5 Р Е Ш Е Н И Е № 243 С., 5.11. 2015 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІІІ гражданско отделение, в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Богданова ЧЛЕНОВЕ: С. Димитрова Е. В. при секретаря Райна Стоименова изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 2410/2015 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Р. Х. от [населено място], обл. В., подадена чрез адвокат Д. П. срещу въззивно решение № 98 от 23.01.2015 г. по гр.д.№ 1705/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 1948 от 10.04.2014 г. по гр. д. № 1950/2013 г. на Варненския районен съд е уважен предявеният от К. К. Ш. срещу Н. Р. Х. установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника, в размер на сумата 16 930 лв., представляваща задължение по договор за паричен заем, сключен на 1.08.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-10.09.2012 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 6931 от 11.09.2012 г. по ч.гр.д. № 12913/2012 г. на В.. В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано-отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Ответникът К. К. Ш., чрез адвокат П. А. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Поддържа, че въвзивният съд правилно е приложил материалния закон и не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд намира същата за допустима. С определение № 669 от 15.06.2015 г. е допуснато касационно обжалване по настоящото делото по въпроса: следва ли въззивният съд да събере и обсъди доказателства, които са поискани от ищеца още в първоинстанционното производство, но не са били допуснати, поради процесуално нарушение, когато такъв довод не е наведен във въззивната жалба с изрично позоваване на чл.266, ал.3 ГПК, а само въз основа изложеното общо оплакване за допуснато нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд, с отказа му да допусне поисканите свидетели. По поставения правен въпрос е налице практика на ВКС формирана по реда на чл.290 ГПК и задължителна за съдилищата. В решение № 255 от 11.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 587/2010 г., IV г. о., ГК е прието, че законът предоставя възможност на страните да попълнят делото с относимите към спорното право доказателства и във въззивната инстанция, но само когато са съществували обективни пречки доказателствата да бъдат посочени и представени в срок при разглеждане на делото от първата инстанция, или когато доказателствата не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Такива са доказателствата, които страната е поискала, но не са били събрани от съда в нарушение на съдопроизводствените правила или доказателства, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл. 146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. В този случай въззивният съд е длъжен да допусне доказателствата на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, когато с въззивната жалба, съответно с отговора или насрещната въззивна жалба, страната е поискала събирането им, но няма задължение да указва на страните за кои от твърдяните от тях факти не сочат доказателства. Указание за това е дадено на страните в първоинстанционното производство, а когато това указание е непълно или неточно, въззивния съд следва да допусне поисканите от страната доказателства поради пропуск на първоинстанционния съд само при изрично искане за това. В. съд е потвърдил решението на Варненския районен съд, с което е уважен предявения иск за признаване за установено, че вземането на К. Ш. по издадената заповед за изпълнение на парично задължение съществува, като е приел че сумата 16 930 лв. е предоставена на жалбоподателя. Приел е за установено, че между страните по делото е възникнало валидно облигационно отношение по сключен на 1.08.2012 г. договор за заем, а от представената разписка се установявало, че жалбоподателят - ответник е получил сумата 16 930 лв. в брой. Изложил е съображения за неоснователност на възражението, че договора е унищожаем, поради умишленото му въвеждане в заблуждение, защото такова възражение може да бъде въведено само чрез иск, който следва да бъде предявен в предвидения в чл.32 ЗЗД срок. Според съдът не е установено по делото изпълнението на задълженията по договора за заем да е обвързано с това по представения договор за продажба на дялове, а издаването на запис на заповед с гаранционна функция е изрично предвидено в договора. Налице била идентичност между страните, датата на сключване на договора и възникването на дълга по записа на заповед, както и другите съществени елементи на каузалното и абстрактно правоотношение. След като ответникът не е установил, изпълнение на задължението си да върне заетата сума, то той като неизправна страна по договора следва да върне сумата. За да остави без уважение искането за допускане до разпит на двама свидетели на жалбоподателя- ответник, с които да докаже твърдението си, че волята му е била опорочена под въздействието на неверни представи формирани от ищеца, че подписва документи във връзка с учредяване на дружество с ограничена отговорност първоинстанционният съд е приел, че той не е оспорил подписа върху разписката, в която е отразено, че е получил сумата 16 930 лв. В. съд е приел, че заявеното във въззивната жалба искане за допускане на двама свидетели, което е заявено и в съдебно заседание на 7.06.2013 г. пред първата инстанция е несвоевременно, тъй като касае нови факти и обстоятелства, непосочени с писмения отговор и е преклудирано. Приел е, че не са налице и предпоставките на чл.266, ал.2 ГПК. При дадения отговор на поставения правен въпрос, отказът на първоинстанционния съд да допусне до разпит поисканите от ответника свидетели, е неправилен. С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че оспорва иска, като основното му възражение е, че договорът е унищожаем, „тъй като представената разписка е подписана от него под въздействието на неверни представи, формирани от ищеца у него, със съзнанието че подписва документи във връзка с учредяване на дружество с ограничена отговорност”. В съдебно заседание проведено на 7.06.2013 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ответника за допускане до разпит на двама свидетели за установяване на твърдението му, че при подписване на разпискана волята му е била опорочена. В противоречие с цитираната по-горе задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК и в нарушение на тази процесуалноправна норма, въззивният съд е оставил без уважение това доказателственото искане и във въззивното производство. Това от своя страна е довело до неправилност на решаващия извод в обжалваното решение на въззивния съд - че ответника, не е ангажирал никакви доказателства, установяващи основателността на възражението му, че е бил въведен в заблуждение от ищеца към сключване на определена сделка. Допуснатото от въззивният съд процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК е довело до неизясняване на делото от фактическа страна. Ако съдът беше събрал гласните доказателства, поискани с въззивната жалба, и ги беше обсъдил наред с останалите доказателства по делото, той би могъл да достигне до различен от този решаващ извод относно основателността на предявения иск. Предвид допуснатото от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила обжалваното въззивно решение, като неправилно следва дао се отмени, и делото съгласно чл. 293, ал. 3 от ГПК се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва, съгласно чл. 266, ал. 3 от ГПК, да допусне поискания с въззивната жалба разпит на двама свидетели и да събере тези гласни доказателства, както и да ги обсъди - в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, при постановяването на решението си по делото, предвид заявеното чрез възражение искане за унищожаване на сделката, противопоставено на иска за изпълнение на ищцовата страна. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 98 от 23.01.2015 г. по гр.д.№ 1705/2014 г. на Варненския окръжен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :