Р Е Ш Е Н И Е
№ 230
Гр. София, 18 февруари 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА
и след становище на прокурора от ВКП П. ДОЛАПЧИЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1064/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК.
Образувано е по реда на чл.423 ал.1 от НПК, по искане на задочно осъдения А. В. Ч. за възобновяване на н.о.х.д № 723/2007 г., по описа на Районен съд – гр. Враца и за отмяна на постановената по същото присъда № 48 /26.03.2009 г., потвърдена с Решение № 66/15.07.2009 г., по описа на Окръжен съд – гр. Враца, постановено по в.н.о.х.д. № 250/2009 г., която е влязла в сила на 15.07.2009 г.
В искането се сочи, че производството спрямо Ч. е проведено при условията на „задочност“, тъй като е протекло без негово лично участие. Сочи се, че лицето е предадено на българските власти в изпълнение на Европейска заповед за арест, с цел изпълнение на наказанието по влязлата в сила присъда, при дадени гаранции от изпълняващата държава по смисъла на чл.423, ал.5 от НПК.
В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият Ч. се представлява от служебен защитник, адв. Х., който поддържа искането за възобновяване и моли същото да се уважи. Застъпва становището, че подзащитният му се е отклонил от изпълнение на наложеното с присъдата наказание на 09.02.2009 г., но тъй като решението на въззивната инстанция е от 15.07.2009 г., и не му е връчено лично, счита, че са налице основания за възобновяване на делото.
Осъденият Ч., в последната си дума пред ВКС, моли делото да се върне за ново разглеждане с негово лично участие, като твърди, че е налице споразумение с гръцкия съд преди екстрадирането му за Р България да бъде предаден само при условие, че делото ще бъде преразгледано.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира искането за неоснователно и счита, че следва да бъде оставено без уважение. Сочи, че осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство, тъй като е участвал лично в досъдебната му фаза. Позовава се на мотивите на Решение № 559/08.06.2007 г., на ВКС, 2-ро НО по н.д. № 14/2007 г., в които това обстоятелство е констатирано, като решението е било постановено с личното участие на Ч. и делото е било възобновено, поради задочното му осъждане. След възобновяването на производството счита, че осъденият сам се е отказал от по-нататъшно участие в съдебното производство,тъй като се е укрил и не е могъл да бъде намерен за да бъде призован, поради което и не са налице основания за уважаване на искането му.Отделно от това сочи, че с издадената ЕЗА не са дадени гаранции за възобновяване на делото, поради което не са налице предпоставките по чл.423, ал.5 от НПК.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл.423 от НПК, намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е от активно легитимирано лице, по отношение на акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл.419, ал.1 от НПК, а именно влязла в сила присъда. Същото е депозирано на 10.09.2018 г., чрез Районен съд – Враца.
Във връзка с искането на осъдения за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 723/2007 г., по описа на Районен съд – Враца в същия съд е извършена проверка, при която е констатирано, че съгласно Акт за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на съхранение от 18.03.2016 г., съставен от постоянно действаща експертна комисия при РС – Враца, назначена със Заповед № 107/18.03.2014 г. на Председателя на РС-Враца, ръководейки се от чл.49 от Закона за националния архивен фонд /ДВ,бр.57/13.07.2007 г./, чл.44 от Наредбата за реда за организирането, обработването, експертизата, съхраняването и използването на документите в учрежденските архиви на държавните и общинските институции / ДВ, бр.17/2009 г./, Правилника за администрация в съдилищата /ДВ, бр.8/28.01.2014 г./ и сроковете за съхранение в типовата номенклатура на делата, създавани в Министерството на правосъдието и неговите териториални органи / 1979 г./ са унищожени като документи с изтекъл срок на съхранение, които нямат практическо и справочно значение дела № 723-арх.№ 16810№ 250/09 г. на ВОС, № 897/06 г. на ВРС, № 754/06 на ВОС, н.д. № 14/07 г. на ВКС.
По делото са налични и са приложени обвинителен акт Д № 1144/2003 г., по описа на Врачанска районна прокуратура, присъда № 8/02.10.2006 г. по н.о.х.д. № 897/2006 г., на Врачански районен съд и мотиви към нея, Решение № 2381/05.12.2006. г. , по описа на Врачански окръжен съд по в.н.о.х.д. № 754/2006 г. , Решение № 559/08.06.2007 г., по н.д. № 14/2007 г на ВКС , 2-ро НО, присъда № 48/26.03.2009 г., по н.о.х.д. № 723/2007 г., на Врачански районен съд и мотиви към нея, Решение № 66/09.07.2009 г. , по н.д. № 250/2009 г., по описа на Врачански окръжен съд.
С оглед позоваването на основанията по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, искането на Ч. е било изпратено първоначално до Апелативен съд – София. С разпореждане на зам. председател на САС от 16.10.2018 г. е отказано образуване на производство пред САС за възобновяване на н.о.х.д. № 723/2007 г., по описа на Районен съд – Враца, поради подаването му извън шест месечния срок по чл.421, ал.3 от НПК, тъй като присъдата е влязла в сила на 15.07.2009 г. , а искането е подадено на 16.10.2018 г.
С оглед наведените доводи за провеждане на задочно производство и посочване на основанията по чл.423 от НПК, със същото разпореждане искането е изпратено на ВКС по компетентност.
ВКС намира, че искането по чл.423 от НПК е процесуално допустимо, тъй като е подадено в срока от шест месеца по чл.423, ал.1 от НПК. Осъденият е узнал за влязлата в сила присъда на 16.08.2018 г., когато в резултат на изпълнението на ЕЗА е постъпил в Затвора – [населено място], от която дата следва да се счита, че тече 6-месечния срок за подаване на искането за възобновяване, което е с дата 16.10.2018 г. Преди това Ч. е бил задържан на 08.07.2018 г. в /населено място/., /държава/, по повод издадената ЕЗА, от прокурор при Районна прокуратура – Враца, която е била с цел изпълнение на наказанието по постановената задочна присъда,
Разгледано по същество, искането за възобновяване, на осн. чл.423 от НПК е неоснователно.
От наличните материали по делото се установява, че срещу А. В. Ч., на 26.04.2006 г. е внесен обвинителен акт по Д № 1144/2003 г. , по описа на Врачанска районна прокуратура, по обвинение за престъпление по чл.211, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК. Образуваното по внесения обвинителен акт съдебно производство пред Врачански районен съд по н.о.х.д. № 897/2006 г., приключило с влязла в сила присъда № 8/02.10.2006 г., потвърдена по въззивна жалба на служебния защитник на подсъдимия с Решение № 2381/05.12.2006. г. , по описа на Врачански окръжен съд и въззивното производство по делото са били проведени в отсъствието на Ч.. Във връзка с направено от него искане по чл.423 от НПК е било образувано производство за възобновяване пред ВКС, н.д. № 14/2007 г., приключило с решение № 559/08.06.2007 г., на ВКС , 2-ро НО, с което искането за възобновяване е било уважено и влязлата в сила присъда № 8/02.10.2006 г., на Районен съд – Враца, потвърдена с Решение № 2381/05.12.2006. г. на Окръжен съд – Враца, по в.н.о.х.д. № 754/2006 г. е била отменена и делото върнато за ново разглеждане на първия съд с участието на подсъдимия. С решението на ВКС на Ч. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по възобновеното наказателно производство.
След възобновяването на производството по делото и връщането му за ново разглеждане пред Районен съд – Враца е било образувано н.о.х.д. № 723/2007 г., което е приключило с присъда № 48/26.03.2009 г., на Врачански районен съд, 2-ри наказателен състав, с която А. Ч. е бил признат за виновен в това, че през месец юли 2002 г., в [населено място], при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у С. Н. Х., че ще му достави пароструйка, с което му е причинил имотна вреда в размер на 930.00 лв., поради което и на осн. чл.211, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години, което да изтърпи при първоначален строг режим. С присъдата е уважен и предявен срещу подсъдимия граждански иск.
Присъдата на районния съд е била обжалвана от служебния защитник на подсъдимия Ч. пред Окръжен съд – Враца и по жалбата е било образувано в.н.о.х.д. № 250/2009 г., по описа на същия съд. Въззивното производство е приключило с Решение № 66/15.07.2009 г., на Окръжен съд – Враца, с което присъдата на Врачански районен съд, № 48/26.03.2009 г., по н.о.х.д. № 723/2007 г. е била потвърдена изцяло.
От приложената по делото справка от Районна прокуратура – Враца , № П 290/2009 г. от 17.10.2018 г. се установява, че Ч. първоначално е постъпил в затвора – Враца / в изпълнение на първата влязла в сила присъда № 8/02.10.2006 г. по н.о.х.д. № 897/2006 г., на Врачански районен съд, постановена преди възобновяването на производството по делото / на 16.12.2006 г. със зачитане на предварителното задържане от 15.12.2006 г.
С решението на ВКС от 08.06.2007 г., с което присъдата е била отменена, на Ч. е определена мярка за неотклонение „ задържане под стража“, считано от датата на постановяване на решението. След тази дата , Ч. е бил в прекъсване на задържането от 09.02.2007 г. до 09.02.2009 г. Същият не се е завърнал от прекъсването на задържането в определения срок, който е бил 09.02.2009 г. В тази връзка, видно от мотивите към присъдата и въззивното решение, възобновеното наказателно производство е протекло в негово отсъствие.
Впоследствие Ч. е бил задържан в изпълнение на ЕЗА и приведен в затвора след предаването му от гръцките власти на 08.07.2018 г.
В същото писмо е посочено, че с издадената ЕЗА гаранции за възобновяване на производството не са поемани, като е поето задължение за уведомяване на осъдения за съдебното решение, което да му се връчи лично незабавно след приемането му и изрично да бъде уведомен за възможността да поиска възобновяване на производството и срока за това.
На първо място следва да се посочи, че унищожаването на наказателното дело, което се иска да се възобнови, поради задочното осъждане на лицето не е пречка за неговата допустимост и същото подлежи на разглеждане на общо основание./ в този смисъл е Решението по делото Стоичков срещу България на ЕСПЧ / .
В конкретния случай унищожаването на делата, по които са налични само постановените по тях съдебни актове и обвинителния акт по делото, не е пречка за разглеждане на основателността на искането по същество, тъй като се касае за производство по чл.423 от НПК, като основанието за възобновяване е разглеждането на делото в отсъствието на осъдения. В този смисъл от съществено значение за неговата основателност е причината за провеждане на задочното производство и информираността на лицето за неговото провеждане.
Видно от наличните материали по делото, осъденият Ч. е бил известен за воденото спрямо него наказателно производство, тъй като лично е поискал да се възобнови първото наказателно дело, приключило с влязла в сила присъда № 8/02.10.2006 г. по н.о.х.д. № 897/2006 г., на Врачански районен съд, което е било разгледано в негово отсъствие . Съгласно мотивите към Решението на ВКС № 559/08.06.2007 г., осъденият е присъствал лично в съдебното заседание пред касационната инстанция и е поддържал направеното искане. Със същото решение на ВКС, спрямо Ч. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, като към датата на постановяването му - 08.06.2007 г., той е бил задържан в Затвора – Враца. Последвало е прекъсване на задържането, считано от 09.02.2007 г. до 09.02.2009 г., от което прекъсване той не се завърнал в затвора, като е бил задържан през 2018 г. на територията на Р Гърция в изпълнение на издадената ЕЗА.
При наличието на тези фактически данни относно процесуалното поведение на осъденото лице в хода на наказателното производство по делото, по което е постановена влязлата в сила присъда, № 48/26.03.2009 г., на Врачански районен съд, 2-ри наказателен състав, по н.о.х.д. № 723/2007 г., която е втора по ред след възобновяването на делото и отмяна на първата влязла в сила присъда, а именно – отклоняване на лицето от прекъсване на изпълнението на постановеното задържане, се налага извода, че не са налице предпоставките по чл.423, ал.1 от НПК за уважаване на искането за възобновяване на делото. От мотивите към втората присъда се установява, че производството е проведено при условията на чл.269, ал.3, т.2 от НПК, тъй като подсъдимият е бил призоваван няколкократно, като е бил нередовно призован , въпреки, че е бил обявен за местно и общодържавно издирване. Както и че в производството пред първия съд е бил представляван от служебен защитник. Въззивното производство по делото, съгласно мотивите на постановеното въззивно решение, също е протекло при условията на чл.269, ал.3, т.2 от НПК и с участието на служебен защитник, поради отсъствието на подсъдимия.
В конкретния случай липсата на съдебните протоколи от проведените първоинстанционно и въззивно производства не са пречка за разглеждане на основателността на искането за възобновяване от страна на задочно осъденото лице, тъй като са налице официални данни от местата за лишаване от свобода за това, че осъденият Ч. се е отклонил от прекъсване на изпълнението на определената мярка за неотклонение „задържане под стража“, взета от ВКС по производството, което се иска да се възобнови. Отклоняването на осъденото лице от прекъсване на задържането / от 09.02.2009 г. / е по време на провеждане на съдебното производство пред първия съд и преди постановяване на присъдата, която е с дата 26.03.2009 г.
В заключение, се налага извода, че Ч. е бил уведомен за воденото спрямо него наказателно производство – първата задочна присъда е била отменена и производството е било възобновено по негово искане, но е нарушил определената му мярка „задържане под стража“, взета по производството, по което се иска възобновяване пред настоящият състав на ВКС, като не се е завърнал в определения срок в местата за задържане.
Това негово поведение не сочи на основателност на искането за възобновяване на делото, тъй като осъденият сам се е лишил от възможността да участва в съдебното производство по делото, приключило с влязла в сила присъда.
Правото на подсъдимия да бъде надлежно информиран за характера и причините на повдигнатото срещу него обвинение и правото му да се защитава лично и чрез защитник по свой избор, както и да участва активно в разпита и допускането на свидетели по делото са сред гарантираните права по чл.6, т.3, б. а. , c. и d. от ЕКЗПЧОС. В случай на допуснато нарушение на същите, в разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК е предвидена законова компенсация, която се изразява във възобновяване на производството с цел даване на възможност на лицето за провеждането му с негово участие. Тази възможност е ограничена в случаите когато подсъдимият сам и по своя воля се е лишил от тези права, като е избрал да не участва в наказателното производство, водено спрямо него, какъвто е случаят с А. Ч., който самоволно се отклонил от мястото за задържане и не е участвал в производството по делото по своя воля .
С оглед изложеното се налага извода на касационната инстанция, че, не са налице предпоставки за възобновяване на наказателното дело, по което е постановена влязлата в сила задочна присъда. А. Ч. е бил информиран за вида и характера на воденото спрямо него наказателно производство, като с решение на ВКС същото е било възобновено поради неучастието му в производството и му е била дадена възможност за ново разглеждане на делото с негово участие, от което той съзнателно се е лишил. С последващото си поведение по отклоняване от мястото за задържане в нарушение на задълженията по определената мярка за неотклонение „задържане под стража“, Ч. доброволно се е отказал от лично участие в производството пред двете съдебни инстанции.
Предвид това негово поведение по отказ от упражняване на диспозитивно право, не са налице основания за възобновяване на делото с отмяна на задочната присъда и връщането му за ново разглеждане с личното участие на Ч., поради което и искането за възобновяване следва да се остави без уважение.
Възражението на осъдения за дадени гаранции с издадената ЕЗА за възобновяване на производството е напълно неоснователно. Със същата заповед е поет ангажимент за лично връчване на съдебното решение, и за уведомяване на осъдения за възможността и условията, при които може да поиска възобновяване на производството, което е изпълнено. В тази връзка следва да се посочи, че в Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест провеждането на задочно производство е въведено като факултативно основание за отказ за изпълнение на ЕЗА, но при изрично предвидени изключения. Регламентацията е в кореспонденция с чл.2 от Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г., с който е изменено Рамково решение 2002/584/ПВР и по повод транспонирането на това решение относно изпълнение на ЕЗА, издадена във връзка с решения, постановени вследствие на съдебен процес, на който лицето не се е явило лично. С чл.2 от РР 2009/299/ПВР се създава нов чл.4а в РР 2002/584/ПВР, съгласно който отказът на изпълняващият съдебен орган да изпълни ЕЗА, издадена по повод неприсъствено решение, е ограничен в четири хипотези, които са регламентирани в същия член,при условията на алтернативност. При изпълнението на едно от тези условия, / в случая лично връчване на решението и надлежно уведомление за възможността, сроковете и условията, при които лицето може да направи искане за възобновяване на делото / задочното осъждане не може да послужи като основание за отказ да се изпълни ЕЗА и изпълняващата държава не може да обвързва предаването на лицето с други условия, включително и със задължение за издаващата заповедта държава да разгледа повторно делото с участието на осъдения / Решение на Съда (голям състав) от 26 февруари 2013 година по дело C-399/11 (S. M. срещу M. F.; т.52).
Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения А. В. Ч. за възобновяване на н.о.х.д № 723/2007 г., по описа на Районен съд – гр. Враца и за отмяна на постановената по същото влязла в сила присъда № 48 /26.03.2009 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: |