Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * обезщетение за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди * незаконно обвинение * справедливост


Р Е Ш Е Н И Е

№ 163

С. 14.06.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на единадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ :Ц. Г.
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА


при участието на секретаря А. Б.
и за Прокуратура на Република България прокурора С.
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1456 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от П. Г. Б. от [населено място],област П.,чрез процесуалния представител адвокат С. и от Прокуратурата на Република България чрез окръжния прокурор на П. против въззивно решение № 334 от 3.08.12г. по в.гр.д.№ 406 по описа за 2012г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено като неправилно решение № 303 от 30.12.11г. по гр.д.№ 762/10г. на Районен съд Червен бряг в частта,с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на П. Г. Б. на основание чл.2 ал.1 т.1 от З. сумата от 3 000лв.- обезщетение за неимуществени вреди вследствие незаконно задържане под стража по досъдебно производство № С-118/98г.на РП-Червен бряг и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен този иск, а в останалата част е потвърдено решението,с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищеца на основание чл.2 ал.1 т.3 изр.1 от З. сумата от 6 000лв.- обезщетение за неимуществени вреди, вследствие незаконно повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.210 ал.1 т.2,във вр.с чл.209 ал.1 от НК, ведно със законната лихва,считано от 8.06.06г.и са присъдени разноски. Искането на касатора е за отмяна на постановения въззивен акт и постановяване на нов с пълно уважаване на предявения иск. Претендира направените разноски.

Касационно обжалване е допуснато по жалбата от П. Г. Б. с определение № 328 от 18.03.2013г. поради противоречие на въззивиня акт с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения/например №226 от 12.07.2011г.по гр.д.№ 921/10г. на ІV г.о., №25 от 27.01.2012г.по гр.д.№ 1832/10г.на ІV г.о.,№331 от 4.07.2011г.по гр.д.№ 1649/10г.на ІVг./, съгласно които съдът се произнася в рамките на заявеното от страната искане, като задължение на съда е да определи точната правна квалификация и да разреши спора съобразно приетите от него за установени обстоятелства,с оглед ангажираните по делото доказателства. Констатирано е и противоречие на въззивния акт с т.11 от Постановление № 4 от 23.12.1968г.на Пленума на ВС по въпроса за адекватното съобразяване на относимите обстоятелства - главно относно тежестта на повдигнатите обвинения,продължителността на наказателното производ-ство и периода на задържане под стража при определяне на размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди в конкретния случай.

В съдебно заседание касаторът П. Г. Б. не се явява.

Представителят на Прокуратурата на Република България поддържа своята касационна жалба и оспорва противната,по която е допуснато касационно обжалване.Желае да бъде намален определения от въззивния съд размер на обезщетение,като за първи път в съдебно заседание навежда нови доводи относно това,че продължителността на наказателното производство е и по вина на съобвиняемата на пострадалия,която е била издирвана и поради лична вина на последния,който след промяна на мярката за неотклонение, не е уведомил съответните органи за адреса си. Оспорва и претендираните вреди,произтичащи от влошаване на здравословното състояние,поради липса на удостоверяващ медицински документ.

Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното :

Срещу ищеца,който понастоящем е на 57 години, е било образувано досъдебно производство № С 118/98г.от РП Червен бряг на 16.12.1998г. Повдигнато му е обвинение на 6.09.1999г.за деяние по чл.210 ал.1 т.2,вр.с чл.209 ал.1 от НК. Наложена му е мярка за неотклонение „задържане под стража” и е задържан на 8.09.1999г.в следствения арест на [населено място]. Освободен е на 15.12.1999г., когато мярката за неотклонение е променена в „подписка” /задържането е 97 дни/. Наказателното производство е прекратено с постановление на РП Червен бряг на 8.06.2006г.поради недоказаност на обвинението.

Ищецът е подал искова молба,в която е формулирал две искания за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди: за 4000лв.,произтичащи от незаконното му задържане под стража, ведно с лихва за забава,считано от датата на освобождаването 15.12.09г.до окончателното заплащане на сумата и за 6 000лв.-за незаконно повдигнато му обвинение и неоснователно водено срещу него наказателно производство в продължение на около седем години, ведно с лихва за забава,считано от датата на повдигане на обвинението 6.09.09г.до датата на прекратяване на наказателното производство и законната лихва до окончателното заплащане на сумата.

Позовавайки се на т.13 от ТР №3/2004г.на ОСГК на ВКС,въззивният съд е приел,че в конкретния случай претендираните вреди от незаконно задържане са елемент от общите вреди,произтичащи от незаконно повдигнато обвинение.С оглед обстоятелството,че наказателното производство е било прекратено с прокурорско постановление,а тази хипотеза според приетото в т.7 от ТР № 3/2004г.на ОСГК на ВКС е приравнена на случая,при които деянието не е извършено от лицето,съдът е присъдил на основание чл.2 т.3 от З. общо обезщетение в размер на 6 000лв.Независимо,че е счел,че в резултат на незаконното обвинение на ищеца са причинени значителни неимуществени вреди,съдът ги е обезщетил до посочения размер,с мотива, че такава е заявената претенция. Поради несъставомерност на иска по чл.2 ал.1 т.1 от З.,е отменил постановения първоинстанционен акт в тази част,като го е отхвърлил.

При тези факти, настоящият съдебен състав счита постановения въззивен акт за неправилен.По поставените въпроси, във връзка с които е допуснато касационно обжалване,следва да се посочи следното:

Съгласно установената по реда на чл.290 от ГПК практика на ВКС /например решения №226 от 12.07.2011г.по гр.д.№ 921/10г. на ІV г.о., №25 от 27.01.2012г.по гр.д.№ 1832/10г.на ІV г.о.,№331 от 4.07.2011г.по гр.д.№ 1649/10г.на ІVг./, съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните.

В случая въззивният съд не е съобразил,че с оглед заявената претенция и приетото в цитираната от него т.13 от ТР №3/2004г.на ОСГК на ВКС, е сезиран с иск с правно основание чл.2 т.3 от З. за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в резул-тат на незаконното повдигнато обвинение по досъдебно производство №С 118/98г.от РП Червен бряг и неоснователно водено наказателно производ-ство,в които се включват и тези, произтичащи от налагането за период от 97 дни на мярка за неотклонение „задържане под стража” с общ размер на претенцията от 10 000лв. /Неправилен се явява извода на въззивния съд,че е сезиран с два иска,по които следва да се произнася отделно.

При определяне на размера на дължимото обезщетение въззивният съд не съобразил посочените в т.11 от Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС критерии за понятието „справедливост”, а именно: продължителността от близо седем години на воденото наказателно производство, неговия характер,вида и тежестта на деянието,за което е повдигнато обвинение: тежко умишлено деяние - измама, квалифициран състав /осъществено след предварителен сговор/,с местоизвършване в кооперацията, в която ищецът е работел и в която след това не е могъл да остане, както и отражението върху общественото положение, авторитет, професионална репутация на обвиненото лице,което преди наказателното производство се е ползвало с добро име сред съгражданите си и сред колегите си като агроном, а след обвинението - е трябвало да сменя населеното място /отишъл е да живее в [населено място]/, искал е да се изолира от хората,имал е здравословни проблеми. Следва да се отчете и продължител-ния период,през който лицето е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”,както и че мярката е наложена само по данни на МВР,че лицето не живее на адреса в [населено място],без да е изискана справка за настоящия и постоянния му адрес и през времето на задържането му с негово участие не са извършвани никакви следствени действия.

С оглед така изложените обстоятелства и всички следващи се от житейска и човешка логика вреди, свързани със засягането на честта и достойнството на неправилно обвиненото лице, причинените му негативни емоции и психологически проблеми, свързани и с промяната на работата и начина му на живот, настоящият съдебен състав намира,че справедливият размер на следващото се обезщетение съответства на претендираните 10 000лв.

С оглед направеното искане,изхода от спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на касатора следва да бъдат присъдени установените като направени по делото разноски, които са в общ размер на 380лв./ за адвокатско възнаграждение 300лв.,5лв.- платена такса и 75лв.- възнаграждение на вещо лице/. В тежест на Прокуратурата следва да се присъди и държавната такса в размер на 400 лв.

С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 334 от 3.08.12г. по в.гр.д.№ 406 по описа за 2012г. на Плевенски окръжен съд,с което частично е отменено и потвърдено решение № 303 от 30.12.11г. по гр.д.№ 762/10г. на Районен съд Червен бряг и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на П. Г. Б. от [населено място],област П. на основание чл.2 ал.1 т.3 изр.1 от З. общо сумата от 10 000лв./десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие незаконното повдигнатото му обвинение и неоснователно водено срещу него досъдебно производство № С 118/98г.от РП Червен бряг, както и сумата от 380лв./триста и осемдесет/ лева,направени разноски по делото,а по сметка на В. сумата от 400лв./четиристотин лева/ - държавна такса.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ : 1.


2.