Ключови фрази
допустимост на иск * заповед за незабавно изпълнение * установителен иск * Неустойка * прекомерност на неустойка

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О  П   Р   Е   Д   Е   Л    Е   Н    И    Е  

           

                                                            № 244

 

                                    София   12.05.2010 година

 

                                                  В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

             Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и десета година в състав :

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА

                                                                                       ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

 

при участието на секретаря

като изслуша докладваното от съдия Папазова  ч.гр.д.№ 180 по описа за 2010 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от Б. Г. Б. и М. Г. И. от гр. Б.,чрез процесуалния си представител-адвокат К. против въззивно определение № V* от 12.01.2010г.по гр.д. № 25 по описа за 2010г. на Бургаски окръжен съд,с което е потвърдено определение № 5* от 19.11.2009г., постановено по гр.д. № 4258/2009г.на Бургаски районен съд, което е прекратено производството поради недопустимост на предявения иск.

Като основание за допустимост на подадената частна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК/с оглед препращането на нормата на чл.274 ал.3 от ГПК/ по поставения въпрос за допустимостта на оспорване на вземането,във връзка с което е издадена заповед за изпълнение по общия исков ред без да е използван специалния ред, предвиден в глава Тридесет и седем”Заповедно производство”от ГПК.

Срещу така подадената частна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността на подадената жалба.

Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното :

С обжалваното определение е потвърдено определение на районния съд,с което е прекратено производството по дело,образувано по иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК,въз основа на искова молба,подадена от длъжниците срещу кредиторите по издадена заповед за изпълнение,с която- при условията на евентуалност- се иска да бъде прието за установено, че вземането от неустойка /по издадената заповед за изпълнение/ не се дължи и да се намали размера на неустойка поради прекомерност.

Нормата на чл.274 ал.3 от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен/или материално правен/ въпрос.

В случая поставения от жалбоподателите въпрос е свързан с допустимостта на искане за оспорване по общия исков ред на дължимостта на вземане,във връзка с което е издадена заповед за изпълнение,без да е направено възражение и без да е използвана никоя от възможностите, уредени в специалната Глава тридесет и седем”Заповедно производство” на ГПК/ в чл.419,чл.423 и чл.424 от ГПК/. Така поставеният въпрос е от значение за изхода на делото,тъй като е свързан с предмета на делото и с решаващите мотиви на съда. По същия,няма изрична правна уредба и не е налице практика,а произнасянето по него- изисква разкриване на точния смисъл на правната разпоредба чрез тълкуване на закона и е свързано с отстраняване на непълнота или противоречие в правната уредба.Налице е хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК и на това основание следва да се допусне частната жалба до разглеждане по същество.

Разгледана по същество,същата е частично основателна.

Отговорът на поставения въпрос за допустимостта на оспорване на вземането,във връзка с което е издадена заповед за изпълнение по общия исков ред без да е използван специалния ред, предвиден в глава Тридесет и седем”Заповедно производство”от ГПК е отрицателен. Недопустимостта на оспорването по общия исков ред –без да е използван специалния, произтича от особения характер на производството,установено в Глава тридесет и седем на ГПК. Касае се до специални процесуални норми, установяващи специфични права/съответно задължения/- относими само към страните по вече инициарано производство по издаване на заповед за изпълнение. Поради характера си-тези разпоредби изключват прилагането на общите разпоредби на ГПК,както правилно е приел въззивния съд. Логиката и духа на изменението на уредбата,приета с новия ГПК/ДВ 59/07г./налагат това разбиране,защото предвиденият специален ред е по-благоприятен за длъжника. Последният е улеснен,защото законът изисква само възражение от негова страна/без да е необходима и обосновка/,за да се размести доказателствената тежест и за да бъде кредиторът задължен да установява вземането си-по исков ред,в предоставения му за това от съда срок.

По делото не е спорно,че след издаването на 4.03.2009г.на заповед за изпълнение на основание чл.417 от ГПК и постановяването на незабавно изпълнение– длъжниците –не са обжалвали с частна жалба разпореждането за незабавно изпълнение/каквато възможност е предвидена в чл.419 от ГПК/,не са направи възражение срещу издадената заповед за изпълнение, не са предявили възражение пред въззивния съд /съгласно чл.423 от ГПК/, не са предявили иск по реда на чл.424 от ГПК. Предявили са по общия исков ред процесния иск. Констатирайки това-районният съд им е дал указания да заявят :”дали с настоящата искова молба възразяват против издадената заповед за изпълнение”,след което те са уточнили,че предявяват две искови претенции/ по чл.124 ал.1 от ГПК и по чл.92 ал.2 от ЗЗД/, при условията на евентуалност. При това положение,правилно съдът е прекратил производството по иска с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК –приемайки,че при наличието на специален ред е недопустимо предявяване на иска по общия исков ред.

Неправилен обаче е извода на съда досежно предявения при условията на евентуалност иск по чл.92 ал.2 от ЗЗД. Независимо,че същият имплицитно съдържа признание за съществуване на задължение за неустойка/ щом се иска намаляването му/,се касае до предявен отделен иск, разглеждането на който не може да бъде отказано от съда с мотиви за наличие на друг,специален ред за предявяване./защото такъв няма/. Претенцията за намаляване размера на дължимата неустойка е допустима и следва да бъде разгледана от районния съд.

Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение

 

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба,подадена от Б. Г. Б. и М. Г. И. от гр. Б. ж.к.”Меден Рудник”ул.”Миньорска”№ 30 против въззивно определение № V* от 12.01.2010г.по гр.д. № 25 по описа за 2010г. на Бургаски окръжен съд.

ОТМЕНЯ определение № V* от 12.01.2010г.по гр.д. № 25 по описа за 2010г. на Бургаски окръжен съд И потвърденото с него определение № 5* от 19.11.2009г., постановено по гр.д. № 4258/2009г.на Бургаски районен съд в ЧАСТТА,в която е прекратено производството по гр.д. № 4258/2009г.на БРС досежно предявения иск с правно основание чл.92 ал.2 от ЗЗД И ВРЪЩА делото за разглеждане и произнасяне по същия.

ПОТВЪРЖДАВА определение № V* от 12.01.2010г.по гр.д. № 25 по описа за 2010г. на Бургаски окръжен съд И потвърденото с него определение № 5* от 19.11.2009г., постановено по гр.д. № 4258/2009г.на Бургаски районен съд в останалата ЧАСТ,в която е прекратено производството по гр.д. № 4258/2009г.на БРС досежно предявения иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

2.