Р Е Ш Е Н И Е № 174 гр. София, 15.12. 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. д. № 3529 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 2140 от 05.07.2016 г. на [община], представлявана от кмета Б. Н. за отмяна на влязло в сила решение № 84 от 05.05.2016 г. по в.гр.д.№ 126/2016 г. на Окръжен съд – Видин, с което са потвърдени действията на частен съдебен изпълнител В. Т. по изп.д.№ 20137240400173, а именно - насочване на принудително изпълнение върху собствен на длъжника [община] недвижим имот № 501.723 по кадастрален и регулационен план на [населено място], ЕКАТТЕ 03616, представляващ УПИ І-723, в кв. 72, целият с площ от 1 000 кв.м., ведно с партерен етаж с площ от 480 кв.м. и първи етаж с площ от 423 кв.м. - част от четириетажна масивна сграда с № 501.723.11, находящ се в имота, с адрес [населено място], [улица]. В молбата са заявени твърдения, относими към основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителят поддържа, че жалба му срещу действията на ЧСИ В. Т. е следвало да бъде разгледана в открито заседание, а такова не е проведено. Твърди се, че съдът е следвало да разпита свидетели и/или да изслуша вещи лица, с оглед установяване на обстоятелството, че предприетите изпълнителни действия са създали сериозни пречки и затруднения за работата на общинската администрация, което е довело и до грешни изводи по отношение на самия имот и неговата секвестируемост. Наред с това се подържа, че в имота, предмет на изпълнението се намират части, които не са само на [община], но и на трети лица по смисъла на чл. 437, ал 2 ГПК, на които са предоставени за оперативно управление и ползване. В молбата за отмяна молителят е развил и оплаквания за неправилност на окончателното решение. В срока по чл. 306 ал. 3 ГПК не е постъпило писмено възражение от противната страна по молбата за отмяна. Предвид постановеното по настоящото дело определение № 138 от 26.09.2016 г. на ВКС, II г.о., настоящият състав приема , че подадената молба за отмяна следва да бъде разгледана по същество на заявеното отменително основание, като в тази връзка намира следното: Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК визира три фактически състава, свързани с неучастието на страната лично или чрез надлежен представител по делото, а именно: (1) когато поради допуснато от страна на решаващия съд нарушение на правилата, обезпечаващи участието на страните в производството, страната е била лишена от възможността да участва по делото, (2) когато страната не е била надлежно представлявана или (3) когато не е могла да се яви лично или чрез повереника си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Твърденията в разглежданата молба касаят първата хипотеза, но данните по делото сочат, че фактическият състав на това отменително основание не е осъществен. Съгласно чл. 437, ал. 1 ГПК подадените от страните жалби срещу действията на съдебния изпълнител се разглеждат в закрито заседание, освен когато трябва да се изслушат свидетели или вещи лица. В качеството си на длъжник по изпълнението [община] не е трето лице по смисъла на чл. 437, ал. 2 ГПК, а страна в изпълнителния процес. Трети лица по смисъла на чл. 437, ал. 2 ГПК са само тези, които не са обхванати от субективните предели на изпълнителния лист и чиято правна сфера е засегната от изпълнителните действия, но не и длъжника, спрямо чието имущество е насочено изпълнението. Ето защо жалбата на [община] е подлежала на разглеждане в закрито заседание съгласно чл. 437, ал. 1 ГПК, а не по реда на чл. 437, ал. 2 ГПК. Противно на посоченото в молбата, в жалбата си по чл. 435 ГПК [община] не е заявила, че части от сградата са предоставени за ползване на трети юридически лица. Дори такова изявление да бе направено, то не би обосновало необходимост от разглеждане на делото в открито съдебно заседание, доколкото с него жалбоподателят брани чужди права, което е допустимо само в изрично предвидените от закона случаи, какъвто настоящият случай не е. В рамките на производството по в.гр.д.№ 126/2016 г. на Видински окръжен съд не е проведено открито съдебно заседание с изслушване на свидетели и вещи лица, но не поради отказ на решаващия състав, а предвид това, че в депозираната от [община] жалба по чл. 435 ГПК изобщо липсват искания за събиране на доказателства. Отделно от това, преценката на окръжният съд дали е необходимо събирането на доказателства, налагащи провеждането на публично заседание, не подлежи на контрол, така че евентуалния му отказ да допусне събиране на свидетелски показания и експертни заключения (и поради това непровеждането на открито съдебно заседание) не може да бъде основание за отмяна. Ето защо настоящият състав на ВКС намира, че не се установява да са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на молителя в производството, съответно – не е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение в хипотеза на чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК. Развитите в молбата за отмяна оплаквания за неправилност на изводите на окръжния съд относно статута на имота (дали е публична или частна общинска собственост) не могат да бъдат подложени на проверка в производството по глава ХХІV ГПК, тъй като в неговите рамки не се осъществява инстанционен контрол на съдебните актове. По тази причина доводите, наведени от молителя в тази връзка, се явяват неотносими към предмета на настоящото дело и не подлежат на обсъждане в настоящото решение. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна с вх. № 2140 от 05.07.2016 г., предявена от [община], чрез кмета Б. Н. срещу влязло в сила решение № 84 от 05.05.2016 г. по в.гр.д.№ 126/2016 г. на Окръжен съд – Видин. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: