2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 350 София, 04.05.2022 год. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков Десислава Попколева като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 3239 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. В. Ш. и Л. В. Ш., чрез адв. В. Б. против решение № 35 от 17.03.2021 г. по в.гр.д. № 187/2020 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което като е потвърдено и частично отменено решение от 17.12.2019 г. по гр.д. № 27/2019 г. на Окръжен съд Габрово, са отхвърлени предявените от касаторите против А. Г. С. главен иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт №..., том ..., рег. №...., дело №-..../..... г., поради липса на предписаната от закона форма, евентуален иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за издръжка и гледане и евентуален иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД за обявяване за недействителен на договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на представителна власт. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Касаторите обжалват решението на въззивния съд като поддържат неправилност на същото поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуални норми и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без изложена конкретна аргументация, следните въпроси: 1/ Дали при изпълнение на задълженията си по чл.25, ал.1 ЗННД, при удостоверяване на дата, съдържание и/или подписи на частен документ-пълномощно, съдържащ разпореждане с недвижим имот от лице страдащо от енцефалопатия и психоограничен синдром, за нотариуса възниква задължение да установи точната воля на упълномощителя, както и възможността му да разбира свойството и значението на правните си действия и в кой момент следва да бъде установено медицинското състояние на упълномощителя; 2/ Дали за удостоверяване на дата, съдържание и/или подписи на частен документ-пълномощно, съдържащ разпореждане с недвижим имот от лице страдащо от енцефалопатия и психоограничен синдром, е достатъчно представянето на частен документ за здравословното му състояние или е необходимо представянето на официален медицински документ, издаден по съответния ред от компетентно за това медицинско лице и 3/ При удостоверяването на дата, съдържание и/или подписи на частен документ-пълномощно, съдържащ разпореждане с недвижим имот от лице страдащо от енцефалопатия и психоограничен синдром, по какъв начин се преценя типа, обема и специалността на лицата, при извършване на медицинско освидетелстване. На следващо място се поддържа, че е налице и основанието на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на решението с обосновка за допуснати нарушения на императивна материалноправна норма, на основни съдопроизводствени правила, както и поради явна необоснованост. Ответната страна по жалбата – А. Г. С., чрез пълномощника й адв. Б. е депозирала отговор, в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставените въпроси нямат характер на материалноправни или процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, както и че не е налице хипотеза на очевидна неправилност на решението, обуславяща допускането му до касационно обжалване. За да отхвърли предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, чл. 42, ал.2 ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че не е налице нищожност на нотариалното действие – година, месец и дата са посочени в акта и същите се потвърждават от другите нотариални действия при съставянето му, т.е. не е налице нарушение на чл.580, т.1 ГПК, поради което формата е спазена. На следващо място е приел, че не е налице нищожно нотариално удостоверяване при нотариалната заверка на пълномощното – съгл. чл.579, ал.2 ГПК ако лицето не може да подпише поради неграмотност и недъгавост, прилага се чл.189 ГПК, като актът не се подписва от свидетели. Съобразявайки факта, че нотариусът е отбелязал, че е положен отпечатък от десния палец и причината за това – заболяване, както и установените по делото обстоятелства за доказани у лицето неврологични проблеми, смущения в писането и тремор на дясната ръка, е приел, че в конкретния случай са били налице предпоставките за полагане на отпечатък вместо подпис, поради което не е налице твърдяната нищожност на нотариалната заверка на пълномощното. Относно евентуалния иск /неправилно квалифициран от първоинстанционния съд като иск с правно основание чл.31 ЗЗД/, доколкото твърденията са, че сделката е сключена без представителна власт, тъй като пълномощното е унищожаемо на основание чл.31 ЗЗД, въззивният съд е дал правилна правна квалификация на иска - по чл.42, ал.2 ЗЗД за прогласяване недействителността на договора за издръжка и гледане поради сключването му от лице без представителна власт, като е приел, че същият е неоснователен. За да достигне до този извод въззивният съд е преценил събраните по делото доказателства – заключение на съдебнопсихиатрична експертиза, в което подробно са анализирани приетите по делото медицински документи и гласните доказателствени средства, от които се установява, че към датата на подписване на пълномощното наследодателят на ищците е могъл да разбира и да ръководи действията си и съответно при сключване на договора за прехвърляне на недвижимия имот, пълномощникът е действал с валидна представителна власт. По евентуалния иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД въззивният съд, преценявайки събраните по делото гласни доказателства, е приел, че ответницата е изпълнявала задълженията си по договора в пълен обем в периода от сключване на договора до смъртта на прехвърлителя, т.е. тя е изправна страна и не е налице основание за разваляне на договора поради неизпълнение. Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл.280, ал.1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т.е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, и по този въпрос въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Поставените в касационната жалба въпроси не са правни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като касаят фактите по спора, а не разрешен правен въпрос. По съществото си и трите въпроса представляват питане относно реализирането на определени факти от обективната действителност /дали при конкретно установени заболявания, лицето е могло да разбира и ръководи действията си и дали нотариусът е изпълнил задължението си да провери дееспособността му/, а не въпроси относно тълкуването на определена материалноправна или процесуалноправна норма. Изводът на съда, направен при съобразяване на заключението на вещото лице по съдебнопсихиатричната експертиза и на събраните гласни доказателствени средства, че към момента на подписване на пълномощното, лицето е могло да разбира и да ръководи действията си, с който извод касаторите не са съгласни, не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК, доколкото е въпрос на обоснованост на съдебното решение, а необосноваността, както и неправилността не са сред касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК, водещи до допустимост на касационното обжалване. При липса на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, не следва да се разглежда и сочения допълнителен критерий. Освен това той е заявен бланкетно - липсват твърдения, че отговорът на поставените въпроси цели отстраняване на противоречива практика, каквато не се сочи, или е налице необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна такава, на каквато също липсва позоваване или пък, че произнасянето по тези въпроси се налага поради непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в конкретна правна норма. В конкретния случай не се разкрива и хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Съгласно трайната практика на ВКС „очевидната неправилност“ се разглежда като квалифицирана форма на неправилност, отнасяща се само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт и е обусловена от наличие на видимо тежко нарушение на материалния или процесуалния закон или явна необоснованост. Очевидно неправилен ще е съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т.е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, както и в случаите когато са нарушени основни правила на съдопроизводствения ред или при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност предполага обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните по делото доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност следва да се извежда от мотивите на съдебния акт и не предполага проверка на материалите по делото с обсъжданото в мотивите. Твърдяното от касатора нарушение на императивни правни норми и на основни съдопроизводствени правила не представлява квалифицирана форма на неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, а основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК. Не се разкрива и твърдяната явна необоснованост на решението, тъй като от мотивите на съдебния акт не се установява грубо нарушение на правилата на формалната логика. Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Насрещната страна по касационната жалба не претендира разноски. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 35 от 17.03.2021 г., постановено по в.гр.д. № 187/2020 г. по описа на Апелативен съд Велико Търново. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: