Р Е Ш Е Н И Е № 412 София, 08.10.2010г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Жанина Начева при секретар Кр.Павлова .......................................и в присъствието на прокурора Лаков изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 323 /2010 г. Производството по делото е образувано на основание чл.349 , ал.1 от НПК по касационната жалба на защитника на подсъдимата М. К. С. против осъдителната част от присъда № 380 от 11.11.2009 г. по внохд № 3422/2009 г. на Софийския градски съд. В жалбата се сочи , че присъдата е несправедлива и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Изтъква се процесуалната недопустимост на обсъждания от съда протокол за доброволно предаване и липсата на други доказателства в подкрепа на обвинението. Според жалбоподателя присъдата страда и от липса на мотиви, тъй като не съдържа коментар за връщането на инкриминирания паспорт на лицето, което доброволно го е предало на контролните органи. В заключение се отправя искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимата или , алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът поддържа жалбата по изложените в ней съображения. Прокурорът пледира за оставяне на присъдата в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347,ал.1 от НПК , установи следното : Софийският районен съд, наказателно отделение, 9 състав , с присъда № 12 от 07.04.2009 г. признал подсъдимата М. К. С. за невинна и я оправдал по повдигнатите обвинения по чл. 279, ал.2,вр. ал.1, пр.2 вр. чл. 28,ал.1 от НК и по чл. 318 от НК. Софийският градски съд, осми въззивен състав , с присъда № 380 от 11.11.2009 г. по внохд № 3422/2009 г. отменил частично оправдателната първоинстанционна присъда и признал подсъдимата за виновна в това, че · на 28.10.2004 г. в гр.София, на Г.- Аерогара –София, противозаконно си послужила с официален документ, издаден за друго лице- български паспорт на името на М. Д. М., с цел да заблуди орган на власт - граничния полицай, поради което и на основание чл. 318 вр. с чл. 54 от НК я осъдил на една година лишаване от свобода · на 28.10.2004 г. в гр.София, Г.- Аерогара- София, направила опит да влезе в страната без разрешение на граничната полиция, като престъплението е извършено при условията на повторност, поради което и на основание чл. 279 , ал.2 вр. с ал.1,пр.1 вр. с чл. 18,ал.1 и чл. 28,ал.1 и чл. 54 от НК я осъдил на една година лишаване от свобода и глоба в размер на сто лева. На основание чл. 23, ал.1 и ал.3 от НК съдът определил общо наказание на подсъдимата - лишаване от свобода за срок от една година, към което присъединил наказанието глоба в размер на 100 лева. Съгласно чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от три години. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения: Жалбоподателят атакува с аргументи за нарушаване на процесуалния закон протокола за доброволно предаване , чрез който паспортът на свидетелката М. М., използван от подсъдимата М. С., бил предаден на граничния полицай - свидетеля Д.. На първо място касаторът изтъква формално основание за изключването на протокола от доказателствената съвкупност, като изтъква , че той не е съставен от разследващ орган. Срещу този довод е обстоятелството ,че въззивната инстанция е ценила протокола като официален удостоверителен документ, съдържащ релевантна за делото информация . Той е съставен в рамките на възложените от ЗМВР компетенциите на органите на граничната полиция. Ето защо предаването на паспорта на полицейския служител Д. не опорочава обективиращото това действие писмено доказателство, тъй като в конкретния казус последното не отразява процесуалноследствено действие, извършено в рамките на наказателно производство, и към него не могат да се отправят претенции за длъжностното качество на съставителя, почерпени от Част трета на НПК. На следващо място касаторът изтъква логически съображения срещу протокола за доброволно предаване, като заявява, че едно и също веществено доказателство – паспорта на М. М. , едновременно е бил предмет на изземване и на доброволно предаване без да има доказателства , че е бил върнат на предаващото лице – подсъдимата М. С.. От мотивите на обжалваното решение е видно , че градският съд изключва от доказателствената съвкупност протокола за изземване на паспорта .Това факт не влиза в логически конфликт с извода , че същото доказателство е приобщено по друг начин – чрез протокол за доброволно предаване. От процесуална гледна точка изземването е било компрометирано, но не и доброволното предаване, поради което решаващият състав не е имал основание да приеме противното.В подкрепа на данните от обсъждания протокол са и показанията на свидетеля Д. , както и самото веществено доказателство – приложеният паспорт на името на М.. Защитаваното от адвоката на подсъдимата разбиране е вътрешно противоречиво, тъй като едновременно оспорва изземването , а след това се позовава на него , за да отрече и доброволното предаване. Въззивният съд е извършил съвкупна оценка на целия доказателствен материал, съдържащ се в гласните и писмени доказателства, и в съответствие с процесуалните правила е направил извод за съставомерност на поведението на подсъдимата по две от повдигнатите обвинения. На 28.10.2004 г.подсъдимата представила на Г.- Аерогара София паспорта на свидетелката М. , а действителната й самоличност била установена чрез системата за идентификация чрез пръстови отпечатъци. Авторството на деянията е установено по категоричен начин, а правната им квалификация - законосъобразна. Доколкото явната несправедливост на наложените за тях наказанията се мотивира от жалбоподателя единствено като функция от невинността на подсъдимата изложените вече съображения обуславят отхвърлянето на жалбата и в тази част. Водим от горното и на основание чл.354,ал.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 380 от 11.11.2009 г. по внохд № 3422/2009 г. на Софийския градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.