О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 397

гр. София, 18.05.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков
2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 36 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби от „Електроразпределение Юг“ ЕАД и от Д. Т. К. срещу решение Решение № 260905/13.07.2021 г. по в.гр.д. № 248/2020 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 3957 от 21.10.2019 г. по гр.д.№ 15166/2018 г. на Пловдивския районен съд, с което частично е уважен предявеният от Д. Т. К. иск на основание чл. 200, ал. 1 КТ и „Електроразпределение Юг“ ЕАД е осъдено да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., както и за имуществени вреди в размер на 788, 20 лв. в резултат на трудова злополука.
Постъпили са писмени отговори по всяка от подадените касационни жалби и писмено становище от третото лице-помагач, застрахователна компания „Уника“ АД, с които се навеждат доводи за недопустимост, евентуално за неоснователност на всяка от жалбите.
Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.200 КТ е основателен до размера на присъдената сума, като е приел, че е налице допринасяне от страна на пострадалия при настъпването на трудовата злополука. Прието е, че пострадалият сам, без участието на втори дежурен техник и без да уведоми дежурния диспечер, е предприел действия по отстраняване на възникнала авария по трасе с напрежение 20 кV на мачтов трафопост, като не е използвал изискващите се за аварията лични предпазни средства като диелектрични ръкавици и предпазна каска. При изключване на съоръжението е преминала волтова дъга с напрежение 20 кV, която е причинила увреждания на нервните окончания на ръцете, тежки изгаряния, опасни за живота, в областта на гърдите и счупване на гръбначен прешлен на ниво L4.
По делото не било спорно, че страните се намирали в трудово правоотношение. Не било спорно и обстоятелството, че по време на работа, която му е била възложена от работодателя, касаторът, Д. Т. К., е претърпял травма, довела до трайна нетрудоспособност и призната за трудова злополука. За да определи размера на претърпените вреди въззивния съд взел предвид представените в първинстанционното производство доказателства: от назначената съдебно-психическа експертиза било установено, че психологичната травма била тежка и все още неосъзната, като нямало изработена стратегия за решаване на приоритетите. Констатиран бил още, сериозно изразен тревожно депресивен синдром и посттравматичен синдром поради тежестта на понесената травма, продължителността на лечението и понесените усложнения. Взета предвид е и извършената съдебно-медицинска експертиза, от която се установявало електрическото въздействие е увредило трайно нервите на двете ръце, като увредата е довела до вторични дегенеративни повреди. Налице била хипотрофия на мускули интеросеи на дясна ръка, с флектирани пръсти с невъзможна екстензия, движението на пръстите на лявата ръка било възстановено, но забавено. От извършената във въззивното производство комплексна тройна съдебно-медицинска експертиза било установено, осакатяване на горния десен крайник, който бил изцяло инвалидизиран, без шансове за възстановяване, а левия крайник е бил почти възстановен. Счупването на прешлена, в резултат на претърпяната травма, било зараснало и не се очаквали негативни последици за в бъдеще. От експертизата ставало ясно, че до настоящия момент на касатора са направени 25 операции за възстановяване от получените изгаряния. Въз основа на тези доказателства въззивния съд заключил, че правилно било определено дължимото обезщетение в размер на 100 000 лв. за претърпените неимуществени вреди.
Въззивния съд възприел заключението на извършената в първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза, съгласно която жалбоподателят, Д. К., не спазил изискванията за безопасност на труда при възникналата авария. Установено било, че ако пострадалият ползвал лични предпазни средства, не би се стигнало до настъпването на трудовата злополука. Взети са предвид и показанията на свидетелите, открили жалбоподателя К. след злополуката, от които се установявало, че той е лежал на земята, а в колата са били лични предпазни средства, ръкавици, каска и фазоуказател. Въз основа на тези доказателства съд приел, че пострадалия проявил груба небрежност по отношение на извършената работа и е допринесъл за настъпването на злополуката, тъй като същия е бил длъжен и е бил инструктиран да използва лични предпазни средства, а така също и да работи в екип с още един човек, но той не е спазил тези изисквания, поради което е допринесъл с поведението си за настъпването на злополуката. Предвид гореизложеното, въззивният съд потвърдил заключението на първоинстанционния, че дължимото от работодателя обезщетение следва да бъде намалено на основание чл. 200, ал. 2 КТ, като процентът на съпричиняване от ищеца е определен в размер на 30%.
В изложението на основанията относно допустимостта на касационното обжалване, „Електроразпределение Юг“ ЕАД се позовава на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се сочи правен въпрос в следния смисъл: Ако е установено, че до настъпването на трудова злополука не би се стигнало при използване на лични предпазни средства и спазване на правилата за безопасност от пострадалия, следва ли при определяне на процента на съпричиняване да се даде превес на отговорността на работника/служителя пред тази на работодателя за настъпване на вредоносния резултат? Как следва да се определи процента насъпричиняване ? Следва ли да има съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на вреди от трудова злополука при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат? Изложени за твърдения, че посоченият въпрос е решен от въззивния съд в противоречие със практика ВКС, изразена в РЕШЕНИЕ № 140/24.07.2013 Г. ПО ГР. Д. № 1328/2012 Г. НА ВКС, ІІІ г.о., РЕШЕНИЕ № 291/11.07.2012 Г. ПО ГР. Д. 951/2011Г. НА ВКС, ІVГ. О., РЕШЕНИЕ № 25/16.02.2016 Г. ПО ГР. Д. № 3233/2015 Г. НА ВКС, ІІІ Г.О., РЕШЕНИЕ № 252/30.09.2016 Г. ПО ГР. Д. № 1364/2016 Г. НА ВКС, ІV Г. О. РЕШЕНИЕ № 63 ОТ 10.05.2017 Г. ПО ГР. Д. № 3648/2016Г., Г. К., III Г. О. НА ВКС;
Съдът не е изложил собствени мотиви относно размера на съпричиняването, като на това основание с оглед цитираната по-горе съдебна практика на ВКС, според която съдът следва да изложи собствени мотиви относно процента съпричиняване, както и да има съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на вреди от трудова злополука при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат, касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
На касатора следва де се укаже да внесе държавна такса в размер на 1200 лева по сметката на ВКС.
В представеното изложение, касаторът Д. Т. К. като се позовава на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ГПК, желае да се допусне касационно обжалване по следните два въпроса: Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 33Д и кои са критериите, които трябва да се съобразят, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя и длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии за прилагане на принципа на справедливост и да ги съпостави реално с доказателствата по делото; Следва ли съдът да се съобрази с указанията, съдържащи се т. II на ППВС № 4/1968 г. и да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост? Изложени за твърдения, че посоченият въпрос е решен от въззивния съд в противоречие със практика ВКС, изразена в Решение № 38 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 323/2012 г., III г. о., ГК; Следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да обсъди ВСИЧКИ възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях ? Изложени за твърдения, че посоченият въпрос е решен от въззивния съд в противоречие със практика ВКС, изразена в решение № 107/10.08.2011 г. по гр. д. №78/2010 г. на ВКС, Іг. о.; решение № 221/08.02.2016 г. по гр. д. № 1453/2015 г. на ВКС, Іг. о.; решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 92/16.03.2012 г. по гр. д. № 980/2011 г. на ВКС, ІІ г. о.
Съдът е обсъдил възраженията и доводите на страните, но не е обсъдил всички наведени от касатора ищец доводи във връзка с твърденията му за претърпени неимуществени вреди, касаещи липсата на възможност да вади активен социален живот и др. п. Липсата на обсъждане на тези доводи е в противоречие с цитираната съдебна практика и води до допустимост на касационната жалба и на този касатор.
Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260905/13.07.2021 г. , постановено по в.гр.д. № 248/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, по касационната жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД.
УКАЗВА на „Електроразпределение Юг“ ЕАД да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 1200 лева, като в едноседмичен срок представи доказателства за внасянето, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260905/13.07.2021 г. , постановено по в.гр.д. № 248/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, по касационната жалба на Д. Т. К..
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.