Р Е Ш Е Н И Е № 142 София,12.11. 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 21.10. 2014 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 1957 /2014 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.303, ал.1,т.1 ГПК. Образувано е по молбата на Валентин В. А., чрез пълномощника му адв.Т.Т., за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския апелативен съд № 118 от 03.05.2012 год., по в.д.№ 90/2012 год., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Варненския окръжен съд № 1567 от 20.12.2011 год., по т.д.№ 1541/ 2010 год., за осъждане на молителя да заплати на ответника по молбата, ищец по делото - [фирма], [населено място] солидарно с В. А. С. и Р. А. С. сумите: 12 600 евро/ с ДДС/, с левова равностойност 24643.46 лв., представляваща договорено и неплатено възнаграждение по сключен между страните договор за търговско посредничество при продажба на недвижим имот от 15.02.2010 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.09.2010 год. до окончателното и изплащане и 926.97 лв., общ размер на дължимото обезщетение за забава за периода 23.04.2010 год. – 02.09.2010 год., както и общо 3 490лв., деловодни разноски за двете инстанции. При обосноваване основанието за отмяна по чл.303, ал.1,т.1 ГПК молителят се позовава на факта, че след отмяна на горепосочения съдебен акт на Варненския апелативен съд по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, в частта му за уважаване на предявените субективно съединени осъдителни искове по отношение на останалите солидарни ответници- В. А. С. и Р. А. С. с решение №166 от 05.12.2013 год., по т.д.№ 708/ 2012 год. на първо търговско отделение на ВКС и връщане на делото в тази му част за ново разглеждане на първоинстанционния Варненски окръжен съд е допусната и приета нова съдебно-почеркова експертиза, от която се установява неистинност на приложения по делото договор за посредничество, тъй като в единия от съставените два еднообразни екземпляра, е направена ръкописна добавка относно „обект на огледа” и „цена”, поставена от законния представител на ищцовото търговско дружество, т.е. цената не е била налична към момента на сключване на процесния договор, каквато в другия екземпляр отсъства. Ответната по молбата страна е възразила по основателността и в срока и по реда на чл.306, ал.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи във вр. с въведеното основание за отмяна, съобразно правомощията си в производството по чл.307, ал.1 ГПК, намира: С определение на ВКС,ТК № 221 от 02.07.2014 год., постановено по реда на чл.307, ал.1 ГПК молба за отмяна на Валентин В. А., основана на чл.303, ал.1,т.1 ГПК е приета за допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. От съдържанието на основанието по чл.303, ал.1,т.1 ГПК, аналогично на въведеното с чл. 231, б.”а” ГПК/ отм./, по което е създадена трайна съдебна практика на ВКС, се налага правен извод, че под нови обстоятелства или нови писмени доказателства законодателят е имал предвид такива факти от действителността, които спрямо спорното правоотношение имат значение на юридически или доказателствени факти, съществували към момента на разглеждане на делото в инстанционното производство и които, ако са били известни на страната, или същата е могла да се снабди своевременно с тях, биха обусловили друг правен резултат по спора. Следователно новата почеркова експертиза, допусната и изслушана в производството пред В. при повторното разглеждане на делото няма правната характеристика на новооткрито обстоятелство по вложения от законодателя в чл.303, ал.1, т.1 ГПК смисъл, разяснен по- горе. Отделен в тази вр. е въпросът, че процесния договор е бил предмет на обсъждане в отговора на исковата молба, в който страната, настоящ молител, е поддържала твърдението, че в екземпляра на ответниците по спора такъв ръкописно добавен текст, който съществува в екземпляра на ищеца - отсъства, но не е предприела оспорване на истинността му предвидения в закона ред. Поради това, дори и със заключението на цитираната съдебно- почеркова експертиза да е установено твърдяното от молителя различие в съдържанието на двата еднообразни екземпляра от договора за посредничество , то сам по себе си този факт, при липсата на доказателства за установена по надлежния съдебен ред неистинност на документа,върху който решението е основано, искането за отмяна се явява неоснователно, дори да се приеме, че страната погрешно е определила правната квалификация на въведеното отменително основание. Ответникът по молбата за отмяна е претендирал деловодни разноски за настоящето производство, но не е доказал реално да е извършила такива,вкл за заплащане на адвокатско възнаграждение, поради което искането му, основано на чл.78, ал.3 ГПК следва да се остави без уважение. Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.303, ал.1, т.1 ГПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение молбата на Валентин В. А. от [населено място], с вх.№ 14733/22.05.2014 год. за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския апелативен съд № 118 от 03.05.2012 год., по в.гр. д.№ 90/2012 год. и потвърденото с него решение № 1567 от 20.12.2011 год., по т.д.№ 1541/2010 год. на Варненския окръжен съд, в частта, с която същият е осъден солидарно с В. А. С. и Р. А. С. да заплати на [фирма], [населено място] сумите: 12 600 евро / с ДДС/, равностойни на 24 643.46 лв., произтичаща от договорено и неизплатено задължение по договор от 15. 02.2010 год. за търговско посредничество при продажбата на недвижим имот, заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 02.09.2010 год. до окончателното и изплащане, 926.97 лв. обезщетение за забава за периода 23.04.2010 год. - 02.09.2010 год. и общо деловодни разноски от 3490 лв.. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: