ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Nо 11
София, 07.01.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и седми декември две хиляди и дванадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 569 / 2012 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК .
‘Ч. Р. Б.’- АД С. обжалва и иска да се отмени Определение Nо 16454 от 10.10.2012 г. по ч. гр.д. Nо 13123/ 2012 година на Софийския градски съд .
С посоченото определение , СГС в правомощията си на втора инстанция е оставил без уважения частна жалба вх. Nо 18-00-32/ 27 06. 2012 година срещу Определение от 16.05.2012 година на Службата по вписванията София , с което е отказано да впише нотариален акт за учредяване на специален сервитут по чл. 64 ал.2 от ЗЕ в полза на лицензиант за дейност по разпределение на електрическа енергия..
С частната касационна жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и се иска отмяната му ,като се постанови ново определение , с което се задължи Службата по вписванията да извърши съответното вписване.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима .
С изложение към частната касационна жалба , допустимостта на обжалването по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК се поддържа с довод , че по въпроса за приложимостта на нормата на чл. 64а ЗЕ във вр. с чл. 14 от ЗНА т.е. за приложимостта с обратна сила , на нова материално-правна норма към реализирани правно релевантни за производството по вписване факти, без изрично да е предвидено в преходните и заключителни разпоредби на посочения закона е налице произнасяне от въззивния съд в противоречие със задължителна съдебна практика – Решение Nо 1336 от 22.01.2009 год. по гр.д. Nо 5799/2007 год. на ВКС-II отд., Решение Nо 555 от 22.10.2009 год. по гр.д. Nо 104 /2009 год. на ВКС-II г.о., Решение Nо 179 от 20.04.2011 год. по гр.д. Nо 563/2010 год. на ВКС-I г.о./ чл. 280 ал.1 т.1 ГПК/ , както и в противоречие с произнесено Определение от 05.01.2012 година по ч.гр.д. Nо 17886/2011 год. на СГС/ чл. 280 ал.1 т.2 ГПК/.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по материално -правния въпрос : следва ли да се изработва ПУП за съоражения на техническата инфраструктура, при наличието на разпоредбата на чл. 114 ал.2 ЗУТ касаещо изискването на чл. 64 ал.4 т.1 ЗЕ, чието произнасяне би било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото .
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и по въпроса- подлежи ли на вписване , съгласно действащите правила на ПВп акт , който не отговаря на критериите на чл. 6 ал.1 от ПВп относно съдържание в контекста на §1 от ПР на ПВп. , разпоредба изключваща , при нормативна промяна , вписването на обстоятелства , за които до този момент не е имало такова изискване , поради необходимостта за еднаквото и точно прилагане на закона.
По делото няма постъпил писмен отговор в срока по чл. 276 ГПК.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира :
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, налице е установен материален интерес съгласно чл. 280 ал.2 ГПК , поради което същата се явява процесуално допустима .
С оглед на развитите доводи, настоящият състав намира , че касационното обжалване следва да бъде допуснато по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по първия поставен въпрос за приложимостта на нормата на чл. 64а ЗЕ във вр. с чл. 14 от ЗНА т.е. за приложимостта с обратна сила , на нова материално-правна норма към реализирани правно релевантни за производството по вписване факти, без изрично да е предвидено в преходните и заключителни разпоредби на посочения закона е налице произнасяне от въззивния съд в противоречие със задължителна съдебна практика – Решение Nо 555 от 22.10.2009 год. по гр.д. Nо 104 /2009 год. на ВКС-II г.о., Решение Nо 179 от 20.04.2011 год. по гр.д. Nо 563/2010 год. на ВКС-I г.о. , който въпрос има характера на обуславящ крайните изводи на съда.
Изведеният въпрос-следва ли да се изработва ПУП за съоражения на техническата инфраструктура, при наличието на разпоредбата на чл. 114 ал.2 ЗУТ касаещо изискването на чл. 64 ал.4 т.1 ЗЕ, не може да обоснове извод за допускане на касационното обжалване.Така поставеният въпрос би бил относим към произнесеното определение на въззивната инстанция , само ако същата не бе се задоволила само с констатацията, че е налице нова разпоредба , която изисква - „Влязъл в сила акт на компетентен орган за одобряване на ПУП по чл. 64 ал.4 т.1 ЗЕ” , но бе развила самостоятелни изводи какво съдържание влага при тълкуването на това изискване , установено в чл. 64 ал.4 т.1 ЗЕ. Без да е направено конкретно тълкуване на закона в мотивите на обжалвания съдебен акт , обусловило приложението на правната норма , то изведеният въпрос за съдържанието на закона и начина на приложението му изисква пряк отговор от ВКС за първи път, без да е налице такова произнасяне от въззивната инстанция и изключва извод , че се касае до „въпрос , обусловил изхода на спора „ по см. на чл. 280 ал.1 ГПК.
Изведеният въпрос подлежи ли на вписване , съгласно действащите правила на ПВп акт , който не отговаря на критериите на чл. 6 ал.1 от ПВп относно съдържание в контекста на §1 от ПР на ПВп., не може да обоснове извод за допускане на касационното обжалване. Касае се до разпоредба изискваща , при нормативна промяна , вписването на обстоятелства , за които до този момент не е имало такова изискване , поради вече изложените съображения ,а именно , че и по този въпрос липсва произнасяне с обжалваното определение на съда.
Съдията по вписванията може да откаже искането вписване , когато не са изпълнение изискванията на закона.Така с разпоредбата на чл. 77 ал.1 т.3 ЗКИР са посочени общи изисквания ,които имат задължителен характер и важат за всички онези хипотези , които касаят задължението за вписване на конкретно нотариално производство – на нотариален акт или на писмен акт с нотариална заверка на подписите. Вписването на договор или нотариален акт за учредяването на сервитут по чл. 193 ЗУТ засяга както партидата на обслужвания имот, така и тази на обслужващия недвижим имот, поради което не може да съществува съмнение за спазване стриктно на посочените в ЗКИР изисквания.
Сервитутите , уредени по чл. 64 ал.2 ЗЕ сочат на специфика, тъй като от сервитутното право няма да ползва „господстващ” недвижим имот, а се учредява в ползва на правен субект с оглед на извършваната от него дейност- т.е. на „лицата , който ще изграждат и експлоатират енергийни обекти” при разширение на съществуващи или при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи за производство на такава енергия. Посочената разлика налага извод , че по отношение на обслужващия имот, изискванията на законодателя не могат да бъдат тълкувани в контекст , различен от този във всички останали хипотези, но по отношение описанието параметрите на самото сервитутно право , органът по вписванията следва да има по гъвкав и прагматичен подход при преценката на всеки конкретен случай.
Разпоредбата на чл. 64а ЗЕ е в сила от 17.07.2012 година, без наличие в преходните или заключителни разпоредби да се сочи, че тези изисквания касаят и вече образуваните производства по вписване на подлежащите на вписване актове, в т.ч. и на нотариални актове , обективиращи договори за учредяване на сервитут.
Посочената задължителна съдебна практика по Решение Nо 555 от 22.10.2009 год. по гр.д. Nо 104 /2009 год. на ВКС-II г.о. и Решение Nо 179 от 20.04.2011 год. по гр.д. Nо 563/2010 год. на ВКС-I г.о. , безусловно приема за приложим в гражданско правните отношения , принципа , че новата правна норма има действие за напред/ en nuns/, което означава , че се прилага само по отношение а юридически факти, осъществени след влизането и в сила. Без изрично да е придадена обратна сила на новата правна норма по отношение на факти, реализирани преди нейното влизане в сила, то нейното приложение е недопустимо и в разрез със закона- чл. 14 ЗНА.
С оглед на изложеното, съображенията на решаващия състав на Софийския градски съд, с който е потвърден отказа на Съдията по вписванията, приемайки, че приложим закон е този, влязъл в сила след като в Агенцията по вписванията е направено искане за вписване на депозирани документи за правно-релевантни факти, реализирани преди влизане в сила на новия закон, , не могат да бъдат възприети като правилни и законосъобразни.
Обжалваното определение се явява незаконосъобразно, поради което са налице предпоставките на закона да бъде отменено.
Законодателната промяна , засягаща съществено раздел „Севритути” на ЗЕ касае както материално правната уредба , така и процесуално правната на т.н. специални сервитути по чл. 64 ЗЕ.
Законодателят , в разпоредбата на чл. 64 ал.4 ЗЕ сочи условията , при който възникват сервитутите за преминаване на хора и техника при разширяване на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи за производство на такава енергия; правото на прокарване на въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоражения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродукти и ограничаване в ползването на поземлените имоти, прилежащи към енергийните обекти и те са 1./наличие на влязъл в сила ПУП, с който се определя местоположението на съответните имоти и 2./ титулярът на сервитута изплати еднократно обезщетение на собственика на имота , върху който е възникнал сервитутът и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот.
Този изисквания за да се направи позитивна преценка от страна на органа по вписването, че възникнал сервитут по чл. 64 ЗЕ не могат да намерят приложение към искането , направено преви влизане в сила на закона- т.е. преди 17.07.2012 година. Преценката на съдията по висванията следва да бъде съобразена с изискванията за възникване , а от тук и за вписване по отменения ред.
Доколкото е налице законодателна промяна на самата процедура по вписване на т.н. специални сервитути, то ако органът по вписванията прецени , че следва да се приложи, то на страната –молител следва да бъде осигурена възможност да приведе документите си съобразно на новите изисквания.
Като прецени ,че липсват изложени съображения за наличие или липса на предпоставките за вписване на нотариалния акт за доброволно учредяване на специалния сервитут / по вече изложените съображения/ , настоящият състав намира , че не може да бъде решен въпроса по същество в рамката на допуснатото касационно обжалване , а преписката следва да се върне на органа по вписване за преценка съобразно на дадените указания .
По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА Определение Nо 16454 от 10.10.2012 г. по ч. гр.д. Nо 13123/ 2012 година на Софийския градски съд , с което в правомощията на втора инстанция е оставил без уважения частна жалба вх. Nо 18-00-32/ 27 06. 2012 година срещу Определение от 16.05.2012 година на Службата по вписванията София , с което е отказано да впише нотариален акт за учредяване на специален сервитут по чл. 64 ал.2 от ЗЕ и
ВРЪЩА делото на съдията по вписвания за произнасяне с оглед на настъпилите законодателни промени на чл.64 и сл. ЗЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |