Р Е Ш Е Н И Е № 51 С о ф и я, 18 април 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 м а р т 2019 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ХРИСТИНА МИХОВА при секретар Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 146/2019 година. Касационното производство е инициирано с касационни жалби от повереника на частните обвинители Л. Ц. Н., И. И. Н., З. И. Н. и Ю. И. Н., всички от М. адв.Ст.Ч. от САК и от защитника на подсъдимия Й. С. П. от К. адв.Д.М. от САК с предмет решение № 292 от 27.12.2018 г., постановено по ВНОХД № 302/2018 г. от Великотърновския апелативен съд с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК заради явната несправедливост на наложените му наказания лишаване от свобода и лишаване от права с искания съответно за отмяна на решението и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд за отежняване положението на подсъдимия П. или за изменяне на решението и намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода под законовия минимум на предвиденото за инкриминираното престъпление на основание чл.58а, ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК, както и за намаляване и на размера на кумулативно предвиденото наказание лишаване от правото му да управлява МПС. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете жалби. Частните обвинители Л. Ц. Н., И. И. Н., З. И. Н. и Ю. И. Н. лично и чрез повереника си адв.К.С. от САК оспорват жалбата на защитника, настоявайки за уважаване на подадената от тях касационна жалба и отправеното в нея искане. Частната обвинителка Р. И. Н. от В. и повереникът й адв.Я.А. от САК не са обжалвали решението, като първата лично и чрез повереника си изразяват становище за неоснователност на жалбата на защитника на подсъдимия, считайки наложеното му кумулативно наказание с постановеното ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за достатъчно и необходимо за постигане на целите на чл.36 от НК. В производството пред ВКС подсъдимият Й. П., лично и чрез защитника си адв.Е.Петрова от САК поддържат жалбата с направеното в нея искане, възразявайки срещу основателността на жалбата на повереника на частните обвинители. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното : Първоначално съдебното производство като НОХД № 1318/2017 г. по описа на Плевенския окръжен съд е било прекратено на основание чл.249, ал.1 вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК и е било върнато на Окръжна прокуратура-Плевен с конкретни указания за отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт, ограничили правото на защита на подсъдимия. При новото внасяне на делото в Плевенския окръжен съд и след провеждане в хипотезата на чл.373, ал.2 вр.чл.372, ал.4 вр.чл.371, т.2 от НПК на съкратено съдебно следствие, с присъда № 33 от 12.06.2018 г. по НОХД № 347/2018 г. първостепенният съд е признал подсъдимия Й. С. П. от К. за виновен в това, че на 13.01.2017 г. по пътя от [населено място] за [населено място], в землището на Долни Д., при управляване на МПС – лек автомобил „Ф.”, модел „Т.” с рег.№ .....е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на И. Н. В. от [населено място] и на основание чл.343, ал.1, б.”в”, предл.1-во вр.чл.342, ал.1 от НК при условията на чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК му е наложил наказание от 4 години лишаване от свобода, редуцирано с 1/3-та на 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, на основание чл.343г от НК го е лишил от правото му по чл.37, ал.1, т.7 от НК – право да управлява МПС за срок от 4 години от влизане на присъдата в сила, като е признат за невинен и оправдан по обвинението да е допуснал в пряка причинна връзка с ПТП и с причинения вредоносен резултат и на нарушения на правилата по чл.15, ал.1 и чл.16, ал.1 от ЗДвП. В тежест на подсъдимия са възложени направените по водене на делото разноски в размер общо на 1 963,02 лева. Разпоредено е веществените доказателства по делото – иззетите и оставени на съхранение в сектор „ПП и КАТ” при ОДМВР-Плевен два участващи в ПТП леки автомобила, да се върнат на собствениците им, съответно на наследниците на починалия И. В.. Така постановената присъда е била обжалвана от поверениците на частните обвинители Л. Ц. Н., И. И. Н., З. И. Н. и Ю. И. Н. адв.Ч. и адв.С. като неправилна, необоснована, постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон, довело до налагането на явно несправедливо за извършеното от подсъдимия наказание с искане за завишаването му от въззивната инстанция. Присъдата е била обжалвана и от защитника на подсъдимия адв.М.М. от ВАК с доводи за нарушение на материалния закон и заради явната несправедливост на наложеното на подзащитния му наказание с алтернативни искания за отмяната й и връщане на делото за новото му разглеждане от окръжния съд или за изменянето й и намаляване до минимум на размера на наложените му кумулативно предвидени в закона наказания с приложението на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК. С писмено възражение повереникът на частната обвинителка Р. И. Н. адв.А. е оспорила основателността на въззивната жалба на защитника на подсъдимия с искане за потвърждаване изцяло на първостепенния съдебен акт. С подложеното на настоящата касационна проверка решение Великотърновският апелативен съд е потвърдил обжалваната присъда в нейната цялост. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационните жалби за подадени в законоустановения срок, от страни с право на жалба, срещу подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт и като такива за допустими, но разгледани по същество - за НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения : Освен относно заявеното в жалбата на защитника на подс.П. адв.Д.М. касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за нарушение на материалния закон, наведените в негова подкрепа доводи са насочени да аргументират основно другото ангажирано касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, вложено като единствено и в жалбата на повереника на частните обвинители Л. Ц. Н., И. И. Н., З. И. Н. и Ю. И. Н. адв.Ч. и коментирано от другия им повереник адв.С., което позволява общото им разглеждане. Според защитниците адв.Д.М. и адв.Петрова, нарушението на материалния закон се състои в отказа на апелативния съд да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК, коментирайки я като по-благоприятна за подс.П. при виждането им дължимото му се наказание лишаване от свобода да бъде определено на 6 месеца, алтернативно на основание чл.58а, ал.1 от НК при определянето му на законовия минимум в чл.343, ал.1, б.”в”, пр.1-во от НК да доведе до законовата му редукция с 1/3-та до 1 година. Такова намаление се дължало и на двете кумулативно предвидени наказания заради явната им несправедливост и несъответствието им с наличните смекчаващи вината му обстоятелства, а именно малкото превишение над допустимата за пътя скорост (изчислено от адв.Петрова на 16 км вместо реалното 26 км над разрешената), грижата му за две деца и за болната му майка, искреното му разкаяние за случилото се и желанието му да помогне на пострадалия, при надцененото му лошо минало като водач на МПС, тъй като не бил санкциониран за сериозни нарушения на ЗДвП, а за много по-леки и с голяма давност. Въпреки честата смяна на защитниците, аналогичните им доводи в подкрепа на оплакването на подзащитния им за прекомерност на размера на наложените му наказания се фокусират и върху несъответствието им с тежестта на единствено допуснатото от него нарушение на правилото на чл.21, ал.1 от ЗДвП (като е оправдан по останалите предявени му още две - на чл.15, ал.1 и чл.16, ал.1 от ЗДвП), което обаче обективно било свързано с неизпълнение на задълженията на фирмата по поддръжка състоянието на пътя. Доводите на повереника-жалбоподател, въпреки многословието им, коментират главно влошената пътна обстановка в страната ни, завишения брой ПТП и необходимостта от засилване на генералната превенция, налагащо определяне в конкретния случай на много по-тежко наказание на подсъдимия за постигане на „всеобщо чувство за справедливост”, което с обжалвания съдебен акт не било постигнато, в нарушение на дадените в т.7 на ППлВС № 1/1983 г. „ръководни” указания към съдилищата. Следва по този довод да се отбележи единствено, че е в съответствие със задължителността на Постановлението само относно даденото в него тълкувание за обективните и субективни признаци на престъпленията по транспорта, а всякакви други указания, третиращи политиката на държавата за тяхното преодоляване и наказване на виновните водачи са в разрез с актуалните разпоредби на НПК и ЗСВ. Всички тези доводи са били развити и пред двете контролирани инстанции и са получили законосъобразен и убедителен отговор. Законодателната техника за определяне на наказанието на призналия фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт подсъдим в хипотезата на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 и сл. от НПК не дерогира общите правила на чл.54 и сл. от НК за неговата индивидуализация. Подсъдимият само получава привилегията при осъждане да бъде смекчено наказанието му лишаване от свобода или да не бъде наложено едно от двете най-тежки наказания доживотен затвор без замяна или доживотен затвор. Съдът при определянето му следва да съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи вината му обстоятелства с оглед разпоредбите на чл.54, ал.2 от НК и чл.55, ал.1-3 от НК, като при наличие на многобройни или изключително/и смекчаващи следва да избере най-благоприятния вариант било по чл.58а, ал.1 от НК или по чл.58а, ал.4 вр.чл.55 от НК. Касационната проверка на тази му преценка е относима към касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за правилното приложение на закона, а доколко наложеното наказание съответства на обществената опасност на деянието и дееца е в обхвата на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Доводите на защитниците на подс.П. за нарушение на материалния закон всъщност не обосновават неправилно приложение на разпоредбите на чл.58а, ал.1 и ал.4 вр.чл.54 или чл.55 от НК, като се претендира приложение на чл.58а, ал.4 от НК само като по-благоприятна възможност за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК, а не като обусловена от налични многобройни или изключителни смекчаващи вината му обстоятелства. Разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК обаче изисква да са налице критериите на чл.55 от НК, за да може да се съпостави с формиращия се размер на наказанието при условията на чл.58а, ал.1 вр.чл.54, ал.1 от НК и се приложи чл.55 от НК само ако е по-благоприятен за подсъдимия. Още първостепенният съд е извършил внимателен анализ на относимите към отговорността на подсъдимия обстоятелства, (л.16-19 от мотивите към присъдата по НОХД), като не е подминал нито едно от тях. Отговаряйки на идентичните оплаквания на защитниците му във въззивното производство, апелативният съд също е изложил подробни съображения относно наличието, действителното съдържание и конкретната тежест на всяко едно от смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, изпълнявайки задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК. От съществено значение при оценяване обществената опасност на престъпленията по транспорта е броят и тежестта на допуснатите в пряка причинна връзка с ПТП и съставомерния престъпен резултат нарушения на правилата за движение, както и характеристиката на виновно причинилия го водач. Последната се извежда от поведението му зад волана в предхождащия ПТП период и доколко то е било съобразено с правилата за безопасно управляване на МПС, съответно положително повлияно от намесата на контролните органи при санкционирането му в миналото. При повтарящи се нарушения на важни за безопасно шофиране правила, особено такива, участващи в механизма на осъществяване на инкриминираното по наказателното производство деяние, дават основание за извод за завишена обществена опасност на дееца. В случая контролираните съдилища са я извели от множеството му сериозни нарушения на такива правила, с налагане на административни наказания с 10 НП, 4 фиша, включително четирикратно за неспазване на правила относно скоростта, техническата изправност на МПС, дори трикратно осъждане за управляване на такова в едногодишен срок от наказването му по административен ред с лишаване от правоуправление. Пак за конкретния случай, превишението на скоростта с 26 км над разрешената при усложнената пътна обстановка сочи на лекомисленото му отношение към задълженията му като водач на МПС и към живота и здравето на превозваните в буса пътници. Поддържаната от него скорост рязко контрастира с избраната от пострадалия водач два пъти по-ниска скорост от 61 км в час, при която обаче той не е имал шанс да избегне сблъсъка с излязлата от контрол кола, управлявана от подс.П.. По случайност не са настъпили много по-тежки последици от реализираното ПТП, което очертава и самото деяние като такова със завишена обществена опасност. Неоснователно се упрекват съдилищата, че не са отчели адекватно полаганите от подс.П. грижи за двете му деца и за болната му майка. В тази насока съдът се е позовал и на показанията на св.Б., която е уточнила, че когато се налагат по-сериозни грижи за децата жена му се прибирала на 2-3 месеца от чужбина, където работела и изпращала средства за издръжката на семейството, включително и на подсъдимия. Правилно е съобразено изказаното от него в съдебното производство съжаление за случилото се, което трудно може да се приеме за някакво закъсняло разкаяние освен като елемент от възприетата линия на защита по делото. Няма основание за коментар на възприетите от съда отегчаващи вината на жалбоподателя-подсъдим обстоятелства, свързани с няколкократните му осъждания, включително за престъпления, свързани с безопасността на транспорта, за което е търпял наказания в затвора, лошите му характеристични данни и приятелска среда. Несъстоятелно е и оплакването на защитата, че кумулативното наказание на подс.П. е определено при превес на смекчаващите вината му обстоятелства, очевидно изведено от крайния резултат след редуцирането с 1/3 на наказанието от 4 години лишаване от свобода. Нито окръжният, нито апелативният съд са приели такъв превес, обратно, те са оценили съотношението на двата вида обстоятелства като баланс помежду им. Няма превратност в преценката им, няма и надценяване на влошаващи положението му за определяне на по-тежко наказание, нито пък игнорирани, които да дават основание за смекчаването му. При липса на многобройни и изключително смекчаващо вината му обстоятелство, като е прецезирана и в негова полза формата на проявената при извършване на деянието непредпазлива вина, както и несъразмерност на минимално предвиденото от закона наказание лишаване от свобода с обществената опасност на извършеното и на дееца, то няма как да се възприеме искането на защитниците на подсъдимия за приложение на разпоредбата на чл.58а, ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК. Правилно то е било определено при условията на чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК. С това е приложен правилно както материалният закон, така и е постигната преследваната по делото справедливост при осъждането на подс.П.. Не са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК и касационната жалба на защитниците на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение. Без уважение се следва и за касационната жалба на повереника на частното обвинение. Извън виждането на този жалбоподател за необходимост от засилване на наказателната репресия при извършване на престъпления по транспорта, няма основание за извод, че така наложеното на подсъдимия наказание от 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, след редукцията на определеното при баланс на относимите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, е явно несъответно на обществената му опасност и тази на деянието. Правилно съдът е насочил вниманието си към постигане на целите на специалната превенция с ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и като е потвърдил и размерът на кумулативно наложеното наказание по чл.343г от НК. Неоснователно е искането за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд, което като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 292 от 27.12.2018 г., постановено по ВНОХД № 302/2018 г. от Великотърновския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :