Р Е Ш Е Н И Е
№ 149
гр.София, 02 април 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Трето наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети
март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПАВЛИНА ПАНОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
със секретар Лилия
Гаврилова
и с участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА
изслуша докладваното от
председателя
(съдията) САША РАДАНОВА
наказателно дело под № 112/2009 година
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Х. А. А. Банехкохал срещу решение № 298 от 5.І.2009 год. по внохд № 590/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
Посоченото в жалбата касационно основание е това по чл.348, ал.1, т.3 НПК с молба за намаляване срока на лишаване от свобода и отмяна на наказанието глоба.
В съдебно заседание подсъдимият и упълномощеният му защитник поддържат жалбата, преценена от прокурора за неоснователна.
Върховният касационен съд установи:
С присъда № 180 от 9. Х.2008 год. по нохд № 284/2008 год. на Хасковския окръжен съд, Х. А. е признат за виновен в това, че на 3.V.2008 год., при влизане в страната ни от Турция през ГКПП Кап. Андреево, е пренесъл с управлявания от него товарен автомобил МЕРЦЕДЕС с ирански регистрационен № Т* и прикачено полуремарке МАРАЛ с ирански регистрационен № Т* високорискови наркотични вещества – 6 кг и 6 гр. о. със съдържащи се в него 10% морфин и 3.7% кодеин, като общата стойност на предмета на контрабандата от 44 924 лева сочи, че същата е в особено големи размери и деянието представлява особено тежък случай на такова престъпление, за което и на основание чл.242, ал.4 във вр. с ал.2 и чл.55, ал.1, т.1 НК е наказан със 7 години лишаване от свобода, които да изтърпи при строг първоначален режим и със 100 000 лева глоба. На основание чл.242, ал.7 НК е отнет в полза на държавата предмета на престъплението, а на основание чл.242, ал.8 НК е отнето и превозното средство, с което наркотика е бил пренесен.
С обжалваното решение първоинстанционната присъда е изменена, като е отменено приложението на чл.242, ал.8 НК.
Жалбата е неоснователна.
Като са съобразили всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода и са приели, че то следва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, съдебните инстанции са слезли повече от 2 пъти под установения в специалната материалноправна норма на чл.242, ал.4 във вр. с ал.2 НК минимум от 15 години, при което наложените 7 години лишаване от свобода са по-скоро явно несправедливо занижено наказание, несъответно на изключително високата степен на обществена опасност на престъплението и принизяващо целите на генералната превенция, чието значение за някои престъпления, сред които и обсъжданото, е особено значимо. В размер 2 пъти под минималния е и наложената на подсъдимия глоба, по отношение на която възражението за явна несправедливост е също очевидно неоснователно. При това не може да не се отчете, че подсъдимият е бил достатъчно толериран, включително с отмяната от въззивния съд на постановеното от първата инстанция отнемане на превозното средство, послужило за пренасяне на наркотичното вещество, при това с крайно неубедителни мотиви, съпоставяйки стойността на товарния автомобил не с тежестта на престъплението-за което е прието, че е в особено големи размери и представлява особено тежък случай на контрабанда на високорискови наркотични вещества – а най-вече със стойността на предмета му и обстоятелствата, свързани с личността на дееца и от значение единствено за наказанието.
С оглед на дотук изложеното и чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 298 от 5.І.2009 год. по внохд № 590/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: