Р Е Ш Е Н И Е
№ 249
София, 27.11.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2088/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Л. Ц. Ц.,подадена чрез пълномощника адв.Г. К. срещу решение от 11.12.2013 г. по гр.д.№3184/2013 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-Г състав.
В касационната жалба се поддържа оплакване за недопустимост на въззивното решение, тъй като искът предмет на делото е предявен извън преклузивния срок по чл.415 ал.1 ГПК.Иска се решението да бъде обезсилено , а производството по делото да бъде прекратено.Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба „Т. С.”-ЕАД и третото лице-помагач не вземат становище по нея.
С определение № 813/17.06.2014 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос :преклудират ли се възраженията на ответника по допустимостта на иска и в частност възражението за неспазване на срока по чл.415 ал.1 ГПК, ако не са наведени в отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК, при съществуваща вероятност същото да е недопустимо, както и при наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .
По така поставения въпрос настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира следното:
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по допустимостта на решението в обжалваната част.Според разрешенията, приети с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК-т.1, съдът има служебно задължение да следи за спазване на процесуалните норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, включително и във фазата по селектиране на касационните жалби по чл. 288 ГПК.Идентично разрешение е дадено и в ТР № 1/ 2001 г. на ОСГК-т.10 при задължителното касационно производство. При така регламентираните служебни задължения на съда логически следва изводът, че възраженията относно допустимостта на предявения иск не могат да бъдат преклудирани,те могат да се правят във всеки стадий на процеса, а не само с отговора на исковата молба.С решение № 195/11.07.2011 г. по гр.д.№1707/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и представляващо задължителна съдебна практика е прието, че общите правила за преклудиране на възраженията на ответника са неприложими когато съдът може да се самосезира.Тези изводи се споделят от настоящия състав.След като съдът е длъжен служебно,дори и да не са направени възражения за това, да се произнесе по допустимостта на съдебния акт в обжалваната част,то следва че възраженията за недопустимост няма да бъдат преклудирани, независимо от момента в който са направени. В частност това се отнася и за възражението за неспазване на срока по чл.415 ал.1 ГПК за предявяване на иска за установяване на вземането
По делото съдът констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение № ІІ-65-215/12.01.2011 г. по гр.д.№41618/2009 г. на Софийски районен съд, второ гражданско отделение, 65 състав в частта, с която е било признато за установено на основание чл. 422 вр.чл.415 ал.1 ГПК, че ответникът дължи на ищеца сума за незаплатена стойност на топлинна енергия над размера от 3 509,01 лв.,ведно със законната лихва за забава от 14.02009 г. върху сума над този размер,както и над 1063 лв. изтекли лихви до 04.03.2009 г. и присъдени разноски над 528,30 лв.и вместо това е постановено отхвърляне на предявените по реда на чл. 415 ал.1 ГПК искове над посочените суми и до размер на 7 328,03 лв.главница,ведно със законната лихва за забава от 14.05.2009 г. върху сума над 3 509,01 лв. и до 1878,66 изтекли лихви,за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.05.2009 г.на Софийски районен съд по ч.гр.д.№3877/2009 г.,трето гражданско отделение, 82 състав,както и разноски над сумата 528,30 лв., а в останалата част същото е потвърдено. Във въззивната жалба ответникът за пръв път е формулирал възражение,че насоченият срещу него иск е предявен след изтичане на едномесечният преклузивен срок по чл.415 ал.1 ГПК.Въззивният съд е намерил,че възражението е преклудирано,тъй като не е направено в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ал.1 ГПК .Приел е, че предявяването на иска извън срока не води непременно до недопустимост на производството,тъй като съдът в този случай е следвало да даде указания на ищеца да премине към осъдителен иск.
При така дадения отговор на поставения процесуалноправен въпрос следва да се направи извод,че решението на въззивния съд е недопустимо,доколкото с него е разгледан недопустим иск. По заявлението по чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която ответникът е подал своевременно възражение. С разпореждане от 12.07.2009 г. първоинстанционният съд е указал на заявителя в едномесечния срок по чл. 415 ал.1 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си.Съобщението за това е получено на 24.07.2009 г., а исковата молба е постъпила в първоинстанционния съд с вх.№48249/27.08.2009 г.,т.е. извън срока по чл. 415 ал.1 ГПК за спазването на който съдът е бил длъжен да следи служебно. С изтичането му ищецът е загубил възможността да предяви специалния установителен иск. Същият е бил разгледан в недопустимо производство. Неправилен е и изводът,че при предявяване на иска извън законовия срок е следвало да бъдат дадени указания на ищеца да премине към осъдителен иск.Такива процесуални действия на съда биха надхвърлили задълженията му по чл.7 ал.1 ГПК.Следва решението на въззивния съд да бъде обезсилено ,като вместо него бъде постановено обезсилване и на решението на първоинстанционния съд, а производството по делото да бъде прекратено.Относно заповедта за изпълнение съгласно чл. 415 ал.2 ГПК служебно ще се произнесе първоинстанционният съд.
Касаторът е отправил искане да му бъдат присъдени разноски в размер на сумата 767,44 лв.,което при този изход на делото е основателно. Трябва да бъде уважено и искането на неговия пълномощник адв. Г. Г. К. по чл.38 ал.2 вр. с ал.1 т.3 от Закна за адвокатурата в размер на сумата 550 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение от 11.12.2013 г. по гр.д.№3184/2013 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-Г състав и вместо него постановява:
ОБЕЗСИЛВА решение № ІІ-65-215/12.01.2011 г. по гр.д.№41618/2009 г. на Софийски районен съд, второ гражданско отделение, 65 състав.
ОСЪЖДА „Т. С.”-ЕАД да заплати на Л. Ц. Ц. сумата 767,44 /седемстотин шестдесет и седем лв. 44 ст./направени разноски по делото за всички инстанции.
ОСЪЖДА „Т. С.”-ЕАД да заплати на адв.Г. Г. К. сумата 550 /петстотин и петдесет/ лв. адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от „Т. С.”-ЕАД срещу Л. Ц. Ц. иск с правно основание чл. 415 ал.1 ГПК за сумите 7 328,03 лв. главница,представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.09.2005 г.-м.04.2008 г. и 2 032,66 лв. законна лихва за забава от 01.11.2005 г. до 04.03.2009 г.,ведно със законната лихва от 14.05.2009 г. до окончателното изплащане на сумите.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: