7 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №60394 гр. София,24.06.2021г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №2012 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Юнайтед Травъл Ейджънси“ ЕООД, [населено място], чрез адв.Т.Т. срещу решение №11703 от 28.07.2020г. по в.т.д. №13264/2020г. на Апелативен съд- София. С обжалваното решение е отменено решение №74/10.01.2020г., постановено по т.д. №3073/2017г. по описа на Софийски градски съд, в частта с която Министерство на земеделието, храните и горите е осъдено да заплати на „Юнайтед Травъл Ейджънси“ ЕООД на основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата в размер на 600 801.13 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба – 06.11.2017г. до окончателно заплащане, както и в частта на разноските, с която Министерство на земеделието, храните и горите е осъдено на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 61 366.19 лева, представляваща разноски по делото и вместо това са отхвърлени предявените при условията на евентуалност исковете с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 600 801.13 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата до окончателно заплащане на сумата; евентуално предявен иск с правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 696 931.76 лева, като част от общо оставащата дължима цена 943 042.28 лева, предвид задълженията по договора; евентуално предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 696 931.76 лева, като част от 708 150.41 лева, дължима във връзка с развалянето на договор №51-58 от 21.07.2015г. и задълженията на страните за връщане на всичко, получено по договора на отпаднало основание, като е осъден ищецът „Юнайтед Травъл Ейджънси“ ЕООД да заплати на Министерство на земеделието, храните и горите на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 12 616.02 лева разноски по делото. В касационната жалба се твърди, че решението следва да бъде отменено като неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че въззивният съд като е приел, че договорената между страните отстъпка касае цената на самолетните билети, а не таксата обслужване, e тълкувал превратно договора в нарушение на чл.20 ЗЗД. Излага доводи, че съдът е допуснал и нарушение на материалния закон, като не е съобразил възмездния характер на сключения по ЗОП договор, и съществени процесуални нарушения, тъй като не се е произнесъл по всички наведени възражения и доводи на страните и не е обсъдил всички доказателства. Моли да бъде отменено въззивното решение и да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски за всички инстанции. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1. Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения? Следва ли да се преценяват извънсъдебните изявления на страните в случай, че същите съдържат неизгодни за тях твърдения?“- в противоречие с практика на ВКС, обективирана в цитираните решения по чл.290 ГПК- решение №212/01.02.2012г., т.д.№1106/2010г., II т.о.; решение №206/31.07.2015г., гр.д.№6832/2014г., ІV г.о.; решение №134/30.12.2013г., т.д.№34/2013г., ІІ т.о.; решение №75/20.06.2016г., т.д.№1608/2015г., ІІ т.о.; решение І65/30.07.2014г., т.д.№1656/2013г., ІІ т.о.; решение №235/04.07.2011г., гр.д.№513/2010г., ІV г.о.; решение №69/24.06.2011г., гр.д.№584/2010г., ІІІ г.о. и др.- основание за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК; „2. Следва ли съдът да приложи правилата за тълкуване на договорите по чл.20 ЗЗД, от които произтича процесното правоотношение и при формиране на правните и фактически изводи да търси общата воля на страните, произтичащи от тези договори? Следва ли при тълкуване на клаузите на договор за обществена поръчка да бъдат взети предвид документите, изготвени в процедурата по провеждане на обществената поръчка, респективно критериите, по които се провежда обществената поръчка“- в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановените по чл.290 ГПК решение №75/20.06.2016г., т.д.№1608/2015г., ІІ т.о.; решение №115/01.11.2010г., т.д.№939/2009г., І т.о.; решение №546/23.07.2010г., гр.д.№856/2009г., ІV г.о. и др.– основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. „3. Опорочава ли се възмездният характер на договора по Закона за обществените поръчки /ЗОП/ от липсата на еквивалентност на насрещните престации на страните по него?“ – с твърдение, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излага и съображения за очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по жалбата Министерство на земеделието, храните и горите не представя отговор в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима– подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въззивният съд е констатирал, че първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от „Юнайтед Травъл Ейджънси“ ЕООД срещу Министерство на земеделието, храните и горите иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл.8, ал.1 от договор №51-58 от 21.07.2015г. във вр. т.1 и т.4 от ценовото предложение, както и обективно съединения с него иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 вр. чл.34 ЗЗД за заплащане на сумата 696 931.76 лева- част от сумата 708 150.41 лева, представляваща недължимо преведена по банков път на МЗХГ цена по договора, е влязло в сила като необжалвано. За да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, с която е уважена претенцията по иска с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 600 801.13 лева, ведно със законната лихва до окончателното плащане и да отхвърли иска като неоснователен, въззивният съд приема, че не се доказва по делото увеличаване на имуществото на ответника за сметка на имуществото на ищеца, липса на друга възможност за защита на обеднелият, обедняването и обогатяването да произтичат от едни и същ факт или обща група факти. Решаващият съдебен състав намира, че между страните е сключен валиден договор за обществена поръчка с предмет „Осигуряване на въздушен транспорт, хотелски настанявания и медицински застраховки при служебни пътувания на служителите на Министерство на земеделието и храните“, по силата на който ищцовото дружество действа като посредник - закупува билетите и ги доставя на ответника за негова сметка. Съгласно чл.8, ал.1 от договор № 51-58 от 21.07.2015г. цената на отделните заявки се формира като се отчитат отстъпките, съгласно ценовото предложение- предложен е процент отстъпка от най-ниска цена на билети от трите предложени от изпълнителя варианта, към дата на резервация при всички полети по зададена от възложителя дестинация – 53 % за индивидуално пътуване и процент отстъпка за групово пътуване – 100 %. Въззивният съдебен състав обсъжда договора, ценовото предложение /т.1 и т.4/, документите във връзка с проведената обществена поръчка, вкл. методиката за оценяване на офертите, писмената обосновка на формиране на офертата от страна на ищеца и протокола от работата на комисията, позовава се и на констатациите на финансовия инспектор по назначената и извършена проверка от Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/ и приема, че така посочените отстъпки касаят цената на самолетните билети, а не само таксата за обслужване, начислявана от ищеца като посредник. Счита, че действително по този начин би се стигнало до извършване на дейност с минимална печалба за ищеца в рамките на 47 % за индивидуалните пътувания и 0 % при груповите пътувания, но чл.37, ал.1, т.2 ЗОП, както и изработената по процедурата методика, позволяват при избора на изпълнител да се отчетат предложените отстъпки, доколкото те представляват елемент от формирането на посочения критерий „икономически най-изгодна оферта“. Поддържа тезата, че предвид разпоредбата на чл.8 ЗЗД и чл.45 ЗОП може да се формира извод, че така представеното ценово предложение представлява доброволен акт от страна на ищцовото дружество, извършен с цел получаване на възможност същото да бъде избрано за изпълнител по обществената поръчка. Намира, че след изготвяне на доклада от финансовия инспектор при АДФИ, МЗХГ е отправило претенция за възстановяване на суми, които съгласно констатациите са били платени в повече, съобразявайки процентите отстъпка, които са договорени, като претенцията е удовлетворена и ищец;ът е извършил възстановяване на така претендираните суми. С оглед изложеното решаващият съдебен ъсстав стига до краен извод, че не е налице неоснователно обогатяване, тъй като надплатените суми са възстановени от ищеца на ответника на база на постигната договорка, след изпращане на покани от страна на МЗХГ, т.е на валидно правно основание. Възстановявайки тези суми, ищцовото дружество- изпълнител по договора е изразило съгласието си за основателност на претенцията на ответника. Предвид отхвърлянето на първия евентуално предявен иск въззивният съд се произнася по останалите евентуално предявени искове, квалифицирани с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Излага мотиви, че предявеният осъдителен иск за заплащане на незаплатено възнаграждение на основание договор за услуга №51-58 от 21.07.2015г., който по своята правна същност е разновидност договор за изработка, е неоснователен. Приема, че между страните са съществували отношения по процесния договор за услуга, по силата на който ищецът– изпълнител се е задължил да осигури въздушен транспорт, хотелски настанявания и медицински застраховки при служебни пътувания за служителите на МЗХГ, като ценовото предложение е релевантно за ценообразуването на предоставените услуги. Като приема, че претендираните като незаплатени суми по договора са във връзка с формираните отстъпки от 53% за индивидуални пътувания и 100 % за групови пътувания, а с оглед тълкуването на договора и доказателствата по делото, последните касаят цената на самолетните билети в цялост, а не само таксата обслужване, стига до извод, че МЗХГ е извършвало плащания по посоченото ценовообразуване и не дължи други суми. Решаващият съдебен състав намира за установено, че МЗХГ е отправило писмена покана до ищцовото дружество, с приложени писмо № 0403-11/17.01.2017г.; писмо №12-00-3/17.2017г., таблица № 1 и 2, изготвени от АДФИ, с надлежно искане за възстановяване на надплатени суми по договора с оглед констатацията на АДФИ за установено неизпълнение на ценова оферта, неразделна част от цитирания договор, като ищецът е възстановил така посочените суми. С оглед изложеното съдът стига до извод, че не са налице доказателства, че МЗХГ дължи реално изпълнение по договора. Въззивният съд намира за неоснователен и искът на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Счита за безспорно установено по делото, че процесният договор е развален, считано от 26.09.2016г. на основание чл.87, ал.2 ЗЗД. Излага аргументи, че с оглед характера на договора като такъв с продължително изпълнение, развалянето има действие занапред. От страна на ищеца, след 26.09.2016г. са извършени множество плащания към МЗХГ, видно от приложените платежни нареждания в общ размер на 600 801.13 лева, но тези плащания са извършени на валидно правно основание- отправена от страна на ответника претенция за възстановяване на суми погрешно платени от него, с оглед на неточното изчисляване на дължимите суми, предвид ценообразуването. Решаващият съдебен състав стига до извод, че в производството по делото не се установява МЗХГ да дължи суми на отпаднало основание. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият съдебен състав намира, че вторият материалноправен въпрос- за приложението на чл.20 ЗЗД при тълкуване на договорите, е поставен с оглед оплакванията в касационната жалба за неправилно, превратно тълкуване на процесния договор в частта на клаузите, касаещи ценообразуването на предоставените услуги. Този въпрос е значим с оглед решаващите правни изводи на въззивния съд и отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. По отношение на него е налице и допълнителният критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираните от касатора решения на ВКС, вкл. решение №75/20.06.2016г., т.д.№1608/2015г., ІІ т.о.; решение №115/01.11.2010г., т.д.№939/2009г., І т.о.; решение №546/23.07.2010г., гр.д.№856/2009г., ІV г.о.; решение №157/30.10.2012г., т.д.№696/2011г., ІІ т.о. и др. По останалите правни въпроси съдът ще се произнесе с решението по касационната жалба. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение за проверка за съответствие с практиката на ВКС по въпроса – за приложението на чл.20 ЗЗД при тълкуване на договорите. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 13 938.64 лева. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение №11703 от 28.07.2020г. по в.т.д. №13264/2020г. на Апелативен съд- София. УКАЗВА на касационния жалбоподател „Юнайтед Травъл Ейджънси“ ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 13 938.64 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.