Ключови фрази
Причиняване на смърт в транспорта в пияно състояние * липса на мотиви * независимо съизвършителство * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * липса на причинно-следствена връзка * отказ за провеждане на съкратено съдебно следствие * независимо съпричиняване

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 512

 

София,  15  март  2010 год.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Върховният касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на втори декември две хиляди и девета година и в състав:

 

                                                             Председател: Иван М.Недев

                                                                       Членове: Блага Иванова

                                                                                          Даниела Атанасова

 

при секретар Аврора Караджова ...……………    и с участието

на прокурора Петя Маринова ............... изслуша докладваното

от съдията Иван М. Недев ………………………  наказателно дело № 585/2009 год.

            Производството е касационно по жалби против въззивно решение №72/29.V.2009г. по внохд 61/2009г. на АС-В. Търново от:

  1. А. П. И., подсъдима с доводи за явна несправедливост на наказанието и нарушение на закона в гражданската част по съображения за неотчитане в достатъчна степен приноса и на други участници в ПТП – Н. Д. С. и Ц. С. С допълнение по чл.351,ал.3 НПК съображенията засягат и ненаведеното касационно основание – съществени нарушения на процесуалните правила, намерили израз при преценка и анализ на доказателствата по делото – най-вече допълнителните АТЕ. Иска да бъде оправдана или наказанието да се намали до възможния минимум, като с приноса на пострадалите да се намали размера на присъдените обезщетения за вреди от престъплението, както повелява чл.51,ал.2 ЗЗД.
  2. Нахид Д. З. , представляван от настойника си Г. Н. З. , частен обвинител и граждански ищец с доводи за всички касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. Съображенията са, че Н. С. и Ц. С. нямат принос за настъпилото ПТП и вината е само на подсъдимата, с оглед на което и наложеното й наказание се явява явно несправедливо. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди не съответства на чл.52 ЗЗД, за определянето му по справедливост. В нарушение на закона е приложено правилото по чл.373,ал.2 НПК. Иска решението да се отмени и делото върне за ново разглеждане на въззивния съд или да се измени същото като обезщетението увеличи на 150000лв., ведно с лихвите.
  3. М. Г. С. , Г. Н. С. и П. Н. С., частни обвинители и граждански ищци с доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание и нарушение на закона – чл.52 ЗЗД в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда за отхвърляне на исковете им до предявения размер по 300000лв., обезщетение за неим. вреди от причинената смърт на техния съпруг и баща Н. Д. С. Искат да се измени решението като се отмени условното осъждане и обезщетенията увеличат до предявения размер.
  4. Ц. Л. М., частен обвинител и граждански ищец с доводи за явна несправедливост на наложеното наказание – по размер и с оглед неправилното прилагане на условното осъждане по чл.66 НК, както и за нарушение на закона при отхвърляне на иска й за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата от 50000 до 300000лв. Съображенията са повторение на предходната жалба. Иска да се измени решението като се отмени условното осъждане и увеличи размера на присъденото обезщетение.
  5. П. Л. М. частен обвинител и граждански ищец с доводи за явна несправедливост на наложеното наказание – по размер и с оглед неправилното прилагане на условното осъждане по чл.66 НК, както и за нарушение на закона при отхвърляне на исковете му за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата от по 50000 до по 300000лв., в резултат на причинената смърт на майка му С. В. М. и съпругата му Ст. Ст. М. Съображенията са повторение на тези по предходната жалба. Иска да се измени решението като се отмени условното осъждане и увеличи размера на присъденото обезщетение до предявения.
  6. С. К. Г. и Н. Н. Г. , частни обвинители и граждански ищци с доводи за явна несправедливост на наложеното наказание и нарушение на закона при отхвърляне на исковете им за обезщетяване на неимуществени вреди от престъплението – причинена смърт на двете им деца С. и К. Г. . Съображенията повтарят тези по предишните три жалби, а искането е обезщетенията да се увеличат от по 100000 на по 300000лв.

Всеки от жалбоподателите поддържа своята жалба и неоснователност на насрещната.

Прокурорът от ВКП поддържа, че жалбите на частните обвинители и граждански ищци са основателни и следва да се уважат като въззивното решение подлежи на отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от нов състав на въззивния съд.

След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл.347 НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира:

Подсъдимата А. П. И. е призната за виновна и осъдена по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, предл.ІV-то и предл.V-то, б. „б”, предл.ІІ-ро и чл. 342, ал. 1, предл. ІІІ-то, чл. 54 и чл.55,ал.І.т.1 НК на 3(три) години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл.66 НК 5(пет) години за това, че на 8. ХІІ.2006 год. към 17,00 часа на ГП І-4 (неправилно е изписаното в обвинителния акт, присъдата и решението ПП І-4) (София - Варна), на километър 36+800, в района на с. М., Ловешка област при управление на лек автомобил "Рено Еспейс" с рег. № С* в нарушение на правилата за движение – чл. 6, т. 1 ЗДП, във вр. с чл. 63, ал.2, т.1, чл. 47, ал. 3 ППЗДП и чл. 43, т.1, предл. ІІ-ро ЗДП, по непредпазливост причинила смъртта на повече от едно лице – С. С. М. , С. В. М. , К. С. Г. и Н. Д. С. , както и тежка телесна повреда на Н. Д. З., като деянието е особено тежък случай; на основание чл.343г НК подсъдимата е лишена от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) години.

Осъдена е да заплати на Г. Н. З. , в качеството й на настойник на Н. Д. 90000лв., на Ц. Л. М. 50000лв., на П. Л. М. два пъти по 50000лв., на С. К. Г. и на Н. Н. Г. по 200000лв., на М. Г. С. 50000лв., на Г. Н. С. и П. Н. С. по 50000лв., обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, както и на Цв. Л. М. 750лв., П. Л. М. 750лв., на Ст. и Н. Г. 3000лв. и на М. Г. С. 1500лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните последици, като исковете им, съответно до 150000лв., 300000лв., два пъти по 300000лв., два пъти по 300000лв., 300000лв. и два пъти по 300000лв. са отхвърлени.

Подсъдимата е осъдена да заплати в полза на държавата 31840лв., държавна такса и 5399лв., разноски по делото.

Искът на ДАНС за 17837лв., обезщетение за имуществени вреди от престъплението, предявен против подсъдимата е отхвърлен.

ВКС в настоящия състав намира, че въззивното решение е постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила – чл. 339 НПК. Мотивите на решението са вътрешно противоречиви, логически непоследователни, поради което и волята на съда е неясна и не може да се провери по касационен ред.

При приетото за установено, че движението на „Тойота Хайлукс” и със съобразена скорост – 74,3 км/ч, не би предотвратило удара в платното му за движение, не става ясно с какво поведението на Н. С. стои в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. При липсата на такава няма съизвършителство.

По наказателното право отговорността на всеки от независимите съизвършители или независими съпричинители няма връзка с поведението на останалите. С правно значение е приносът на пострадалия по чл.51,ал.2 ЗЗД.

Съдът е посочил в мотивите си – стр. 36 , че определя наказанието по реда на чл.54 и чл.55 НК, но това са взаимноизключващи се правила. Наказанието се определя или по чл.54 НК или по чл.55 НК при установяване на съответната хипотеза.

Съдът е посочил във връзка с определяне на наказанието, че следва да се приложи чл.55 НК „...на две самостоятелни основания – веднъж с оглед на императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК и във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, и веднъж защото са налице действително многобройни смекчаващи вината обстоятелства...”, като на стр.35 обаче е прието, че с оглед т.9 на ТР 1/2009г. на ОСНК чл.55 НК задължително се прилага само в хипотезата на чл.373,ал.2 НПК. В случая тя не е налице – защитата е направила искане за съкратено съдебно следствие пред първата инстанция при условията на чл.371,т.1 НПК, но поради липса на съгласието на всички страни, правилно първоинстанционният съд е отказал такова производство.

Съобразно постоянната практика на ВКС посоченото нарушение е съществено и налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС-В. Търново от стадия на съдебното заседание. Това и с оглед осигуряване на възможност за свободна преценка основателността на всички въззивни жалби при новото разглеждане на делото дава възможност на ВКС да не обсъжда доводите по касационните жалби, които могат и следва да намерят отговор при новото разглеждане на делото.

По тези съображения и на основание чл.354,ал.3,т.2 НПК съдът

Р Е Ш И:

 

Отменя въззивно решение №72/29.V.2009г. по внохд № 61/2009г. на АС-В. Търново и връща делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: