Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 539   София,  21 юни 2010 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. трети декември ………........... 2009 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Красимир Харалампиев ....................   ЧЛЕНОВЕ: .. Цветинка Пашкунова ........................                                     .. Севдалин Мавров ..............................              при секретар  .. Иванка Илиева ..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Атанас Гербев ..................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ................................ НОХД № .. 588 .. / .. 09 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на гл. ХХХІІІ НПК. В срок е постъпило искане от осъдения Д. Г. за възобновяване на НОХД № 3718/08 год. по описа на Бургаския районен съд. Иска се отмяна на постановената по него и неподлежаща на касационна проверка присъда № 291 от 09.03.09 год., потвърдена с решение № 119 от 01.06.09 год. по ВНОХД № 80/09 год. по описа на Бургаския окръжен съд, връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване по повдигнатото обвинение. Не се сочат касационни основания, а необоснованост на съдебните актове. Искането се поддържа в съдебно заседание със същите искания. Без конкретни доводи се визират всички основания по чл. 422, ал.1, т.5 НПК. Представителят на ВКП счита искането за неоснователно и пледира за оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане и становището на страните, намира следното: С цитираната присъда Д. Г. е признат за виновен в това, че на 12.04.07 год. в гр. Б., в съучастие с осъдения по споразумение П. М. , противозаконно присвоил при условията на опасен рецидив два мобилни телефона с обща стойност 698.00 лв., собственост на З. Т. , които владеел, като равностойността на предмета на престъплението е възстановена, поради което и на осн. чл. 206, ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а” и „б”, вр. чл. 20, ал.2 НК и чл. 54 НК е осъден на ТРИ години и ШЕСТ месеца лишаване от свобода, които да се изтърпят при първоначален „строг” режим, съгласно чл. 47, ал.1, б. „б” ЗИН. Съдът се е произнесъл и по разноските. Въззивният съд е потвърдил първоинстанциония акт. С искането се поддържа тезата, развита и пред инстанциите по фактите, за недоказаност на авторството и почиваща на предположение осъдителна присъда. Същата не може да бъде споделена и не е основание за възобновяване на наказателното дело. В тази насока съдебните състави са изпълнили задълженията си по чл. 13 и 14 НПК, като са взели всички мерки за разкриване на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в НПК. Взели са решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изложили са убедителни мотиви, защо Г. е съучастник на М. в извършеното престъпление, приемайки за защитна версията му, че извършител е не той, а Г. А. В тази насока са отчели не само самопризнанията на подсъдимия М, разпитан по делото в качеството на свидетел след одобреното с него споразумение по реда на чл. 381 – 384 НПК, но и свидетелските показания на свидетелката Т, разпознала на досъдебното производство Г. като втория съучастник в деянието и потвърдила същото с категоричност и в съдебно заседание. Изолирано от материалите по делото е и твърдението за оказано противозаконно въздействие върху осъдения от водещия досъдебното производство. Разликата във фамилното име е изяснено с писмо № 9* от 23.09.08 год. на община –.. 107 от д.п./, а съдебното минало на Г. законосъобразно е отчетено като квалифициращ признак по чл. 206, ал.3 НК. За извършеното от осъдения престъпление законът предвижда наказание от три до десет години лишаване от свобода. При условията на чл. 54 НК на него са му определени – три години и шест месеца, като районният съд е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Други такива не се сочат с искането или в съдебно заседание. Настоящата инстанция счита, че наложената санкция отговаря на целите по чл. 36 НК и е справедлива по смисъла на чл. 348, ал.5 НК. При тези съображения искането на осъдения Г. е НЕОСНОВАТЕЛНО и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Я. Г. за възобновяване на НОХД № 3718/08 год. по описа на Бургаския районен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................