Р Е Ш Е Н И Е № 187 С. 20.06.2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 47 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба -чрез процесуалния представител адвокат Г.- от Л. Г. К. и Г. З. К.,конституирани като наследници на починалия в хода на производството З. Й. К. против въззивно решение № 1179 от 5.07.12г. по в.гр.д. № 1464/12г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 4.10.11г. по гр.д.№ 3515 по описа за 2007г. на Софийски градски съд,като са отхвърлени като неоснователни предявените искове.Искането на касаторите е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявените искове. С определение № 426 от 3.04.2013г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса за надлежния ответник в производството. В съдебно заседание страните се представляват от процесуални си представители.Пълномощникът на касаторите желае въззивния акт да бъде отменен и въпроса решен по същество с уважаване на исковете,а на ответната страна – да се остави в сила въззивния акт.Двете страни претендират разноски. Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното : Производството по делото е започнало въз основа на искова молба, подадена от З. Й. К. срещу Дирекция М. и Министерство на вътрешните работи.Същият е заемал длъжността „главен инспектор” в Дирекция „Материално техническо осигуряване и социално обслужване” в МВР. Със заповед № К-1493 от 3.06.2003г.на министъра на МВР е бил освободен от служба поради придобиване на право на пенсия при условията на чл.69 от К..Предявил е искове по чл.255 от ЗМВР/отм./ за присъждане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на брутното му месечно възнаграждение от 861.20лв., по чл.261 от З./отм./за еднократно парично обезщетение за освобождаване от служба в размер на 20 брутни възнаграждения за 17 224лв., обезщетение за неизползван за 2003г.платен годишен отпуск от 24 работни дни в размер на 984.23лв.и обезщетение за полагащо се вещево доволство при пенсиониране в размер на 220лв.,ведно със законна лихва за забава в размер на 10 379.93лв. След дадени му от съда указания,ищецът изрично е уточнил, с нарочна молба от 9.11.07г.,че пасивно легитимиран по предявените искове е МВР,независимо,че Дирекцията е юридическо лице и самостоятелно звено в системата на МВР, тъй като при предявени искове срещу нея „процесуалната правоспособност се осъществява от МВР”. В. съд е възприел изводите на първата инстанция,че МВР, не е пасивно легитимирано да отговаря по предявените искове,с мотива,че служебното правоотношение възниква със съответната структура в системата на МВР, която представлява самостоятелно юридическо лице /каквато в случая е била Дирекция „М.” при МВР/, като е без значение кой е органа по назначението. Настоящият съдебен състав намира тези изводи за неправилни. В. съд е разрешил въпроса,във връзка с който е допуснато касационно обжалване в противоречие с приетото в постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 14 от 17.02.2011г.по гр.д.№ 625/10г.на ІІІг.о. на ВКС,съгласно което пасивно легитимиран да отговаря по искове, предявени от държавен служител в МВР за обезщетения,произтичащи от прекратяване на служебно правоотношение е Министерство на вътрешните работи като администрация на органа по назначаването,а не тази на Дирекцията,в която държавния служител е изпълнявал длъжността си. Настоящият съдебен състав споделя тази практика по следните съображения: Съгласно чл.17 т.7 от действащия към момента на прекратяване на служебното правоотношение на ищеца Закон за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ - Дирекция „Материално техническо осигуряване и социално обслужване”/М./, в която ищецът е изпълнявал длъжността си, е била част от общата администрация на МВР. Съгласно чл.192 ал.2 от ЗМВР/отм./работещите в дирекциите в тази администрация са държавни служители-граждански лица. Съгласно ал.3 - възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения на тези лица,се уреждат от ЗМВР, а за неуредените случаи се прилага Закона за държавния служител/З./. Съгласно чл.199 ал.1 т.5 и 6 от ЗМВР орган на назначаването за заеманата от ищеца длъжност е министъра на вътрешните работи.Съответно оспорването законността на прекратяването и последиците от същото /съгласно чл.121 от З./ става пред органа по назначаването или пред съда,чрез последния. Тъй като страни по служебното правоотношение са държавния служител /ищеца/ и органа по назначението / министъра на вътрешните работи/,а съдържанието на служебното правоотношение включва държавно- служебни права,задължения и компетентности,сред които са и определянето и заплащането на произтичащите от ЗМВР обезщетения, следващи се при прекратяване на служебното правоотношение, пасивно легитимиран да отговаря по така предявените искове е МВР като администрация на органа по назначаването.Като е приел обратното и не се е произнесъл по съществото на спора,въззивният съд е постановил неправилен акт,който следва да бъде отменен. На основание чл.293 ал.3 от ГПК делото следва да се върне на въззивния съд, който следва да разгледа и се произнесе по всички предявени искове, след като събере доказателства във връзка с основателността на заявените претенции,както и по разноските за водене на делото във ВКС/съгласно чл.294 ал.2 от ГПК/. С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 1179 от 5.07.12г. по в.гр.д. № 1464/12г.на Софийски апелативен съд и потвърдено с него решение от 4.10.11г. по гр.д.№ 3515 по описа за 2007г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане и произнасяне по съществото на спора от друг състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.