11 11 Р Е Ш Е Н И Е № 180 София, 26 октомври 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 667 по описа за 2018 година. С присъда по нохд № 4211/16 г. Софийският градски съд осъдил подсъдимата К. Й. П., за деяние, извършено на 10.12.2014 г., на основание чл.123, ал.1 от НК на една година лишаване от свобода условно за срок от три години. С решение № 150 от 17.04.2018 г. по внохд № 713/17 г., образувано по жалба на подсъдимата, Апелативният съд-София изменил присъдата, като я отменил в частта, с която подсъдимата е призната за виновна да е причинила смъртта на С. Л. С. поради „незнание” на правно-регламентирана дейност, като на основание чл.304 от НПК я признал за невинна и я оправдвал по така повдигнатото й обвинение. В останалата част присъдата е потвърдена. Срещу въззивното решение са постъпили две касационни жалби от името на подс.П., подадени от адвокати Л., Д. и Ц.. Обобщено, жалбоподателката и защитата й претендират да са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК и искат оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС подсъдимата лично и защитата й, в лицето на адвокати Л. и Ц., поддържат жалбите. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура счита, че оспореният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Пределите на проверката по реда на глава двадесет и трета от НПК са стеснени предвид инициативата за образуване на настоящото производство, като вън от нея стои оправдаването на подс.П. за посочената по-горе част от първоначално предявеното й обвинение. Възражението за наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК е основателно. За да постанови решението си САС, обобщено, приел, че смъртта на пострадалата С. С. не е резултат на убийство или самоубийство, а на нещастен случай, станал възможен поради бездействие на подсъдимата, обективиращо немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Този извод е направен преждевременно, защото не са положени необходимите усилия за разкриване на обективната истина по делото. Безспорно е, че обвинителният акт очертава рамките на наказателния процес, които принципно съдът не може да надхвърля, но това не препятства изпълнението на задължението за изясняване на фактите от кръга по чл.102 от НПК по изискуемия от закона начин – всестранно, пълно и обективно. Голяма част от пропуските, за които ще стане дума по-долу, се разкриват още на досъдебната фаза и позволяват извод за едностранчивост на разследването. Освен поставената на вниманието на съда хипотеза за смъртта на пострадалата, друга изобщо не е била изследвана, което добре е видно от материалите от досъдебното производство.Съдът продължил този подход при изясняването на фактите от кръга на главния. Правилното изясняване и установяване на причините за смъртта на пострадалата млада жена, може да утвърди извода, до който САС е достигнал, но може да внесе съмнение в него и дори да го опровергае, като в последните два случая отговорността на подсъдимата няма как да бъде ангажирана. Изводът, че смъртта на пострадалата е резултат на нещастен случай е направен при следните съображения: 1. „Ясно и несъмнено е установено, че тя не е имала семейни, професионални или психически проблеми, както и никакви конфликти, които да предполагат някой да иска да й навреди, или пък самата тя да желае собствената си смърт” – л.16 от мотивите. И по нататък, че „отразеното от св.Ж.А. за посещение на С. С. при психолог като не се знае по какъв повод, както и за кого точно, не се отразява на констатациите за устойчивост на психиката й и липса на разстройства, които да предполагат инциденти”. Съдът пропуска, че увреждането на пострадалата може да се дължи не само на нейното поведение, а с него да се цели увреждането на друг, близък до нея човек, по някакъв начин. В последната посока обаче, възможностите на съда са далеч по-малки от тези на органите на досъдебното производство. На същото място е посочена доказателствената основа на изложените по-горе констатации – показанията на близка и колеги на пострадалата (П.Д., С.Х., К.К., С.К., Б.С., Ж.А.) и на нейната майка (Р. С.). Различни изводи, според САС, не следват от прочита на разпечатките на съобщенията от мобилния телефон на пострадалата, нито пък от данните за добро материално състояние на същата. Безспорно е установено, че С. С. е започнала работа в [фирма] на 19.05.2014 г., което указва, че към датата на инкриминираното събитие – 10.12.2014 г., колегиалните й отношения са с давност малко повече от 6 месеца. Този сравнително къс период от време указва, че данни за семейното й положение, взаимоотношения, здравословни проблеми, трябва да се търсят не непременно и единствено в колегиалния кръг, а по-скоро и обезателно в друг такъв, какъвто е семейният, който е установен изцяло. Друг е въпросът, че въпреки данните за наличието на множество приятели у пострадалата, такива не са установени надлежно, чрез разкриване на самоличността им. От друга страна, от показанията на колегите й не произтичат данни за някакви по-близки отношения помежду им, извън свързаните със служебните задължения. На досъдебното производство голямата част от лицата включени в семейния кръг на пострадалата е разпитана в качеството на свидетели – майка, баща, двете й сестри, както и живеещите на семейни начала с пострадалата и сестра й Г. С.. По неясни, не заявени от никого причини, не е разпитан братът на пострадалата - С.. Внимателното запознаване с показанията на последно посочената група свидетели – Р. С., Г. И., К. С., Г. С., Л. С. и Б. Р., указва, че всъщност тези показания не допринасят съществено за разкриване на факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. Достатъчно е да се посочи, че сестрата Г. С. (лични документи на която са намерени в чантата на пострадалата) е заявила само, че не желае да бъде информирана за хода на наказателното производство. Как този кръг от лица е възприел отсъствието на С. С. на 10 и 11 декември 2014 г., какво е предприел; типично или изключение е подобно поведение у пострадалата, са въпроси останали без отговор. Що остава за здравословното й състояние, в детайли. Споменава се, че през лятото на 2014 г. е имала здравословни проблеми, които са решени, без да става ясно какви точно и по кой начин са преодоляни. При разпита на св.П. Д. е било необходимо да се установи самоличността на специалиста-козметик, с който пострадалата е имала уговорен час за посещение на 10.12.2014 г. първоначално в 18.30 часа, а по-късно, променен от самата пострадала в 18.15 часа. Тъкмо този специалист би могъл да даде обяснения имало ли е причини за това и какви са му съобщени от пострадалата. Нещо повече необходимо е да се установи с какво точно се занимава специалиста и къде се намира работното му помещение, в което пострадалата е следвало да отиде. Според св.П.Д. С. С. е трябвало да отиде на козметик (П.), според св.Д.Х. – при някакво момиче на терапия, а според св.С.К. – на психоаналитик. Що се отнася до материалното състояние на пострадалата, съдът е ценил същото като добро, без да се ангажира с доказателствената основа, позволила тази оценка. От данните по делото не може да бъде направен какъвто й да било извод в тази посока. Свързано с намерените в чантата на пострадалата пари, показания е дал Г. И., като в частта, относно „бонус от фирмата”, тези показания не са проверени въобще. 2. САС е приел, че „не поражда съмнение поведението на С. С. да се насочи към паркинга на партера на строежа вместо към паркинга на автомивката, където е бил нейният автомобил, тъй като това може да се дължи на просто разсейване и моментно забравяне, което не е ненормално, особено след приключване на работния ден и при положение, че да паркира автомобила си на това място е било обичайна ситуация” – л.17 от мотивите. В наказателният процес няма място за предположения, каквито САС си е позволил. Нещо повече, налице са данни, в коментираната посока, които не са обсъдени от съда адекватно на обективното им значение и във връзка с изследваните обстоятелства. От показанията на св.С. Х. се установява, че на 10.12.2014 г. около 9.00 часа С. С. е оставила колата си в автомивката за да бъде почистена отвън и отвътре, като е предала ключовете от нея на Х.. Около 13.00 часа е отишла в автомивката, където е одобрила външното почистване на колата и последната е останала за вътрешно почистване. По-късно около 16.00-16.30 часа св.Х. паркирал колата на С.С. на паркинга на автомивката, „защото тя не обичаше, когато й мия колата да я паркирам на изоставения строеж, тъй като беше прашно”, отишъл в шоу-рума, дал ключовете от колата на С. С. и й казал, че колата е на паркинга на мивката. От същите показания произтича и това, че С.С. и друг път е оставяла колата си в автомивката, „горе долу по веднъж в месеца”. Посочените показания указват, че обичайната ситуация, в случаите, когато пострадалата е оставяла колата си за почистване в автомивката, е различна от другите дни. Все в тази връзка не е ценен адекватно и вида на ключа за автомобила, който позволява установяването му от отдалечено място. Нещо повече характеристиките на този ключ не са установени. 3. За отхвърляне на версия за убийство или самоубийство, според САС говорят и други доказателства по делото, най-вече назначената от въззивния съд експертиза относно механизма на настъпване на смъртта – л.17 от мотивите. Експертизата не е доказателство, а способ за доказване. Съдът не е имал основание да приеме положително заключението по представената комплексна експертиза, изготвила го по искане на САС. Писменото заключение на експертите е приложено на л.110-123 от внохд, а разясненията са дадени в съдебно заседание на 08.02.2018 г. (л.130 и сл.). Експертното заключение не е онагледено със скица, схема и др.подобни. Протоколът на л.130 и сл. указва, че пред съда, експертите са направили редица допълнения към първоначално изготвената от тях експертиза, които обаче не са писмено закрепени, защото това не е разпоредено от съда и така са ограничени процесуалните права на подсъдимата. При констатациите дотук и тези, за които ще стане дума по-долу, ВКС счита, че комплексната експертиза е преждевременно поискана, поради което не се спира в детайли върху писменото заключение, характеризиращо се с повече относителност отколкото категоричност. Трябва да се отбележи обаче, че с оглед на констатация тъкмо в тази експертиза (л.122), очевидно нужно се явява изясняването на това с коя ръка пострадалата обикновено е носила чанта, телефон. Изложеното дотук е пряко обвързано с мотивите на оспореното въззивно решение, но вън от тази връзка ВКС установи редица нарушения на процесуалните правила, които препятстват достигането до обективната истина по коментирания въпрос. 1. При извършването на редица процесуално следствени действия на досъдебното производство, видно от протоколите, са изготвяни фотоснимки, като въпреки това и по неясни причини, те не са приложени към материалите по делото. Липсват фотоснимките от огледа на трупа (т.1,л.22); от следствения експеримент (т.1,л.29); от СМЕ на труп (т.1,л.95); от огледа на веществени доказателства (т.1,л.200 и 201) и от предварителното СМ заключение (т.2,л.213). Фотоалбума, приложен към огледния протокол от 11.12.2014 г. (т.1,л.17) съдържа снимки, които в голямата си част са неясни и не позволяват възприемане на детайлите в тях. От данните по делото се установява някаква повреда по тока на лявата обувка на пострадалата, но липсват данни тази обувка да е заснета надлежно, за да обективира спецификата, мястото на увредата и особеностите на прилежащата част. Данни за тази обувка не се съдържат в огледния протокол (т.1,л.14). За първи път такива се появяват в протокола за оглед на труп (т.1,л.22) – „лявата обувка е повредена като тока е отлепен”; по-нататък при огледа, извършен с цел изготвяне на СМЕ на труп (т.1,л.95) е констатирано, че „токът на лявата обувка е отделен от същата”, а при биологичната експертиза (т.1, л.113), относно обект 9 (чифт обувки) е отразено, че „върху подметките, с нарушена повърхност на дясната обувка в областта на свода, считано от пръстите до петата, със сивкава гранулообразна материя по външната повърхност в областта на подметките, с червеникаво кафеникава материя по външната повърхност в областта на подметките и отпред към пръстите”. Липсват констатации за лява обувка. В СМЕ на труп (т.1,л.95) изрично е посочено, че при външния оглед се обективира на подметките на двете обувки белезникави следи от провлачване. При изготвянето на последната е отразено, че са направени цифрови фотографии на уврежданията. Последното, при липсата на надлежно приложен фотоалбум, не позволява положителен извод относно наличието на снимки на двете обувки на пострадалата. Утвърждаването на този извод, след изискване на снимките от съответните длъжностни лица, налага експертно заснемане на обувките по начин позволяващ прочита на следите съдържащи се по тях, за изясняване на механизма на появата им. 2. В огледният протокол от 11.12.2014 г. (т.1,л.14) е отразено, че лицето на пострадалата е с множество наранявания; при огледа на трупа в тази посока е посочено, че в областта на лицето е налице обилно зацапване с кръв; от СМЕ на труп е видно, че не са констатирани нито наранявания, нито зацапване с кръв, още по-малко е посочено последното да е отстранено за целите на изследването. Тази неяснота следва да бъде отстранена от съда. 3. Отговорът на САС на възражението за процесуална годност на протокола за оглед на местопроизшествие от 11.12.2014 г.(л.22 и сл. от мотивите) не може да бъде споделен: с оглед на заявеното от св. Г., показанията на последния, не само не се опровергават от други данни по делото, както е отбелязал САС, но се потвърждават от показанията на поемното лице Б., които САС е пропуснал да обсъди. За верността на заявеното от двамата указва и друго, огледът е приключил в 19.10 часа, а следственият експеримент за ключа от автомобила й е започнал в 19.15 ч. с участието на Б. и Л. като поемни лица и в отсъствието на Г.. От доказателствата по делото несъмненно следва, че част от първоначалния оглед на местопроизшествието е извършен в присъствието само на едно поемно лице – Б.. Съдът е бил длъжен да вземе отношение по това, коя част от огледа е извършена в присъствието на едно поемно лице и в тази част приложеният протокол е ли съответен на изискванията на процесуалния закон, допуснато ли е съществено нарушение на процесуално правило и какви са последиците от това. Казаното от САС на л.23 от мотивите търпи критичност - „ролята на поемните лица не следва да се преувеличава и да се поставя, поради поведение на самите поемни лица, над официалната дейност на съответните разследващи органи по откриване и закрепване на факти от значение за делото”. Съдът пропуска, че Г. не е напуснал огледа самоволно, а след като му е било позволено от разследващия орган, комуто добре са известни изискванията на чл.156, ал.1 от НПК и който въпреки, че е освободил Г. не е сторил необходимото огледът да продължи в съответствие с посочените изисквания на закона. САС е заявил, че доколкото участието на поемното лице Б. не разкрива пропуски и нарушения, допуснатите с отстраняването на първото поемно лице се явяват несъществени. Съдържанието на протокола за оглед на местопроизшествие, според САС, бива достатъчно гарантирано и чрез поемното лице Б., като не е ясно при какви съображения правилото на чл.156, ал.1 от НПК е неприложимо тук, най-вече относно онази част на огледа, която е сторена при присъствието само на едно поемно лице. За приложимостта на чл.156, ал.1 от НПК е необходимо ясно становище, а не съображения, с които то се завоалира и всъщност не се дава отговор на направеното от страна на защитата възражение. Що се отнася до количеството вода на мястото – при липсата на ясни отчетливи снимки, анализ на показания в тази насока е несвоевременен. В тази връзка трябва да се посочи, че от показанията на поемните лица Г. и Б., се установява някаква дейност на пожарникари по време на първоначалния оглед на местопроизшествието. Иначе казано налице са данни за наличието и на други свидетели относно фактите и обстоятелствата, предмет на огледа. За установяването на самоличността им и разпита им като свидетели не е направено нищо. 4. На 13.12.2014 г. е извършен допълнителен оглед на местопроизшествието – на отвор в недостроена сграда на инкриминираното по делото място в [населено място]. Добре е видно от съдържанието протокола (т.1,л.25), че са установени различни отстояния от едно до друго място, от и към въпросния технологичен отвор, неговите размери, наличието на задигната част спрямо една от посоките, както и други отвори. Не се спори, че записванията отразяват констатациите, но от последните ведно с приложения албум трудно се добива представа от тези, които не са участвали в съответното процесуално-следствено действие. Доколкото в комплексната СМЕ се коментира място от което е било възможно тялото на пострадалата да пропадне в дълбочината на технологичния отвор, необходимо е констатациите по този огледен протокол да намерят израз в скица, с надлежно отбелязване на всички отразени връзки между различните сгради, пътища, тунели, шахти, стълбища и пр. Приложеният към протокола албум е неясен, защото отделните фотоснимки към него не са разяснени надлежно. На снимки 7-10 се виждат отвори и те съответстват на един или на няколко такива - от сн.7 се вижда, че отворът има праг от две страни-дълга и къса, а от сн.8 и 9 – съответен отвор има праг само от късата страна. Тази неяснота също подлежи на изясняване и отстраняване – кой е технологичния отвор, в дъното на който е намерено тялото на пострадалата. Размерите на същия технологичен отвор, са отразени в протокола за оглед от 13.12.2014 г. като дължина 3,80 м., широчина 0,70 м. и дълбочина, измерена визуално около 10 метра, с праг откъм късата страна. По делото липсват доказателства за това, че не е възможно установяването на дълбочината на отвора по категоричен начин. Изложеното дотук указва, че редица обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото, са останали неизяснени, което злепоставя дейността на експертите и тази на съда по фактите. След изискване и прилагане на всички възможни фотоснимки, за които стана дума, както и на такива с по-добро качество, съдът трябва да изясни следните обстоятелства: какви здравословни проблеми е имала пострадалата и кога и как е разрешила същите; какво тегло е имала към 10.12.2014 г.; имала ли е необходимост от помощ от страна на психоаналитик и какви са причините за това; какво са предприели роднините й след като тя не се е прибрала на 10.12.2014 т. и на следващия ден; обичайно ли е било или изключение подобно поведение от страна на пострадалата; кога и по какви причини е променила часа си за посещение при специалист; къде е следвало да отиде в 18.15 часа и какво време е било необходимо за придвижването й до там, от местоработата й; имало ли е на 10.12.2014 г. нещо необичайно в работния ден на пострадалата, най-вече след 16.00 часа, когато е била посетена от св.Х.; някой от колегите на С. С. видял ли е влизането на св.Х. и ако да по кое време на деня, разбрал ли е за какво и при кого е отишъл той; с коя ръка обикновено е държала чанта и телефон; следвало ли е да получи бонус от фирмата, в която е работила; какви повреди и други следи се обективират по обувките на пострадалата и какъв е механизмът на получаването им; каква е външната характеристика на технологичния отвор, в дъното на който е намерен трупа на пострадалата; налице ли са прагове, колко и от кои страни, с какви размери; каква е връзката между офиса и технологичния отвор – като разстояние и детайли помежду им (път, улица, тротоар, плоча); това разстояние за колко време се преодолява от човек - според редица свидетели (Б.С., Т., Х. и др.) пострадалата е напуснала офиса около 18.00 часа, а е поела ангажимент за 18.15 часа; има ли достъп до вътрешността на технологичния отвор от отрицателните коти – 1,-2 и -3 и тези отвори какви са по размери и в коя посока осигуряват достъп; от сн. № 3 и 4 на фотоалбума към първоначалния оглед (т.1,л.18,19) е видно, че в дъното има отвор, чийто размери са неустановени, макар част от тялото на пострадалата, от коляното на десния крак и част от левия да са разположени извън дъното на технологичния отвор, в прилежаща друга част, неясна по предназначение; обективират ли се при огледа на дрехите на пострадалата, най-вече връхните такива, някакви следи, различни от скъсването на панталона и якето; имало ли е наранявания в областта на лицето на пострадалата; намерената дамска чанта отворена ли е била или не; какво е наложило съдействие от страна на пожарната, кой е оказал това съдействие и в какво се е изразило то; след установяване самоличността на оказалите това съдействие да се изясни какво са възприели от мястото на произшествието; от какво разстояние ключа за инкриминирания автомобил БМВ въздейства върху системите, които трябва да отключи/заключи; има ли въздействие върху светлинните системи и кои на съответния автомобил; има ли звуков индикатор за местонахождението на автомобила; на какво разстояние от входа на офиса се намира паркинга на автомивката, където е бил паркиран автомобила на пострадалата и може ли той да бъде установен по местонахождение чрез използване на дистанционния ключ; към 18.00 часа на 10.12.2014 г. имало ли е паркирани коли на земното ниво на строежа, колко; какво е разстоянието от входната/изходна врата на офиса на фирмата до мястото, където служителите й обичайно са паркирали автомобилите си на кота 0 на строежа. След изясняването на тези обстоятелства и други, които биха могли да възникнат в резултат на приложението на снимковия материал, съдът следва да използва експерти по реда на чл.144 от НПК за да изясни механизма на получаване на различните увреди констатирани при огледа на трупа на пострадалата. Тук е мястото да се посочи, че СМЕ на труп (т.1,л.95) не съдържа писмен отговор на въпроса относно причината за смъртта. Такъв отговор е даден в предварителното заключение на същите експерти (т.2,л.213). При новото разглеждане на делото чрез експерти следва да се изясни колко и какви увреди е получила пострадалата; коя или кои от тях са в пряка причинна връзка с настъпилата смърт; може ли да се определи поредността на получаване на различните увреди и ако да след първо получената травма могла ли е пострадалата да извършва активни действия и какви; какъв е механизмът за получаването им; доколкото за най-общия такъв е дадено заключение – уврежданията да са в резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар с или върху такива, може ли въз основа на уврежданията да се определят параметрите на твърдия тъп предмет и ако да какви са те, за всяко едно от уврежданията поотделно; могат ли да се разграничат травмите по механизъм на получаването им; има ли увреждания, характерни за падане от високо, и за какъв вид падане се отнася (пряко, свободно, последователно, несвободно и др.); какво е било положението на тялото в момента на „приземяването” и каква е локализацията на първичния удар; говори ли характерът на установените увреждания за такива, получени при падане на плоскост; има ли въздействие на други фактори или заболяване, които да са станали причина или да са благоприятствали падането; има ли увреждания и признаци, които да са от вида на защитните; на какви изводи указва положението, в което е намерено тялото на пострадалата; какъв е генезиса на отоците по лицето на пострадалата, добре видни от сн.9 (т.1,л.20); има ли данни за престой на пострадалата във вода - от данните установени при огледа на трупа й и от съответно изследване на дрехите й, приложени като веществено доказателство по делото. ВКС намира за необходимо да спомене, че при назначаването на комплексна експертиза – медико,физична и трасологична, съдът следва да разшири състава й, като осигури участието поне на по две лица от съответната научна област. На последно място, в досъдебното производство са налице материали, указващи, че определено застрахователно дружество е поискало редица документи, в препис, от находящите се по делото (т.4,л.260). Необходимостта от пълнота на изследването на кръга от факти по чл.102 от НПК изисква изясняване на обстоятелствата във връзка с претенция № 10810050152 за С. С., предявена към ЗК [фирма] – например, прилагане на застрахователната полица, условията по нея и др. Изложеното по-горе предопределя отмяна на обжалвания съдебен акт, в проверяваната му част, и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Констатираното касационно основание злепоставя произнасянето на ВКС по приложението на закона, но при новото разглеждане на делото всички възражения, в тази насока, направени от защитата на подсъдимата, следва да получат убедителен отговор. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 150 от 17.04.2018 г., постановено по внохд № 713/17 г. на Апелативния съд-София, в частта, с която е потвърдено осъждането на подсъдимата К. Й. П. по чл.123 от НК и ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: