Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 12   София, 16 февруари 2008 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. петнадесети януари ............. 2009 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ....................................   ЧЛЕНОВЕ: .. Фиданка Пенева ..................................                                     .. Севдалин Мавров ..............................              при секретар  .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Кр. Колова ........................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. КНОХД № .. 328 .. / .. 08 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. П сл. защитник на подсъдимия Д. И. Г. от с. Е., Пловдивска област, против решение № 102/23.04.08 год., постановено по ВНОХД № 128/08 год. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 274 от 14.12.07 год., постановена по НОХД № 424/05 год. по описа на Хасковския окръжен съд в наказателноосъдителната й част спрямо касатора. С цитираната присъда подсъдимият Г е признат за виновен в това, че на 08.06.04 год. на ГКПП „Капитан Петко войвода” пренесъл през границата на страната с микробус „Пежо” с рег. № Р* без знанието и разрешението на митниците, стоки за търговски цели на обща стойност 34 518.80 лв., представляваща големи размери, поради което и на осн. чл. 242, ал.1, б. „д” и чл. 54 НК е осъден на ТРИ години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000.00 лв., като е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за разликата до 39 388.00 лв. На осн. чл. 242, ал. 7 и 8 НК са отнети в полза на държавата стоките, предмет на контрабандата, и превозното средство т.ф. „Пежо”. С присъдата Г. е признат за виновен и в това, че на 08.06.04 год. край село М. градище, Хасковска област, предложил дар на обща стойност 135.00 лв. на длъжностните лица от граничен полицейски наряд П. и В. , за да не извършат действия по служба, изразяващи се в проверка на микробуса за установяване произхода на натоварената в него стока, поради което и на осн. чл. 304, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ЕДНА година лишаване от свобода и глоба в размер на 1 000.00 лв., като е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за разликата до 549.00 лв. На осн. чл. 23 НК е определено общо наказание в размер на ТРИ години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000.00 лв., като изпълнението на наказанието лишаване от свобода на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от ПЕТ години. Г. е осъден и за направените по делото разноски. С присъдата е признат за виновен по чл. 282, ал.1 НК и подсъдимият С от гр. С. и е осъден на ЕДНА година лишаване от свобода, като е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 282, ал.2 НК. Приложен е института на условното осъждане за срок от три години. С въззивното си решение ПАС е отменил изцяло присъдата по отношение на В. , като е върнал делото, в тази му част, за ново разглеждане на Окръжна прокуратура – гр. Х.. Потвърдил е същата по отношение на Г. Касаторът насочва към нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения – основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и 2 НПК. Иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Адвокат И. , назначена за служебен защитник на Г. в настоящото производство, поддържа жалбата, допълва доводите и иска с решението на ВКС подсъдимият да се оправдае по повдигнатите обвинения. Прокурорът от ВКС излага мотивирано становище за неоснователност на доводите и пледира за оставяне в сила на решението на ПАС. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните, направените искания и становището на представителя на прокуратурата, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА. Сочените доводи от защитата, неподкрепени от конкретни факти, са депозирани и пред въззивния съд. Последният задълбочено, всестранно и пълно е изследвал доказателствата по делото и е дал обоснован отговор на същите. Отхвърлил е като неоснователни версиите на подсъдимия за произхода на констатираните при проверката и иззети по съответния ред стоки. Настоящият съдебен състав не констатира нарушение на принципа за изграждане вътрешното убеждение на съдилищата по фактите на базата на всестранно и пълно изследване на всички доказателства по делото. От друга страна, съдебните актове не са постановени единствено на предположенията на свидетеля Д относно контрабандата и негодните свидетелски показания на свидетелите В относно деянието по чл. 304, ал.1 НК. По делото свидетелят Д не само пресъздава усещането си на водач за натовареността на превозното средство. Същият последователно свидетелства за фактите: защо е нает, до къде са пътували и какво се е случило на пазара в Германия, по какъв начин са пътували в обратна посока, как са преминали ГКПП между Р, кой и по какъв начин е контактувал с митническите власти на двете държави, кой е наредил отклоняването на МПС от главния път по изоставения път към с. С. река, кога, къде и по какъв начин е протекла проверката от граничния полицейски наряд и какво е открито в товарното отделение на л.т.а. Неговите свидетелски показания следват логиката на свидетелските показания на митническите служители К. , К. и Б. и граничния полицай Х. , разкриващи обстоятелството защо не е извършена митническа проверка на фургона, и свидетелските показания на граничните полицаи П. и В. относно спирането за проверка на л.т.а., нелогичните обяснения на подсъдимия за движението на МПС и произхода на стоките, открити при проверката и иззети по съответния ред. Съвкупната преценка на тези свидетелски показания, ведно с писмените доказателства по делото и съответните протоколи от действията по разследването, опровергават версиите на подсъдимия от досъдебното производство за произхода на стоките, „закупени” от гр. К. или от неизвестни продавачи в района на с. С. река. Доказателствата по делото са достатъчни да ангажират наказателната отговорност на Г. за стокова контрабанда и без да се обсъждат обстоятелствата по поведението на гръцките митнически служители. По същия начин стои и въпросът за достоверността на показанията на граничните полицаи П. и В. относно предлагания им от подсъдимия подкуп. Тези показания са на незаинтересовани свидетели, които не са участвали в наказателното производство в друго процесуално качество. Същите са последователни на досъдебното производство и в съдебно заседание, поради което законосъобразно и обосновано им е дадена вяра от инстанциите по фактите. Не е допуснато процесуално нарушение на чл. 279, ал.1, т. 2 НПК. Към датата на приключване на съдебното следствие и постановяване на първоинстанционната присъда / 14.12.07 год. / не са били налице законовите предпоставки за прочитане на обясненията на подсъдимия на досъдебното производство. Видно от протоколите за разпит на Г. , приложени на л. 23, т. І и л. 26, т. ІІ сл.д., обясненията му на досъдебното производство не са дадени пред съдия, поради което законосъобразно не е приложена цитираната разпоредба от НПК и инстанциите по фактите законосъобразно не са обосновали съдебните си актове на базата и на тези гласни доказателствени средства. Въпреки това, възраженията на подсъдимия за произхода на стоките са обсъдени и обосновано са отхвърлени. Като източник за тях са използувани свидетелските показания на свидетелите П. От друга страна, единствено подсъдимият е станал причина производството спрямо него да протече като задочно. След предявяването на досъдебното производство той се е укрил и напуснал пределите на страната въпреки съответната забрана / л.167, т.ІІ сл.д. /, което е наложило щателното му издирване, обявяването му за общодържавно издирване и осъществяването на съдебна поръчка за призоваването му от гр. П., Република Франция, в съдебната фаза на процеса. Именно за защита на неговите права и законни интереси първоинстанционният съд е отложил четири пъти делото до даване ход на същото. Настоящият съдебен състав счита, че никой не следва да черпи права от неправомерното си поведение, поради което доводите са неоснователни. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т. 1 НПК, съдът   Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 102 от 23.04.08 год., постановено по ВНОХД № 128/08 год. по описа на Апелативен съд – гр. П.. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................