Р Е Ш Е Н И Е   № 159   гр.София, 15 април  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,  Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети март  две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РУМЕН НЕНКОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                                        ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                                                                                                            със секретар   Кристина Павлова и с участието на прокурора   АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша   докладваното  от    председателя       (съдията)   ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно  дело под № 117/2009 година, за да се произнесе, взе предвид:   Производството е образувано по искането на осъдения И. К. М. за възобновяване на въззивно чнд № 593/2008 год. на Пловдивския апелативен съд и отмяна на определение № 299/05.01.2009 год. на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 НПК по съображения, че не е приложен правилно и в негов интерес пар.90 от ПР на ЗИДНК. С изложеното обосновава необходимостта делото да се върне за ново разглеждане и наказанията да се групират в най-благоприятно съчетание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че няма допуснато нарушение на закона и определянето на наказание в размер на 15 години съответства на правилното приложение както на пар.90, така и на чл.25-чл.23 НК, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Хасковският окръжен съд с протоколно определение от 31.07.2007 год. по чнд № 329/2007 год. приел предложението на прокурора от Хасковската окръжна прокуратура да приложи чл.25-чл.23 НК по отношение на наложените с влезли в сила присъди по нохд №№ 69/2007 год., 195/2009 год., 280/2000 год., 439/2000 год., 230/2000 год., 437/2000 год. и 453/2000 год. наказания на осъдения М. и наложил едно общо наказание, най-тежкото, от определените - лишаване от свобода за срок от 3 години, което увеличил на основание чл.24 НК с 1 година и определил режим за изтърпяването му. По повод протест на прокурор от същата прокуратура с доводи за допуснати нарушения на закона-пар.90 от ПР на ЗИДНК и пропуснати наказания по други дела Пловдивският апелативен съд се произнесъл с определение от 16.10.2007 год. по въззивно чнд № 470/2007 год., с което потвърдил протоколното определение, протестирано с частен протест и отменено на процесуално основание от състав на Върховния касационен съд с решение по нохд № 314/2008 год. С определението си от 19.05.2008 год. по въззивно чнд № 205/2008 год. Пловдивският апелативен съд оставил без разглеждане частния протест и прекратил производството по делото, но с решение № 339/30.10.2008 год. състав на Върховния касационен съд отменил въззивното определение и върнал делото за ново разглеждане от друг състав с указания за произнасяне по въпросите по чл.25-23 НК при спазване разпоредбите на пар.90 ПР на ЗИДНК и на ТР № 1/2006 год. на ОСНК на Върховния касационен съд на Република България. Пловдивският апелативен съд с определение № 299/05.01.2009 год. приел, че доводите в протеста за допуснато нарушение на закона при постановяване на определението от 31.07.2007 год. са основателни. В съответствие с процесуалното задължение по чл.314 НПК и указанията в отменителното решение на Върховния касационен съд е събрал нови доказателства/справка за съдимост и бюлетини за съдимост/, защото е счел, че са необходими и ще имат значение за правилното решаване на делото. Въз основа на цялостната и задълбочена оценка на целия доказателствен материал е направил извод, че по отношение на наказанията по девет влезли в сила присъди са налице предпоставките за приложението на пар.90, а за това по нохд № 69/2007 год., което е в размер на 1 година лишаване от свобода за деяние, извършено на 27.01.2001 год., но за което присъдата е влязла в сила на 03.05.2007 год. следва да се приложи чл.25 вр.чл.23 НК. Съображенията, които и настоящият състав въз приема изцяло, са основани на данните за датата на извършване на престъпленията, на влизане в сила на присъдите и размера на наказанията, оценени в съответствие с изискванията по пар.90, защото: присъдите по нохд №№ 195/1999 год., 280/2000 год., 439/2000 год., 230/2000 год., 437/2000 год., 453/2000 год., 249/1999 год., 643/1999 год. и 71/1999 год. са постановени за престъпления от общ характер, извършени в периода от 1998 год. до 2000 год. и са влезли в сила преди 01.10.2002 год., до който момент съгласно пар.90 от ПР на ЗИДНК рецидивистите, осъдени с влезли в сила присъди при условията на действащата разпоредба на чл.26 НК, която е в сила от 08.08.1997 год. изтърпяват наказания за всяко едно осъждане, но в размер не по-голям от предвидения от закона максимален за най-тежкото престъпление, а това е по чл.196, ал.1, т.2 НК, за което законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от 3 до 15 години, т.е. осъденият следва да изтърпи наказание в размер на 15 години, независимо че по правилото на отменения чл.26 НК сбора от наказанията е по-голям. С включването на всички наказания по делата, по които осъденият има влезли в сила присъди, и определянето на размера в съответствие с разпоредбата на пар.90 от ПР на ЗИДНК и указанията в Тълкувателно решение № 1/2006 год. на ОСНК на ВКС въззивният съд е приложил правилно закона. Законосъобразно е приложил и чл.25 вр.чл.23 НК като с определеното максимално допустимо наказание, което осъденият следва да изтърпи, е наложил едно общо, най-тежкото, от определените наказания с това по нохд № 69/2007 год., което е за извършено преди 01.10.2002 год., когато е отменена предходната разпоредба на чл.26 НК, но присъдата е влязла в сила на 03.05.2007 год., т.е. след отмяната на чл.26 от НК в редакцията му от 08.08.1997 год. и този закон се явява по-благоприятен според изискванията на чл.2, ал.2 НК. Така определеното общо наказание, което подсъдимият следва да изтърпи – в размер на 15 години, е законосъобразно и в най-благоприятно за осъдения съчетание. Допълнително такъв резултат се постига и с отмяната на приложението на чл.24 НК, защото след цялостната оценка на данните за извършените престъпления и личността на осъдения въззивният съд е направил извод, че увеличаване на наказанието не е необходимо след като определеното ще бъде достатъчно за постигане целите на чл.36 НК. Предвид изложеното искането на осъдения за отмяна по реда на възобновяването на въззивното определение е неоснователно и затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. К. М. за възобновяване на въззивно чнд № 593/2008 год. на Пловдивския апелативен съд и отмяна на определение № 299/05.01.2009 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ