Р Е Ш Е Н И Е № 60123 гр.София,23.12.2021г. в името на народа ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Н. Мадлена Желева при секретаря Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 887 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. С. К., [населено място], срещу решение № 2753/11.12.2019г., постановено по гр.д.№ 1222/2019г. от Софийски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение № 5612/11.12.2018г. по гр.д.№ 39/108г. на Софийски окръжен съд и е отхвърлен предявеният от касатора против „Дженерали застраховане“ АД, [населено място], иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата над 35000 лв. до 64000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка й Е. Н. С.. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и е необосновано в частта за приетия принос от 80 % от страна на пострадалата за настъпване на произшествието. Не оспорва, че пострадалата има принос за осъществяване на вредоносния резултат, но същият не надхвърля 20 %. Моли въззивното решение да се отмени и да се остави в сила решението на Софийски окръжен съд. Претендира заплащане на разноските по делото. Ответникът оспорва жалбата, като заявява, че обжалването решение е правилно и моли същото да се остави в сила. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, след като разгледа жалбата, констатира следното: За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел на основание на влязла в сила присъда по н.о.х.д.№ 2035/2017г. на Благоевградски окръжен съд, че на 07.11.2013г. майката на касатора – ищец по иска като пешеходец е претърпяла пътно – транспортно произшествие по вина на водач, застрахован срещу риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, вследствие на което е починала. Софийският апелативен съд е бил сезиран с въззивна жалба на застрахователя, обжалвал определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди от 80000 лв. и размера на съпричиняването на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат от 20 %. Изложени са съображения, че обезщетението за неимуществени вреди е занижено като размер предвид претърпените болки и страдания, като е прието, че справедливият размер е от 100000 лв. С оглед съпричиняването на пострадалата за настъпване на резултата, размерът на обезщетението е намален на сумата от 20000 лв., но предвид подадената въззивна жалба от застрахователя за присъдено обезщетение над сумата от 35000 лв. до уважената част на претенцията от 64000 лв., първоинстанционното решение е частично отменено и искът е отхвърлен за посочената разлика, срещу която част е подадена касационната жалба. С определение № 142/08.03.2021г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за приложението на разпоредбата на 51, ал.2 ЗЗД. Становището на състава на ВКС произтича от следното: По приложението на нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД е създадена константна практика на ВКС, обективирана в т.7 от ППВС № 18/18.11.1963г. и постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 21/03.02.2017г. по т.д. № 437/2016г. на ВКС, II т.о., решение № 169/28.02.2012г. по т.д. № 762/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 54/22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г. на ВКС, II т.о., решение № 198/03.02.2017г. по т.д. № 3252/2015г. на ВКС, II т.о. и други, по смисъла на които принос по чл.51, ал.2 ЗЗД е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането. Прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос, без който не би се стигнало до увреждането. За да приложи чл.51, ал.2 ЗЗД, съдът трябва да аргументира в какво точно действие или бездействие се изразява приносът на пострадалия за настъпване на увреждащото събитие, както и каква е конкретната степен на такова съпричиняване. В случая не са оспорва наличието на принос на пострадалата за настъпване на увреждането, а само размерът, с който въззивният съд е намалил определеното обезщетение на увреденото лице по чл.51, ал.2 ЗЗД. Въззивното решение е необосновано в частта за обсъждане на предприетите действия на пострадалата, преценени като допринасящи на 80 % за настъпване на деликта. Решаващият състав е изложил съображения, че пешеходката е пресичала пътно платно на междуградски път, забранен за движение от пешеходци, като най-вероятно тя е имала възможност да възприеме движещия се по шосето автомобил предвид включените му светлини, както и да предприеме действия по опазване на живота си. По отношение на действията на водача на автомобила е прието, че той е възприел пешеходката като препятствие на пътя и е предприел маневра за нейното заобикаляне, но в този момент тя е променила траекторията си на движение и настъпил фаталният удар. Необосноваността на въззивния акт се изразява в неправилния извод за значението и съотношението между действията на водача на автомобила и действията на пешеходката, вследствие на които е настъпило увреждането. По делото е установено, че водачът на лек автомобил „Рено М.“ около 19,57 часа е навлязъл в отклонение на път Е-79 към [населено място], където движението е еднопосочно. Движел се е в дясна лента, а пешеходката в посока, обратна на движението на автомобила, също в дясна лента на платното. На база на заключението на вещото лице по изслушаната техническа експертиза, въззивният съд е кредитирал показанията на свидетеля Л. С., който е водачът признат за виновен за настъпване на деликта, и е приел за най-вероятно, че пешеходката е предприела пресичане на пътното платно, което е попречило на водача да осъществени маневра за заобикалянето й. Тази хипотеза за движение на пешеходката преди удара - перпендикулярно на пътното платно, е изразена от вещото лице с оглед причинените увреждания по тялото на пострадалата при сблъсъка с автомобила. Независимо от това изводът на въззивния съд, че неочакваната промяна на движението на пешеходката е допринесло в значителна степен за настъпване на деликта, не е съобразен с анализа на останалите установени по делото обстоятелства. От заключението на техническата експертиза категорично се установява, че при движение на „дълги светлини“ видимостта на водача е била на 100 метра напред и той е възприел пешеходката от това разстояние. Посоченото обстоятелство е съобщено и от делинквента при разпита му като свидетел по делото. Отстоянието между автомобила и пешеходката и скоростта на движение на автомобила от 56 км./ч., при всички хипотетични варианти за движение на пешеходката, включително при промяна на траекторията на движение - от успоредно на перпендикулярно на пътното платно, позволяват на водача на автомобила чрез намаляване на скоростта и спиране да избегне удара. Делинквентът не е предприел спиране, а твърдяната от него маневра заобикаляне е осъществена без намаляване на скоростта, която и към момента на удара е била от 56 км./ч. В този смисъл заключението на въззивния съд, че движението на пешеходката е допринесло в по-голяма степен от действията на водача за настъпване на деликта е изцяло необосновано. Допуснатите от пострадалата нарушения на правилата за движение по пътищата – движение по средата на пътното платно, вместо по банкета на пътя, какъвто е съществувал, обуславят извод, че тя е допринесла за настъпване на увреждането, но намалението следва да се извърши до размер на 20 % от обезщетението. Касационното основание за нарушение на материалния закон поради неправилно прилагане от въззивния съд на критерия за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди не следва да се обсъжда. Първоинстанционният съд е определил обезщетението в размер на 80000 лв. и същото не е било обжалвано от касатора с въззивна жалба, както и касационното обжалване е допуснато в частта за отхвърляне на иска до 64000 лв. При определено обезщетение в размер на 80000 лв. и размер на приноса от 20 % искът е основателен за сумата от 64000 лв. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ застрахователят да бъде осъден да заплати допълнително сумата от 29000 лв. Върху допълнително присъдената сума за обезщетение ответникът дължи законна лихва от 03.03.2015г., а не от датата на увреждането, предвид счетеното за основателно възражение за погасителна давност, разгледано от първоинстанционния съд. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът по касационната жалба следва да заплати държавна такса за въззивното и касационното производство в размер на 1190 лв., а въззивното решение следва да се отмени в частта за присъдените в тежест на касатора разноски. Право на разноски за касационното производство има касаторът, но не са представени доказателства такива да се направени, поради което не се присъждат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2753/11.12.2019г., постановено по гр.д.№ 1222/2019г. от Софийски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение № 5612/11.12.2018г. по гр.д.№ 39/108г. на Софийски окръжен съд и е отхвърлен предявеният от Ц. С. К., [населено място], против „Дженерали застраховане“ АД, [населено място], иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата над 35000 лв. до 64000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка й Е. Н. С., както и в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, [населено място], [улица] , да заплати на Ц. С. К., [населено място], [улица], ет.2, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ допълнително сумата от 29000 лв. (двадесет и девет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка й Е. Н. С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.03.2015г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, [населено място], [улица] , да заплати на Върховен касационен съд сумата от 1190 лв. (хиляда сто и деветдесет лева) за държавна такса. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.