Р Е Ш Е Н И Е № 107 Гр.София, 29.02.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора МАРИНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 123/12 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 499/06.12.11 г.,постановено от АС-София /САС/, НО, 5 състав по В.Н.Д.1205/11 г., е потвърдена присъда № 290/19.10.11 г.,постановена от ГС-София /СГС/, НО, 15 състав по Н.Д.4138/11 г. С последната подсъдимият В. Ю. Е. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.304 А НК и вр.58 А,ал.1 НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода и глоба от 1000 лв. На основание чл.66,ал.1 НК изтърпяването на така определеното наказание е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.307 А НК е отнет в полза на държавата предметът на престъплението. Срещу решението на въззивния съд е постъпила жалба от подсъдимия с оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на такова, съгласно което се намалява наложеното наказание. В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия поддържа жалбата с изтъкнатите в нея аргументи. Самият подсъдим, редовно призован, не се явява. Представителят на ВКП моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и отразените в нея доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на правомощията си по чл.347 НПК, намира за установено следното: Видно от първостепенното съдебно производство, същото е протекло в процедура по съкратено съдебно следствие, и то в неговия втори вариант- чл.371, т.2 НПК. Съгласно посочения текст, подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства по тях. В този смисъл решаването на делото от съдилищата по същество е било свързано с фактологията, такава, каквато тя е залегнала в обвинителния акт и за нея не е било нужно в хода на съдебното следствие да се набавят доказателствени материали. Именно това е имал предвид второстепенният съд, като е направил своята преценка за отговаряне на възраженията на подсъдимия срещу първостепенната присъда в рамките на фактите по обвинението. След като веднъж Е. е приел възможността и се е съгласил към преминаване на разглеждане на делото в процедура по глава 27 НПК, която сама по себе си в избраната от него хипотеза го поставя в привилегировано положение по отношение на налагане на наказание, е недопустимо той да оспорва фактологията по вменената му престъпна дейност, след като приетата от съда такава е като тази по обстоятелствената част на обвинителния акт. Генерално погледнато, подобна е тезата на въззивния съд, с чиито доводи тази инстанция се солидаризира. Казаното в принципен план, пренесено към конкретния казус, означава, че са несъстоятелни възраженията на касатора по отношение на неприетото от съдилищата по фактите, че е бил провокиран от полицаите към предоставяне на подкуп с това,че те го спрели не със стоп-палка, а със звуков и светлинен сигнал; че го догонили, след като на него му станало лошо и напуснал мястото на проверката, без да предупради; и като цяло, че се бавили при изготвянето на административния акт срещу му, по какъвто начин го насърчили към даването на процесната сума „за почерпка”. Такива обстоятелства липсват по обвинителен акт и ако е целял тяхното събиране, касаторът е следвало да изиска провеждане не на съкратено, а на пълноценно съдебно следствие. В границите на последното такова уточняване е било допустимо, не и при настоящото положение. Всъщност, по жалбата подсъдимият по-скоро дава обяснения, отколкото да претендира за неблагополучия по атакувания съдебен акт, с оглед приложената спрямо него процедура. На второ място, все в светлината на говореното дотук, въпреки че сам признава даването на пари на полицаите, за да не бъде съставен следващ от поведението му акт за пътно нарушение, касаторът счита, че не е обърнато внимание на неговото възражение за неприемане на процесния огледен протокол, приложен на л.10 и 11 от досъдебното производство. Той, според начина на разглеждане на делото, поискан при това от Е., е част от ценимия доказателствен материал. Но преценка на незаконоъсобразията на същия биха били допустими при разглеждане на делото по общия ред,не и понастоящем. Само в сферата на общото процесуално изследване обаче и доколкото поначало е въздигнато възражение за това, трябва да се заяви,че третираният процесуален документ не страда от толкова видими пороци, които да станат база за неговото изключване от ценимата доказателствена база. Трето, не отговаря на процесуалната действителност посоченият в сезиращия ВКС документ факт, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл.305, ал.3,т.2 и 3 НПК, като в мотивите не е посочил установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали е извел заключенията си и какви са правните съображения за неговото решение. Дори и простият прочит на мотивировката на САС дава повод за извод за предоставяне на отговор по всичкки релевантни за производството въпроси, както тези, повдигнати от защитата с жалбата пред апелативния съдебен състав, така и тези, по които съдът служебно е преценил да вземе отношение. На последно място, макар и да няма изрично словесно и цифрово възражение за наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.3 НПК, видно от петитума на жалбата се претендира намаляване на наложеното наказание. Това имплицитно насочва за позоваване на споменатото касационно основание. По отношение на него липсват каквито и да са аргументи, обсъдими от ВКС от една страна, а от друга- касационната инстанция сама не намира основания за размишления по предпоставки относно явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл.348, ал.5 вр.ал.1,т.3 НПК. Така определеното наказание, както и начинът на изтърпяване на лишаването от свобода, отговарят на заложените в чл.36 НК цели на наказанието. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 499/06.12.11 г.постановено от АС-София, НО, 5 състав по В.Н.Д.1205/11 г.по описа на същия съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/