Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нови писмени доказателства

Р Е Ш Е Н И Е
№ 310
гр. София, 28.12.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА


при секретаря Т.Кьосева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 840/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.307 ГПК.
Образувано е по молба на В. Д. З. от [населено място], Г. А. З. от [населено място] и Т. А. К. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 339 от 22.07.2011г. по в.гр.д.№ 308/11г. на Пазарджишкия окръжен съд. Молителите поддържат, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които ако бяха известни при неговото разглеждане, щяха да променят крайните изводи на съда за неоснователност на предявения иск. Иска се същото да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Ответниците по молбата Г. Р. Д., Д. А. З., И. А. Д. и А. Г. А. считат същата за процесуално недопустима, респ. за основателна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след като прецени данните по делото и доводите на молителите, приема следното:
С посоченото решение Пазарджишкият окръжен съд, действайки като въззивна инстанция, е оставил в сила решение № 16 от 26.05.05г. по гр.д.№ 626/01г. на Пещерския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от молителите против ответниците по молбата иск по чл.53, ал.2 ЗКИР за признаване за установено, че с изменението на плана на [населено място] от 1965г. и в следващите изменения част от имота на ищците с площ от около 80 кв.м. е заснета погрешно като имот на ответниците.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че по силата на нот.акт № 104/61г. наследодателят на ищците е станал собственик на два имота с площ от 316 кв.м. и 275 кв.м./части от бивша нива/, включени в парцел І –272, 292, 275,271 в кв. 27 по плана на [населено място]. Прието е също, че по делото липсват данни за погрешно заснемане на имотните граници на имота на ищците, нито че ответниците са притежавали съседен на техния имот, към който погрешно да е присъединена част от имота на ищците.
Молбата е подадена в срока по чл.305, т.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.
Новооткрити или новосъздадени писмени доказателства, като средство за отмяна, могат да бъдат такива документи, които се отнасят до факти, твърдени по време на висящността на делото, но са останали недоказани поради това, че страната не е знаела за писмените доказателства или не е била в състояние да се снабди с тях въпреки проявената грижа.
В разглеждания случай, за да искат отмяна на влязлото в сила решение на това основание, молителите се позовават на заповед № 109 от 06.12.1954г. на председателя на Г. – [населено място] за назначаване на комисия за определяне на място границата на имота, който Д. З. е закупил от Г. Г. и Б. Г., изготвен от комисията констативен протокол от 07.12.1954г. и скица на имот пл. № 272 в кв.27 по плана на [населено място] от 18.01.1955г., които обаче не са нови по смисъла на цитираната разпоредба, тъй като молителите са могли да се снабдят с тях и да ги представят по време на висящността на спора, още повече, че констативният протокол е взет предвид при изготвяне заключението на изслушаната пред въззивния съд техническа експертиза. Не представянето на тези доказателства в случая се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за добро водене на делото, поради което същите не могат да послужат като основание за отмяна на влязлото в сила решение, доколкото отмяната по чл.303, ал.1, т.1 ГПК не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствените си грешки при попълване на делото с факти и доказателства. Освен това тези писмени доказателства, дори да бяха представени до приключване на устните състезания по делото с нищо не биха променили крайните изводи на съда и по тази причина те са неотносими към делото.
С оглед изложеното подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по молбата за отмяна Д. А. З. направените от него в настоящото производство разноски в размер на 850 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.


Р Е Ш И :


О с т а в я без уважение молбата на В. Д. З. от [населено място], Г. А. З. от [населено място] и Т. А. К. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 339 от 22.07.2011г. по в.гр.д.№ 308/11г. на Пазарджишкия окръжен съд на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
О с ъ ж д а В. Д. З. от [населено място], Г. А. З. от [населено място] и Т. А. К. от [населено място] да заплатят на Д. А. З. от [населено място] сумата 360 лв./триста и шестдесет/ разноски.
Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: