Р Е Ш Е Н И Е № 61 София, 16.10.2020 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА при секретаря Албена Рибарска, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2827 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. И. Т. чрез пълномощника му адвокат Р. К. против решение № 2885 от 19.04.2019 г., постановено по гр.д. № 5441 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, II-Г въззивен състав, с което е потвърдено решение № I-31-183020 от 31.07.2017 г. по гр.д. № 52053/2012 г. на Софийски районен съд, 31-ви състав за уважаване на предявения от Р. И. В. починал на 5.09.2017 г., в чиито права са конституирани наследниците му по закон М. К. В. и Р. Р. В./ против Р. И. Т. иск с правно основание чл.109 ЗС вр. чл.52 ЗС за премахване на насаждения, намиращи се в имота на ответницата с идентификатор № *** в [населено място], [улица], до общата граница с имота на ищеца, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, с идентификатор № *** в [населено място], [улица], в нарушение на изискванията за спазване на нормативно установените разстояния между съседни имоти, както следва: смърч, засаден на 1.55 м. от оградата с височина над 9 м.; смърч, засаден на 1.50 м. от оградата с височина 8 м.; туя, засадена на 0.45 м. от оградата; туя, засадена на 0.70 м. от оградата с височина над 7 м.; туя, засадена на 0.65 м. от оградата с височина над 5 м.; бор, засаден на 3 м. от оградата с височина над 15 м.; синя слива, засадена на 1.75 м. от оградата с височина над 5.50 м.; смърч, засаден на 0.75 м. от оградата с височина над 3 м.; ела, засадена на 0.95 м. от оградата с височина над 7.50 м.; поредица от гъсто засадени туи от порядъка на 20-30 на брой, чиято височина варира от 2 до 3 м., засадени на разстояние от 0.50 – 0.70 см. от оградата, както и за премахване на увивно декоративно растение в частта, в която то навлиза в имота на ищеца над общата ограда с имота на ответницата, като оградата е отразена на скица на имотите, приложена на л.96-97 от делото, приподписана от съда и неразделна част от решението. М. К. В. и Р. Р. В. чрез пълномощника си адвокат А. И. оспорват касационната жалба и претендират възстановяване на направените разноски. С определение № 68 от 13.02.2020 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е постановено премахване на бор, засаден на 3 м. от оградата с височина над 15 м. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с цел проверка дали по въпроса: следва ли, ако в хода на делото, образувано по иска, квалифициран по чл.109 във вр. с чл.52 ЗС, е безспорно установено, че засадения дървесен вид в имота на ответника е на предвиденото от закона минимално допустимо отстояние, да бъде постановено премахването му с аргумент бъдещото му израстване произнасянето на съда съответства на практиката на ВКС по т.3 на Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. по т.д. № 4/2015 г. на ОСГК. Въззивното решение в частта, с която искът по чл.109 ЗС е уважен по отношение на смърч, засаден на 1.55 м. от оградата с височина над 9 м.; смърч, засаден на 1.50 м. от оградата с височина 8 м.; туя, засадена на 0.45 м. от оградата; туя, засадена на 0.70 м. от оградата с височина над 7 м.; туя, засадена на 0.65 м. от оградата с височина над 5 м.; синя слива, засадена на 1.75 м. от оградата с височина над 5.50 м.; смърч, засаден на 0.75 м. от оградата с височина над 3 м.; ела, засадена на 0.95 м. от оградата с височина над 7.50 м.; поредица от гъсто засадени туи от порядъка на 20-30 на брой, чиято височина варира от 2 до 3 м., засадени на разстояние от 0.50 – 0.70 см. от оградата, както и за премахване на увивно декоративно растение в частта, в която то навлиза в имота на ищеца над общата ограда с имота на ответницата, като оградата е отразена на скица на имотите, приложена на л.96-97 от делото, приподписана от съда и неразделна част от решението, не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила с постановяване на определение № 68 от 13.02.2020 г. Въззивният съд е уважил иска и по отношение на бор, засаден на 3 м. от оградата с височина над 15 м., излагайки съображения, че релевантната височина на дървото при определяне на дължимото съгласно чл.52 ЗС отстояние от имота на съседа, по смисъла на закона това е височината, до която достига съответният дървесен вид. Този извод следва от самата формулировка на посочената разпоредба, която забранява "посаждане" на дървета на разстояния, по-малки от нормативно установените, от съседния имот. Кои дървета за високи, средни и ниски е посочено в чл.94, ал.2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони - високи дървета са тези с височина над 5,0 м., средни - с височина до 5,0 м. и ниски - с височина до 2,5 м. Като се имат предвид така установените нормативни критерии за определяне на дърветата като високи, средни и ниски /включително по смисъла на чл.52 ЗС/, забраната за посаждането им на определено разстояние от имота на съседа има предвид височината на съответния дървесен вид. В случая всички процесни дървета и дървесни видове, с изключение на лиановидното растение от рода на лигиструм, са с височина са над 5 м., при което се определят като високи и би трябвало да са на не по-малко от 3 м. от границата със съседния имот на ищеца. По отношение на един от боровете, който според агрономическата експертиза е на разстояние 3 м. от центъра на подпорната стена до кората на бора, въззивният съд е приел, че също не е налице изискуемото отстояние от поне 3 м., защото е счел, че разстоянието от 3 метра се определя от средата на подпорната стена до центъра на бора. Този извод се налага от самия текст на чл.52 от ЗС, предвиждащ забрана за посаждане на дърветата на разстояние, не по-малко то посоченото в него, т.е има се предвид разстоянието към момента на посаждането им, т.е центъра на дървото определя посаждането, а не външния му диаметър, който се увеличава при растежа, и като променлива величина не може да е меродавен критерий за определяне на законоизискуемото разстояние. Аргумент за това разсъждение е и изложеното в решение № 60 от 29.05.2014 г. по гр. д. № 7375/2013 г., Г.К., ІІ г. о. на ВКС, сочещо че меродавно за височината на дървото е възможната негова максимална такава според вида, а не според моментното му състояние в хода на делото или при посаждането му. Или единствен меродавен критерий е центъра на дървото, който определя и мястото при засаждането му, а в случая с този бор то е на 3,15 м. от разделителната линия между двата имота до центъра на бора. Макар посочените мотиви на въззивния съд да са принципно правилни, от тях не следва извода, че следва да се премахне и бора, засаден на 3.15 м. от оградата до центъра на дървото, според експертното заключение. По делото липсват доказателства това дърво да пречи на пълноценното използване имота на ищците, поради което въззивното решение е постановено и в противоречие с практиката на ВКС по т.3 на Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. по т.д. № 4/2015 г. на ОСГК. Същевременно в практиката на ВКС по решение № 60 от 29.05.2014 г. по гр. д. № 7375/2013 г., Г.К., ІІ г. о., на която се е позовал въззивният съд, е дадено тълкуване, че когато дърветата са разположени при спазване на предвидените в чл.52 ЗС отстояния, премахването им не може да се иска под предлог, че създават пречки за ползването на съседния имот, тъй като по силата на самия закон такива пречки не са налице, щом не е нарушено нормативно установеното разстояние между тези дървета и имота на съседа, като случай, че дърветата в съседния имот са разположени на нормативно установеното отстояние, но клоните им се разпростират над съседния имот, респ. корените им преминават в него, собственикът на последния разполага с изрично признатата му от чл.52 ЗС възможност да поиска разрешение от кмета на общината, района или кметството да отсече тези клони и корени, тъй като същите навлизат в пространствените предели на правото му на собственост и той не е длъжен да ги търпи, макар и да не може да иска премахване на самите дървета. С оглед изложеното въззивното решение в частта, в която е допуснато до касационно обжалване се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за отхвърляне на предявения иск за премахване на бор, засаден на 3.15 м. от оградата до центъра на дървото, съответно 3.00 м. от оградата до кората на дървото. По разноските: Предмет на иска е премахване на 11 групи растителни видове, като някои от групите касаят едно насаждение, а други повече насаждения. Искът е неоснователен за една от групите, касаеща бор, за която въззивното решение е допуснато до касационно обжалване и е основателен за останалите десет групи. Поради това за първоинстанционното и въззивното производство ищците имат право на 10/11 от направените разноски, а ответницата – на 1/11. В първоинстанционното производство на ищците са присъдени разноски от 380 лв., а с оглед изхода на спора на същите се дължи възстановяване на 345.45 лв., поради което въззивното решение следва да бъде отменено за сумата 34.55 лв. Р. Т. не е представила доказателства за направени пред СРС разноски, поради което такива не следва да й се присъждат. Във въззивното производство на всеки от ищците са присъдени по 250.00. Същите имат право на по 227.27 лв., поради което въззивното решение следва да бъде отменено за сумата 22.73 лв. за всеки. Р. Т. е направила разноски за д.т. в размер на 40.00 лв., от които ищците следва да й възстановят 3.64 лв. В касационното производство ищците са представили доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 800.00 лв. за подаване отговор на касационната жалба и 900.00 лв. за процесуално представителство в съдебно заседание, чието възстановяване претендират по представения списък на разноските. От направените разноски общо в размер на 1700.00 лв. им се дължат 1545.55 лв. В касационното производство Р. Т. е представила доказателства за направени разноски в размер на заплатена д.т. за допускане на касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба в размер на 55.00 лв. и заплатен адвокатски хонорар при подаване на касационната жалба в размер на 850 лв. и за защита и процесуално представителство в размер на 1300.00 лв. В представения списък на разноските претендира възстановяване на платените държавна такса от 55.00 лв. и адвокатски хонорар от 1300 лв. Следователно от претендираните разноски в размер на 1355.00 лв. й се дължат 123.18 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2885 от 19.04.2019 г., постановено по гр.д. № 5441 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, II-Г въззивен състав в частта, с която е постановено премахване на бор, засаден на 3 м. от оградата с височина над 15 м. и са присъдени разноски за първоинстанционното производство на Р. И. В. /починал и заместен от М. К. В. и Р. Р. В./ в размер над сумата 345.45 лв. /до присъдените с първоинстанционното решение 380.00 лв./ и разноски за въззивното производство в полза на Р. Р. В. в размер над сумата 227.27 лв. /до присъдените 250.00 лв./ и в полза на М. К. В. в размер над сумата 227.27 лв. /до присъдените 250.00 лв./ и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. И. В. починал на 5.09.2017 г., в чиито права са конституирани наследниците му по закон М. К. В. и Р. Р. В./ против Р. И. Т. иск с правно основание чл.109 ЗС вр. чл.52 ЗС за премахване на насаждения, намиращи се в имота на ответницата с идентификатор № *** в [населено място], [улица], до общата граница с имота на ищеца, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, с идентификатор № *** в [населено място], [улица], в нарушение на изискванията за спазване на нормативно установените разстояния между съседни имоти по отношение на бор, засаден на 3.15 м. от оградата до центъра на дървото, съответно 3.00 м. от оградата до кората на дървото. ОСЪЖДА М. К. В., ЕГН [ЕГН] и Р. Р. В., ЕГН [ЕГН], двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, офис 5-6, адвокат А. И. да заплатят на Р. И. Т., ЕГН [ЕГН], Столична община, с. Бистрица, ул. "Алеко" № 72 разноски за въззивното производство в размер на 3.64 лв. и за касационното производство в размер на 123.18 лв. ОСЪЖДА Р. И. Т., ЕГН [ЕГН], Столична община, с.Бистрица, ул. "Алеко" № 72 да заплати на М. К. В., ЕГН [ЕГН] и Р. Р. В., ЕГН [ЕГН], двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, офис 5-6, адвокат А. И. разноски за касационното производство в размер на 1545.55 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: