Ключови фрази
Обективна невъзможност на изпълнението * регресен иск * застраховка "гражданска отговорност" * застрахователно обезщетение за неимуществени вреди * влязла в сила присъда * установяване на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта * приложим закон


7



7
Решение по т. д. № 624/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.

Решение по т. д. № 624/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Р Е Ш Е Н И Е


№70

С., 23.06.2011 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в открито съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: Д. П.
Т. К.

при участието на секретаря Кр. А.
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 624 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Ц. Й. Й. от [населено място] чрез процесуалния му пълномощник срещу въззивно решение № 468/17.03.2010 г. по в. гр. д. № 27/2010 г. на Великотърновски апелативен съд в осъдителната му част. С последното, след частична отмяна на първоинстанционното решение, жалбоподателят е бил осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 46 503,58 лв., съставляваща изплатено от застрахователя на наследниците на пострадалото лице обезщетение на основание влязло в сила решение по гр. д. № 1554/2004 г. на СГС и образувано въз основа на него изпълнително дело № 36/2006 г. на ЧСИ № 790 с район на действие СРС.

В касационната жалба се поддържат всички основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Излагат се съображения за неправилно приложение на материалния закон, като се твърди, че с оглед предявени регресни претенции, релевантният момент за определяне на приложимия материален закон е този, свързан с момента на плащане на обезщетението от застрахователя, а не момента на настъпване на застрахователното събитие.
Сочи се, че правото на регрес се определя от размера на действително претърпените вреди, а не от размера на платеното обезщетение от застрахователя.
Въвеждат се и съображения за необоснованост на съдебния акт в обжалваната му осъдителна част.
Ответниците по касационната жалба - ЗАДП “Б. В. иншурънс груп”, [населено място] и [фирма], [населено място] не ангажират становища по допустимост на касационно обжалване и основателност на направените оплаквания.
С Определение № 58/08.02.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение въз основа на изложено и обосновано приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, по материалноправния въпрос – за приложимия закон, уреждащ възникването на регресното право на застрахователно дружество по застраховка”Гражданска отговорност” – чл. 81 от ЗЗ /отм./, или 274, ал. 1 КЗ, и от тук за критериите за определяне на приложимата материалноправна норма, свързана с регресно право на застраховател по застраховка ”Гражданска отговорност”- дали това е моментът на настъпване на застрахователното събитие или моментът на плащане на застрахователното обезщетение от застрахователя на увредените лица.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, съобразно компетенциите си по чл. 293 ГПК, приема следното:
За да уважи предявеният от [фирма], [населено място] иск, който съдът е квалифицирал по чл. 81 от Закон за застраховането /отм./ срещу Ц. Й. Й. от [населено място] за сумата 46 503,58 лв., в това число главница 27 000 лв., законна лихва върху главницата в размер на 15 279,20 лв., считано от 17.11.2001 г. до 21.03. 2006 г., мораторна лихва 2630,38 лв. и 1594 лв. разноски, всички платени от застрахователното дружество въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 1554/2004 г. на СГС и образуваното въз основа на съдебното решение изпълнително дело № 36/2006 г. в полза на наследниците на пострадалото лице, Великотърновски апелативен съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на регресния иск срещу причинителя на деликта.
Посочено е, че приложимият материален закон е чл. 81 от Закона за застраховането /отм./, действащ към момента на възникване на застрахователното събитие - 17.11.2001 г. по риска “Гражданска отговорност”. Според съда, налице е валидно застрахователно правоотношение между [фирма] и [фирма] /собственик на автомобила/, настъпило непозволено увреждане на 17.11.2001 година, установено с влязла в сила присъда, и извършено плащане от страна на застрахователя на обезщетение на наследниците на увреденото лице.
По отношение на размера на имуществените претенции въззивната инстанция е аргументирала подробно становището си за частичното уважаване на главницата и акцесорните искания.
Решението е правилно.
Настоящото исково производство е образувано на 28.04.2008 г. по иск на застрахователното дружество по застраховка ”Гражданска отговорност” срещу делинквента за заплащане на вече платена сума от застрахователя по влязло в сила съдебно решение по гражданско дело общо в размер на 53057,25 лв. в полза на наследниците на увредено трето лице.
Безспорно е било, че на 17.11.2001 г. с управляваният от Ц. Й. Й. лекотоварен автомобил, собственост на търговско дружество [фирма], [населено място], застрахован по “Гражданска отговорност” при [фирма], е причинено пътно-транспортно произшествие в [населено място], при което е загинал пешеходец. С влязла в сила присъда № 69/19.11.2003 г. по НОХД № 228 на ВТОС, Ц. Й. Й. е признат за виновен за това, че на 17.11.2001 г., за времето от 10,30 до 11 ч. в [населено място], при управление на МПС е нарушил правилата за движение – чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗДвП и по непрезпазливост причинил смъртта на пешеходеца П. И. Г., като деянието е извършено в пияно състояние при концентрация на алкохол в кръвта 0,7 промила и определена правна квалификация по чл. 343, ал. 2, пр. 1, б. ”б” /стар текст/, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.
С присъдата са били разгледани граждански искове на наследниците на пострадалия пешеходец. Определените суми са платени от застрахователната компания през 2002 г. на наследниците, и виновният водач е уведомен за плащането и поканен да плати изплатената сума.
Софийски градски съд, по иск на наследниците срещу застрахователно дружество [фирма] по гр. д. № 1554/2004 г. е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпило събитие по 9 000 лв. на всеки един от ищците, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта и моратарна лихва 871,76 лв., като това решение е влязло в сила и е образувано изпълнително производство.
Не се е спорило, че застрахователното дружество е превело сумите по съдебното решение по сметка на ЧСИ, след което на 31.05.2006 г. сумата е преведена и на наследниците на пострадалия.
Апелативният съд, гр. В. Т. е уважил частично претенциите до размер на сумата 46 503,58 лв., от които главница 27 000 лв., мораторна и законна лихва върху главницата и разноски, като е приел, че правното основание на регресния иск е по чл. 81 ЗЗ /отм./, т. е. релевантен е моментът на настъпване на застрахователното събитие /деликта/. Съдът е счел, че след като към тази дата е действал Законът за застраховането /отм., ДВ, бр. 103/23.12.2005 г./, съгласно който, застрахователят не се освобождава от задълженията си по договора за застраховка “Гражданска отговорност”, ако щетите са причинени от лице, управляващо м.п.с. при забраната по чл. 33, т. 2 от ЗДвП, но има право на регресен иск срещу причинителя, то приложимото материално право се определя спрямо момента на настъпване на застрахователното събитие по риска “Гражданска отговорност”.
Допускането на въззивното решение до касационен контрол в осъдителната му част е обусловено от констатираното противоречие с произнасянето в решение от 17.02.2009 г. по гр. д. № 3432/2008 г. на СГС, въззивна колегия, ІV ”д” и решение № 150/08.07.2004 г. по гр. д. № 160/2004 г. на ОС Търговище.
Според цитираната съдебна практика, правната уредба на предявените регресни вземания е в обективното материално право, действало към датата на извършено от застрахователя плащане.
По поставения правен въпрос, становището на настоящия съдебен състав е следното:
Регресното право на застрахователя по застраховка ”Гражданска отговорност” срещу застрахования възниква, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор /към застрахования/ на основания, регламентирани точно от действащата правна уредба - умисъл, употреба на алкохол и пр. В тези случаи, застрахователят е задължен пак по силата на закона да плати застрахователно обезщетение на пострадалото трето лице.
В настоящия случай, към момента на настъпване на застрахователното събитие по риска “Гражданска отговорност”, т. е. към датата 17.11.2001 г., законът който регламентира регресното право е Закон за застраховането, и той определя в чл. 81 в кои хипотези застрахователят ще се освободи от задължението си спрямо застрахования, но ще се задължи спрямо третото увредено лице. В този момент, т. е. при настъпване на застрахователното събитие по риска “Гражданска отговорност” възниква законовото задължение на застрахователя да плати, и правото му на регрес срещу застрахования, като последното се намира под отлагателно условие - ако плати. Или регресното право, което възниква към датата на деликта, става изискуемо в момента на плащането на третото лице.
От тук следва извод, че регресното право се урежда от закона, действал към момента на неговото пораждане, а този момент е настъпването на застрахователното събитие по риска “Гражданска отговорност”, а не към момента на падежа.
Задължението на застрахователя да плати на третото лице и регресното му право срещу делинквента възникват по силата на закона /чл. 81 ЗЗ/, а не от застрахователния договор, защото по силата на последния застрахователят се е освободил от задължението си. Законовото задължение на застрахователя е в корелативна връзка с регресното право на застрахователя и последната не следва да се разкъсва, което обосновава и извод за приложимост на едни и същи материалноправни законови норми. В случая, Великотърновски апелативен съд правилно е определил приложимото материално право и оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон – чл. 281, т. 3 ГПК са неоснователни.
Ирелевантно е и обстоятелството, че плащането е настъпило през 2006 година, т. е. при действието на Кодекса за застраховане, предвид неотносимостта на момента на падежа, към приложимата законова уредба, уреждаща регреса.
Въз основа на изложените правни аргументи, настоящият състав приема за неправилна съдебната практика в цитираните по-горе, влезли в сила решения на СГС и ОС Търговище.
Въззивният съд е изложил убедителни правни съображения за приложимост на чл. 81 ЗЗ /отм./, разбира се при корективното тълкуване на цифровото обозначение на законовия текст по ЗДвП, указващ хипотеза на управление на м.п.с. при употреба на алкохол в съответната му законова редакция към 2001 г. и към 2004 година. В конкретния случай, това обстоятелство, свързано с управление на м.п.с. след употреба на алкохол е доказано, фактът е установен в наказателното производство, предвид правната квалификация на деянието в присъдата и задължителния й характер по отношение на правната квалификация за гражданския съд /чл. 300 ГПК/.
Поради изложеното, законосъобразно е прието, че застрахователят по риска “Гражданска отговорност” се е освободил от договорното си задължение спрямо застрахования на основание чл. 81 ЗЗ /отм./ да покрие причинените вреди в резултат на пътно транспортно произшествие, като в случай на плащането им на увреденото трето лице, за него е възникнала възможността под това отлагателно условие да предяви регресно притезание срещу Ц. Й..

Водим от горното, на основание чл. 293, ал. 1, пр. първо ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение



Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 46/17.03.2010 г. по в. гр. д. № 27/2010 г. на Великотърновски апелативен съд в обжалваната му част.

Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: