O П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 144 гр. София, 29.11.2018 г. Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември, 2018 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА С участието на прокурора от ВКП КОМОВ Разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д.1153/18 г. И за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.44,ал.1 НПК. С разпореждане от 22.11.18 г.,постановено от съдията-докладчик при АС-София /САС/ по Н.Ч.Д.1562/18 г.по описа на САС,НО,6 състав, е повдигнат спор за подсъдност, решим от ВКС на РБ в процедура по чл.44,ал.1 НПК. С допълнително определение №624/23.11.18 г.е прекратено съдебното производство. Прокурорът от ВКП дава становище за необходимост от изпращане на делото за разглеждане от ГС-София. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери релевантните в процесната процедура данни и взе предвид мнението на прокурора, намери за установено следното: За да даде отговор на въпроса, изведим по повдигнатата препирня за подсъдност, тази инстанция следва да проследи пътя на делото до нея и съображенията на докладчиците от отделните съдилища относно невъзможността да се занимаят с настоящото производство. Пред АС-Варна стои на разглеждане В.Н.Д.183/18 г.по описа на същия съд. По него е допуснато провеждане на допълнително въззивно съдебно следствие, но предвид забавянето на второстепенното производство поради невъзможност вещите лица от София да вместят сред ангажиментите си явяване по това дело в гр. Варна, съдът е постановил определение, с което на основание чл.149,ал.8 НПК е допуснал разпит чрез видеоконферентна връзка със съответните експерти, който е поискано да се състои чрез ГС-София /СГС/ с оглед прилагане по аналогия на нормата на чл.139,ал.9 НПК. Пред СГС е образувано Н.Ч.Д.5276/по описа на същия съд, НО, 15 състав. С разпореждане №3853/20.11.18 г. съдията-докладчик е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на САС. В подкрепа на становището си е приел,че не следва по аналогия да се прилага разпоредбата на чл.139,ал.9 НПК, а тази по чл.474,ал.3 вр.ал.1 НПК. Освен това намира,че тъй като действието, което е поискано да се извърши от АС-Варна, е свързано със събиране на доказателства, то компетентен да го изпълни е съответният по степен съд, който е САС. Въз основа на този съдебен акт е образувано Н.Ч.Д.1562/18 г.по описа на САС,НО, 6 състав. Съдията-докладчик по делото оспорва тезите на съдията-докладчик от СГС, като намира, че приложима е разпоредбата на чл.139,ал.9 НПК досежно съда, чрез който се провежда разпит на вещите лица по видеоконферентен път. Счита, че разпоредбата на чл.474,ал.3 вр.ал.1 НПК е неприложима, доколкото става дума за особено производство,регламентирано в международноправни актове от една страна; а от друга, пунктуалността на съдията-докладчик от СГС при това положение е изисквала позоваване на аналогия с по-новия Закон за европейската заповед за разследване-чл.9,ал.1,т.2 от същия, установяващ изрична компетентност за изпълнение от окръжен съд. Затова е прекратено производството пред САС и е повдигната настоящата препирня за подсъдност, с извеждане компетентност на СГС. Такава позиция поддържа и представителят на държавното обвинение. За яснота на изложението по произнасянето този съд се счита задължен да възпроизведе цитираните от съдиите-докладчици разпоредби на НПК, като се дадат и известни пояснения по тях. При съдебно разглеждане на делото по общия ред, по отношение на свидетел,намиращ се в страната, се допуска разпит чрез видеоконференция или телефонна конференция, който се извършва по правилата на процесуалния закон, а самоличността на свидетеля се проверява от съдия от първоинстанционния съд по местонахождение на свидетеля-чл.139,ал.8 и 9 НПК. Що се касае до разпит на вещи лица, съгласно нормата на чл.149,ал.8 НПК той може да се извърши чрез видеоконференция или телефонна конференция,когато това се налага от обстоятелствата по делото. Глава 36 от НПК е озаглавена „Производства във връзка с международното сътрудничество по наказателни дела”. Съгласно текста на чл.474,ал.1, ситуиран в раздел ІІІ на същата „Международна правна помощ по наказателни дела”, съдебен орган на друга държава може да проведе чрез видеоконференция или телефонна конференция разпит на лице,което е свидетел или вещо лице в наказателно производство и се намира в РБ. Съгласно ал.3 на цитираната норма българските компетентни органи изпълняват молби за разпит по посочения начин,като за нуждите на съдебното производство молба за разпит чрез телефонна конференция се изпълнява от съдия от равен по степен съд по местоживеене на лицето, а за разпит чрез видеоконференция-от съдия от апелативния съд по местоживеене на лицето. Казаното,пренесено към спецификите на настоящото производство установява следното: АС-Варна е разпоредил допустим от закона разпит на вещи лица по висящо пред него наказателно производство, по което се провежда въззивно съдебно следствие, чрез видеоконферентна връзка. Няма спор, че местонахождението на експертите е в гр. София и множеството служебни ангажименти не им позволяват да пътуват до Варна. Тъй като е съобразено, че разпоредбата на чл.149,ал.8 НПК не съдържа в себе си указания кой е компетентният съд да снеме самоличността на вещите лица /самият разпит се провежда чрез съда, поискал видеоконференцията/, по аналогия е приложена нормата на чл.139,ал.9 вр.ал.8 НПК и делото е изпратено на СГС. Този съд се явява първостепенен при разглеждане на подобен вид дела от една страна, а от друга- е първоинстанционен такъв по местонахождение на лицата, чийто разпит ще се провежда. По мнение на настоящата инстанция именно изложената аналогия, приета и от повдигналия спор за подсъдност съдия-докладчик от САС, е приложима в случая. И това е така, тъй като тя е най-близка в процедурен план. На първо място неслучайно законът предвижда свидетелите, които са нужни на наказателното производство и чрез разпита си подпомагат разкриване на обективната истина, да бъдат минимално затруднени /а и за снижаване разходите по делото/, като бъдат разпитани чрез съответния първоинстанционен съд по тяхното местонахождение. Процесният казус предпоставя размишления за снемане самоличност на вещи лица,които се намират в границите на страната при указан разпит чрез видеоконференция. Резонно е и по отношение на тях да бъде проследено местонахождението, да бъдат облекчени в максимална степен и най-малко да се снижат съдебните разноски за тяхно пътуване. Това несъмнено става чрез реализиране на разпит чрез видеоконференция с помощта на съответния първоинстанционен съд, където те основно пребивават. На второ място, аналогията,която се прави, касае общите правила за разглеждане на едно наказателно производство пред съд. В този смисъл ВКС не споделя логиката на съдията-докладчик от СГС да препраща към разпоредбата на чл.474,ал.3 вр.ал.1 НПК. Както вече бе изяснено, става дума за особена процедура, свързана с международно сътрудничество, поради което е преценено,че стандартът за провеждане на видеоконференция следва да бъде по-висок. Затова тя се осъществява от съответен апелативен съд- по принцип най-висшия по ранг съд по същество в РБ. На последно място, правилата за провеждане на видеоконференция и телефонна конференция на намиращи се в страната свидетели и отнесените към тях вещи лица, що се касае до провеждани наказателни производства в България, предвид отразените по-горе специфики прави регламентацията за тях специална. Именно поради казаното тя се прилага и когато се провежда допълнително съдебно следствие след протестиране или обжалване на постановена присъда на първоинстанционен съд от контролиращия въззивен съд-независимо дали е окръжен или апелативен такъв. Все пак самият разпит се провежда от настояващия за видеоконференцията съд. В този смисъл не може да бъде приета тезата на съдията-докладчик от СГС, че след като действието по събиране на доказателства в процесния случай се иска от АС-Варна, то същото следва да бъде изпълнено от равностепенен нему съд,какъвто е САС. Не е направено разграничение между свидетели и вещи лица. За да се обоснове неоснователността на тази позиция, наред с казаното по-горе трябва да се обърне внимание на липсата на възможност за нейно отстояване при положение,че самият ВКС има процесуална възможност да проведе пред себе си съдебно следствие по силата на чл.354, ал.5,изр.2 НПК. Тогава възниква въпрос кой би бил равнопоставеният нему съд, чрез който единствено да се иска законосъобразно провеждане на видеоконференция за свидетел или вещо лице, ненамиращи се в гр. София,където е седалището на върховната съдебна инстанция по наказателни дела. Такъв равностепенен съд липсва сред системата на съдилищата в РБ. По изложените съображения настоящото съдебно производство следва да бъде изпратено за решаване от ГС-София. Ето защо Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА прекратеното от съдия-докладчик от АС-София, НО,6 състав Н.Ч.Д.1562/18 г.за произнасяне от ГС-София. Определението е окончателно. Препис от настоящото определение да се изпрати на Председателя на НО на АС-София за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/