Р Е Ш Е Н И Е № 5 София, 11 февруари 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПАНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Невена Пелова и в присъствието на прокурор Галина Стоянова изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 948/2020 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на адв. Д. В., защитник на подс. К. Р. П. срещу Решение № 152/21.10.2020 г. по ВНОХД № 119/2020 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което първоинстанционната присъда е била изменена, като на основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение, определеното общо наказание по ЧНД № 991/2017 г. по описа на ОС - Бургас в размер на две години и десет месеца лишаване от свобода, а в останалата част присъдата е била потвърдена. В касационната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че и наложеното наказание е явно несправедливо. Сочи се, че в съдебния акт на въззивния съд липсва задълбочен анализ на доказателствените източници. Изтъква се, че и първата и въззивната инстанция са си позволили да приемат за установени факти, които не са безспорно доказани. Цитират се показания на различни свидетели /напр. Г., Д., П./ и се навеждат доводи за това, че част от доказателствените материали, които са в полза на защитната теза са били игнорирани или тълкувани превратно. Подчертава се, че въззивният съд изцяло е възприел фактическите положения, установени от първостепенния съд и е направил единствено незначителни уточнения, а при това положение въззивната инстанция не е направила собствен анализ и оценка на доказателствените материали. Излагат се и съображения във връзка с предубеденост на един от съдебните заседатели и в този смисъл се твърди, че присъдата е постановена от незаконен състав. Развиват се и доводи за допуснати нарушения на чл. 7, чл. 18 и чл. 19 НПК. Сочи се, че инстанционните съдилища са лишили изцяло наказателното производство от неговата обективност, защото са допуснати съществени нарушения в процеса при формирането на вътрешното убеждение на съда, тъй като преценката на съда е базирана на материали, събрани в една опорочена в пълна степен от неправомерните действия на полицейските служители досъдебна фаза на производството. Отправеното искане е за отмяна на Решение № 152/21.10.2020 г. по ВНОХД № 119/20 г. по описа на Апелативен съд – Бургас и за връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния или въззивния съд. Алтернативно се прави искане и за намаляване на наложеното наказание до предвидения в закона минимум. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. К. П., адв. Д. В. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Изразява несъгласие с възприетата от инстанционните съдилища фактическа обстановка. Изтъква, че вътрешното убеждение и на двете инстанции е изградено единствено върху събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали, игнорирани са свидетелските показания, дадени в съдебната фаза на процеса и е подминат с лека ръка факта, че върху свидетелите е упражнено полицейско насилие. Подчертава, че въззивната инстанция не е обърнала внимание на това, че член на първоинстанционния съдебен състав си е позволил да осъществи контакт с едни от свидетелите, показвайки му бележка. Сочи, че погрешния анализ на доказателствата и погрешно изграденото вътрешно убеждение на съдилищата са в противоречие с основни принципи на наказателния процес – чл. 7, чл. 18 и чл. 19 НПК. Отправя искане въззивното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за нова разглеждане от друг състав на съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура предлага касационната жалба на подсъдимия да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Изтъква, че не са допуснати нарушенията, посочени в касационната жалба, а наказанието е правилно отмерено с оглед личността на дееца. Подс. К. П. в лична защита поддържа жалбата. В последната си дума моли да не бъде осъден за нещо, което не е извършил. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното. С присъда № 73 от 05.03.2020 г., постановена по НОХД № 591/2019 г. по описа на ОС – Бургас подсъдимият К. Р. П., ЕГН [ЕГН], роден на / дата и година/ в [населено място], българин, български гражданин, женен, със средно образование, не работи, осъждан, адрес за призоваване: [населено място], обл. Бургас, [улица], е бил признат ЗА ВИНОВЕН в това, че в условията на продължавано престъпление на 20.03.2018 г. в [населено място], без надлежно разрешително, разпространил на Г. С. Г. с ЕГН [ЕГН], високорисково наркотично вещество метамфетамин с тегло 0,921 гр. /нула цяло, деветстотин двадесет и един/ грама и съдържание на основно вещество метамфетамин - 15,20% /петнадесет цяло и двадесет процента/, на стойност 27,63 лв. /двадесет и седем лева и шестдесет и три стотинки/, и без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - метамфетамин с нетно тегло - 0,459 гр. /нула цяло четиристотин петдесет и девет/ грама и съдържание на основно вещество метамфетамин 48,30% /четиридесет и осем цяло и тридесет процента/, на стойност 13,77 лв. /тринадесет лева и седемдесет и седем стотинки/ и 3,878 /три цяло осемстотин седемдесет и осем/ грама и съдържание на основно вещество метамфетамин 30,10%» /тридесет цяло и десет процента/ на стойност 116,34 лв. /сто и шестнадесет лева и тридесет и четири стотинки/ - престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4 и предл. 5 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и вр. чл. 54 от НК Е БИЛ ОСЪДЕН на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 5000 лева. На основание чл. 68 от НК съдът е привел наказанието по НОХД № 1123 от 2016 г. по описа на Окръжен съд - Бургас от ДВЕ ГОДИНИ И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален строг режим за изтърпяване на наказанията. На основание чл. 354а, ал. 6 от НК съдът е отнел в полза на държавата: електронна везна с надпис в предната част Мах:50g, d=0.01g.; прозрачна стъклена чаша без дръжка; кафява стъклена чаша с дръжка; пластмасова чашка; лист хартия с размери 11-8 см.; прозрачен плик тип "Джъмпер"с размери 7-9 см.; полиетиленов плик с размер 15.5-22.00 см., които след влизане на присъдата в сила бъдат унищожени, поради тяхната незначителност и липса на стойност. Наркотичните вещества метафметамин с тегло 0,921 грама, метамфетамин от 0,459 грама и метамфегамин с тегло 3,878 грама на съхранение в Агенция „Митници" „МРР - НОП", е отнел в полза на държавата на основание чл. 354а, ал. 6 от НК и след влизане присъдата в сила е постановил да бъдат унищожени. Хранителните добавки - веществени доказателства по делото - мети лсулфо пил метан „МСМ" под формата на зелено кристално вещество с тегло 8,706 грама; същото вещество МСМ с тегло 6,999 грама под формата па бяла кристално вещество и 3,374 грама МСМ - хранителна добавка под формата на бяло кристално вещество е постановил да бъдат върнати на подсъдимия К. Р. П. след влизане присъдата в сила. ОСЪДИЛ е подсъдимия К. Р. П. да заплати направените по делото разноски в размер на 460,26 лева, от които 275,86 лева по сметка на ОД на МВР - Бургас. Въззивната процедура е инициирана по жалба на адвокат Д. В., защитник на подсъдимия К. Р. П., срещу присъда № 73 от 05.03.2020 г., постановена по НОХД № 591/2019 г. по описа на ОС – Бургас. С Решение № 152/21.10.2020 г. на Апелативен съд - Бургас, наказателно отделение присъда № 73 от 05.03.2020 г., постановена по НОХД № 591/2019 г. по описа на ОС – Бургас е била изменена, като на основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение, определеното общо наказание по ЧНД № 991/2017 г. по описа на ОС - Бургас в размер на две години и десет месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи отделно, а в останалата част присъдата е била потвърдена. Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Оплакванията в касационната жалба са свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. В касационната жалба се поддържа, най-общо, че някои доказателствени средства са игнорирани, а други тълкувани превратно. Навеждат се доводи са незаконосъобразно формирано вътрешно убеждение на съдилищата и за наличие на тенденциозност при обсъждане и анализиране на доказателствените източници. Излагат се и съображения, че първоинстанционната присъда е постановено от незаконен състав и е нарушен принципа за непосредственост. При касационната проверка обаче Върховният касационен съд констатира, че фактологията по делото е правилно установена от инстанционните съдилища и категорично се изяснява от събраните възможни и относими доказателства, доказателствени средства и способи за доказване. Първоинстанционният и въззивният съд са възприели за установена идентична фактическа обстановка, като за прецизиране на фактологията въззивният съд е направил известни уточнения и допълнения. Изначално неоснователни са оплакванията на защитата за липса на прецизен анализ на доказателствените източници от страна на първата и на въззивната инстанция. Това е така, защото при внимателния прочит на материалите по делото се установява, че инстанционните съдилища са анализирали внимателно, подробно и задълбочено всички доказателства и доказателствени средства, като са подходили при оценката им с нужната критичност и обективност. Действително въззивният съд е възприел установените от първия съд фактически положения и е направил анализ на доказателствените източници, който почти изцяло съвпада с този на първата инстанция. Но това е неизбежно, след като още първостепенния съд е формирал верни фактически изводи, почиващи на вярна интерпретация на доказателствения материал и без да го тълкувал превратно, е достигнал до определени правни изводи, които са също верни. След като въззивният съд е проверил изцяло правилността на атакувания съдебен акт, анализирал е всестранно, обективно и пълно както гласните, така и писмените доказателствени средства, били са подложени на анализ и изготвените по делото експертизи, към него не може да бъде отправен упрек, че не е формирал вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата по делото и закона. И първата и въззивната инстанция не са подходили безкритично към обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите И., И., М. и Г., дадени в съдебната фаза на процеса. Изброените гласни доказателствени средства, видно от материалите по делото, са насочени към обслужване на защитната теза на подсъдимия. Те обаче не са тълкувани превратно от инстанционните съдилища и са оценени с оглед на тяхната информативност и с оглед на действителното им съдържание. При анализа и оценката на доказателствените източници не се констатира твърдяната от защитата тенденциозност. Съдът поначало има суверенно право да реши на кои доказателства и доказателствени средства да даде вяра, независимо от това в коя фаза на процеса са депозирани. Преценката си разбира се съдът следва да направи след критичен анализ и оценка на всички доказателствени източници и при внимателна съпоставка помежду им. Такъв е бил подходът и на инстанционните съдилища. И първата и въззивната инстанция с особено внимание и прецизност са обсъдили доказателствените материали, като са ги съпоставили помежду им. Изложени са ясни съображения в кои части се кредитират показанията на свидетелите, дадени в съдебната фаза и в кои части тези от досъдебното производство и по какви причини. Следва да се отбележи, че въззивната инстанция е дала вяра на показанията на свидетелите Г. и М. от досъдебното производство, но депозирани пред съдия, т. е. при наличие на съдебен контрол, който е гаранция за законност и обективност при провеждане на разпита на тези свидетели. В този смисъл не може и да се приеме, че при даването на тези показания по отношение на свидетелите е било упражнено полицейско насилие. Обективен и безпристрастен е бил подходът на съдилищата при оценката на всички доказателствени материали и е отговорено на всички възражния на защитата, част от които се повтарят и в касационната жалба. Обсъдени са били от съдилищата противоречията в свидетелските показания, а също и тяхната логичност, последователност или пък вътрешнапротиворечивост. Въззивният съд не е пренебрегнал оплакването на защитата във връзка с незаконен състав на първостепенния съд, предвид заявеното от св. Г., че една жена вляво от съдията му е показала бележка с текст „Не лъжи!”. Това оплакване буди недоумение, тъй като ако нещо подобно се беше случило в съдебната зала, при условията на публичност, то едва ли убягнало от бдителния взор на страните в процеса, а също и от вниманието на останалите членове на съдебния състав. От друга страна св. Г. не е реагирал своевременно по никакъв начин, а това би следвало да е една логична и първосигнална реакция. Така заявеното от този свидетел значително време по-късно е напълно голословно и обективно непроверяемо. Правилно като недостоверни са били оценени и обясненията на подсъдимия и показанията на св. П., след като е констатирана тяхната противоречивост, а и след съпоставката им с показанията на свидетелите А. и С.. Обсъдени са с нужната критичност и обективност частично променливите показания на св. Д.. Що се отнася до възражението за упражнено полицейско насилие по отношение на свидетелите М. и Г., то също е несъстоятелно. Въззивният съд е обсъдил това оплакване на защитата и дал отговор защо го счита за неоснователно. Даденият от въззивната инстанция отговор е верен. Следва да се отбележи, че промяната на показанията на определени свидетели в съдебната фаза на процеса под претекст, че на досъдебното производство са дали различни показания поради упражнено полицейско насилие, не е рядко явление. Разбира се такива твърдения винаги следва да се проверяват с особено внимание, но при наличие на някакви обективни дадености. Свидетелите са имали редица възможности да заявят, че по отношение на тях е упражнено насилие от страна на полицейските служители – например могли са да подадат жалба, да се освидетелстват или да се оплачат при разпита си пред съдия. Нищо от това не е сторено. Така при липсата на каквито и било индиции за проявено неправомерно полицейско въздействие, възраженията на защитата в тази насока не могат да бъдат приети за основателни. С основание не са споделени от въззивния съд и оплакванията, свързани с незаконосъобразно извършване на претърсването и изземването от дома на подс. К. П., като им е даден обстоен отговор. Върховният касационен съд констатира обаче, че и двете инстанции недопустимо и напълно погрешно са се позовали на заявеното от подс. К. П. в протокола за претърсване и изземване. И това е така, защото написаното от подсъдимия в какъвто и да е протокол, било то за обиск, претърсване и изземване или оглед е без значение, тъй като има характер на обяснения на подсъдимия, които не са събрани по предвидения в закона ред. Следователно каквото и да заявил писмено подсъдимия в посочения протокол, то не може да бъде обсъждано, защото предвид спецификата си на незаконосъобразно събрани обяснения, се явява негодно доказателствено средство. Независимо от горната констатация, обосновката на съдилищата не страда от доказателствен дефицит във връзка с несъмнено установеното, предвид на всички останали доказателствени източници, че подс. К. П. е извършил престъплението, за което е бил признат за виновен и осъден. В заключение касационната инстанция намира, че всички годни доказателства и доказателствени средства, съпоставени помежду им, представляват една последователна и единна верига, която дава възможност да се заключи несъмнено, че подсъдимият е съпричастен към извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Материалният закон е приложен правилно от въззивния съд и по отношение на приведеното в изпълнение наказание по реда на чл. 68, ал. 1 НК. С оглед на изложените по-горе съображения касационната инстанция намира за неоснователни възраженията залегнали в касационната жалба за нарушение на материалния закон и за допуснати във въззивната инстанция съществени процесуални нарушения /чл. 7, чл. 18 и чл. 19 НПК. Всички обстоятелства по делото са изследвани обективно, всестранно и пълно и именно въз основа на съвкупната им оценка въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение. По отношение на явната несправедливост на наложеното наказание поначало в касационната жалба липсват конкретни доводи, което затруднява и касационната инстанция да даде пълноценен отговор на това оплакване. При касационната проверка на съдебните актове обаче не се констатира наказанието да е било завишено или занижено и да се пренебрегнати както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. Поради това и не са налага ревизия на наложеното на подс. К. П. наказание. При липсва на установени нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, а също и при справедливо определеното наказание, решението на Апелативен съд – Бургас, Наказателно отделение следва да бъде оставено в сила. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 152/21.10.2020 г., постановено по ВНОХД № 119/2020 г. от Апелативен съд – Бургас. Председател: Членове: 1. 2.