Р Е Ш Е Н И Е № 337 гр. София, 11.11.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и тринадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1199 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. „М.”, представлявана от директора В. Т., чрез юрисконсулт Г. Д., против въззивното решение № 3542 от 16 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 10738 по описа на Софийския градски съд за 2010 г., с което е отменено решение № 6674474 от 16 юли 2010 г., постановено по гр.д. № 8102 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г. и вместо него е признато за незаконно и е отменено уволнението на О. К. П. от [населено място] от длъжността „старши митнически специалист” в М. П., П. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, касаторът е осъден да му заплати обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение в размер на 3733,80 лева за периода 17 декември 2009 г. – 16 юни 2010 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, над тази сума първоинстанционното решение е потвърдено, и касаторът е осъден за разноски и държавна такса. Касационното обжалване е допуснато с определение № 595 от 8 май 2013 г. поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса кога следва да бъде извършен подборът – преди или след реалното съкращаване в щата, както и от значение ли е за законосъобразността на подбора извършването му преди реалното съкращаване в щата. Основанието за допускане на касационното обжалване е намерено заради различното разрешение, дадено от ВКС по правния въпрос в решение № 63 по гр.д. № 1298/2011 г., ІV г.о. С решението си въззивният съд приема, че от доказателствата не може да се направи извод, че те касаят съкращаването на щата по длъжностното разписание, влязло в сила на 15 декември 2009 г., тъй като заповедта на директора на агенцията, с която се нарежда извършването на подбор и избор на комисия, е от дата, предхождаща процесното съкращаване в щата, и в нея е вписано, че се издава във връзка с утвърдено длъжностно разписание в сила от 17 ноември 2009 г., подборът е извършен по тази заповед и преди да е осъществено съкращаването в щата от 15 декември 2009 г., поради което работодателят не е доказал, че е извършил подбор между работниците след премахване на част от щатните бройки за съответната длъжност със съкращаване в щата от 15 декември 2009 г., поради което уволнението е незаконно. В цитираното решение на ВКС се приема, че подборът, когато е част от правото на работодателя на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, не се свързва по необходимост с наличие на утвърдено ново щатно разписание, предвиждащо съкращение в щата. В тези случаи меродавно е установяване съществуването на материалноправното основание за прекратяване на трудовото правоотношение и на проведен по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ подбор. За правомерност на уволнението е достатъчно към момента на извършването му да е установено, че поради съкращение се налага провеждането на подбор и такъв реално е осъществен по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ. Когато подборът е проведен известно време преди уволнението, за законността на последното ще е достатъчно между акта на подбора и момента на прекратяване на трудовото правоотношение да е изтекъл разумен срок. Този срок се определя според обстоятелствата на конкретния случай и се характеризира с липса на промяна в правно значимите факти. При посоченото обвързващо тълкуване на ВКС следва да се приеме, че даденото от въззивния съд разрешение на правния въпрос е неправилно. Касационната жалба е основателна. Правото на уволнение в полза на работодателя е надлежно упражнено. С оглед основанието за уволнение – съкращаване на щата, подборът е бил задължителен, след като трудовата функция се е изпълнявала от повече от едно лице, и той е извършен по критериите по чл. 329, ал. 1 КТ. Подборът действително е предшествал уволнението – извършен е с оглед предстоящо съкращение в щата, но е извършен в разумен срок преди уволнението и при непроменени фактически обстоятелства от значение за възникване и надлежно упражняване на потестативното право на прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя. Служителите, включени в подбора, са били оценявани по критериите образователна степен, допълнителна квалификация свързана със заеманата длъжност, общ трудов стаж, професионален опит в митническата администрация, последна годишна оценка на служителя, резултат от проведените тестове за проверка на нивото, оценка по Кодекса за поведение на митнически служители, дисциплинарно минало. Видно от протокола за извършен подбор ищецът има по-слаби резултати като обща оценка (сбор от оценките по отделните показатели) от С. А., И. С. и К. И. – оставените на работа старши митнически специалисти. Следователно, не се оправдава тезата на ищеца, че при извършването на подбора не са спазени изискванията на чл. 329, ал. 1 КТ и че на работа са останали служители с по-слаби резултати от него. Според представените доказателства, начинът за осъществяване на подбор при касатора е уреден с Процедура за съкращаване на персонала на А. „М.” от 2009 г. Условията и редът за извършване на подбора са подробно уредени в чл. 9 от Процедурата, като в чл. 9.3 изрично се определя съставът на комисията, в която влиза и представител на работниците и служителите, избран на общи събрания. Съгласно вписаното в представения протокол за извършване на подбор от 30 ноември 2009 г., в работата на комисията като представител на работниците и служителите е участвал В. Р. К.. К. е структурирана съобразно изискванията на посочената Процедура. Затова твърдението на ищеца, че комисията по подбора не е структурирана съответно на изискванията, е неоснователно. Във въззивната жалба като основания за неправилност на отхвърлителното първоинстанционно решение се сочи, че един от членовете на комисията за извършване на подбора като представител на работниците и служителите, е без документ, легитимиращ го като такъв. Подобно твърдение не е излагано пред първоинстанционния съд и доказателства в тази насока не са събирани. Установява се по делото, че за предстоящите уволнения са били уведомени както представителите на работниците и служителите в А. „М.”, така и синдикалните организации и структурите на А. по заетостта. Така правото на информация и консултации в случаи на масово уволнение, предвидено в чл. 130а КТ, е обезпечено. Дали ищецът, или някой друг служител на съответната митница е бил предварително уведомен за предстоящите уволнения и за критериите, по които ще се извършва оценяването на служителите, както и дали след приключване на работата на комисията по подбора подложените на него лица са били уведомени за резултатите от подбора, не опорочава уволнението, тъй като подобни изисквания не са въведени както в КТ, така и в Процедурата за съкращаване на персонала. Обстоятелството, че в заповедта за уволнение не е посочена датата на прекратяване на трудовото правоотношение, точният размер на неизползвания платен годишен отпуск, както и размерът на дължимото обезщетение, не влияе върху надлежното упражняване на правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на съответното основание по чл. 328 КТ. Процесната заповед в случая съдържа индивидуализиращите белези на прекратяваното трудово правоотношение. След като работодателят е посочил, че счита трудовото правоотношение прекратено съобразно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, то датата на прекратяването му е ясна. Липсата на изрично изписани брой работни дни неизползван годишен отпуск и дължимото обезщетение за него и за неспазения срок на предизвестието, не прави прекратяването на трудовото правоотношение незаконосъобразно, а евентуален спор в тази връзка може да е предмет на друга претенция. Предвид горните изводи, не може да се сподели тезата на ищеца за незаконосъобразност на атакуваното прекратяване на трудовото му правоотношение, поради което предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен, което води до неоснователност и на останалите предявени искове по т. 2 и 3 на същия текст. Като е достигнал до друг решаващ извод по спора, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, и във връзка с чл. 293, ал. 3 ГПК, вместо него се постанови друго по същество, с което исковете се отхвърлят. При този изход на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на работодателя сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, съобразно направеното в този смисъл искане. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 3542 от 16 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 10738 по описа на Софийския градски съд за 2010 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от О. К. П. от [населено място] против А. „М.” [населено място] искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението, сторено със заповед № 9963 от 16 декември 2009 г. на директора на А. „М.” за прекратяване на трудовото правоотношение с П. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. второ КТ, за възстановяването на П. на работа и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа поради уволнението. ОСЪЖДА О. К. П., Е. [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] да заплати на А. „М.” [населено място] сумата от 100,00 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: