Р Е Ш Е Н И Е № 108 гр. София, 29.05.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4764/2013 година. Производството е по чл. 290 ГПК. Д. С. Д. е подал касационна жалба срещу решение № 150 от 10.05.2013 г. по гр. дело № 104/2013 г. на Габровски окръжен съд. Ответникът [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/ не е взел становище. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия /ГК/, трето отделение /ІІІ о./, за да се произнесе взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение състав на Габровски окръжен съд е обезсилил решение № 685 от 21.01.2013 г. по гр. дело № 419/2012 г. на Габровски районен съд и е прекратил производството по гр. дело № 419/2012 година на Габровски районен съд и по гр. дело № 104/2013 г. на Габровски окръжен съд. Този изход на спора е мотивиран с недопустимост на иска. С първоинстанционното решение е уважен частично иск, предявен от настоящия жалбоподател против ответното дружество и квалифициран от съда по чл. 124, ал. 1 ГПК, като е прието за установено по отношение на дружеството, че ищецът за периода от 25.05.1983 г. до 31.07.1989 г. има общ трудов стаж 3 години, 10 месеца и 21 дни. В останалата част / претенцията е за установяване на трудов стаж в предприятието 6 години, 2 месеца и 6 дни за посочения период и за нанасяне на поправка в трудовата книжка/ искът е отхвърлен. За да обоснове недопустимост на иска въззивният съд е приел, че производството за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред се провежда при наличието на условия по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/, като в производството ответник е работодателя и съответното териториално поделение на НОИ, а в случая ищецът не твърди, че са налице условията на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗУТОССР, не е посочил, като ответник съответното териториално поделение на НОИ и съдът не е конституирал поделението в съдебното производство. Изложен е мотива, че времето, през което ищецът е отбивал военната си служба се удостоверява при пенсиониране. С определение № 1308 от 21.12.2013 г. на ВКС, състав на ГК, ІІІ о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, за да се провери по реда на касационния контрол, налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт, предвид изискването за редовно сезиране с редовна искова молба, както и изискването за задължителна, съвместна, пасивна процесуална легитимация при предявяване на иск за установяване на трудов стаж по чл. 1, ал. 1 ЗУТОССР. Въззивният съд е изложил своята преценка за недопустимост на иска по нередовна искова молба. Констатациите за липсата на предпоставки по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗУТОССР е направена, без да бъде изяснена в производство по чл. 4, ал. 3 от цитирания закон и чл. 129 ГПК причината, поради която за претендирания трудов стаж липсват данни в издадените от ответника документи. Освен това при липсата на твърдения за наличието на предпоставки по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗУТОССР е налице непълнота в обстоятелствената част на исковата молба, която трябва да се отстрани чрез провеждането на производство по чл.129 ГПК. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗУТОССР изисква задължителна съвместна процесуална легитимация при предявяване на иск за установяване на трудов стаж по чл. 1, ал. 1 ЗУТОССР, т. е. искът се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на НОИ, а ако работодателя е прекратил дейността си и няма правоприемник само срещу съответното териториално поделение на НОИ, като съгласно чл. 101, ал. 1 ГПК, съдът е задължен да укаже на ищеца да вземе мерки за конституирането на надлежни страни. В разглежданият случай въззивният съд, който е съдебна инстанция по съществото на спора не е отстранил недостатъците на исковата молба, не е дал указания на ищеца да отстрани непълнотата в обстоятелствената част на исковата молба, както и да предприеме мерки за конституирането на надлежните страни в производството по предявения иск, а е направил своите изводи за недопустимост на иска преди да пр оведе производство по чл. 129 ГПК. Същите съдопроизводствени действия по привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията за редовност е бил задължен да извърши първоинстанционния съд, който е разгледал иска по същество, без да отстрани дефектите на исковата молба. С произнасянето по нередовна искова молба е постановено процесуално недопустимо решение от въззивния съд. С разглеждане на иска по същество, без да се отстранят недостатъците на исковата молба е постановено недопустимо решение и от първоинстанционния съд. Изложеното налага да се обезсилят и двете решения, съответно на районния съд и на въззивния съд, тъй като допуснатите нарушения на процесуалните правила засягат не само редовността на исковата молба, но и съвместната процесуална легитимация на ответниците, поради което и съгласно разясненията в т. 5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС след обезсилване на посочените съдебни актове, делото трябва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 150 от 10.05.2013 г. по гр. дело № 104/2013 г. на Габровски окръжен съд и решение № 685 от 21.01.2013 г. по гр. дело № 419/2012 г. на Габровски районен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Габровски районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: