Р Е Ш Е Н И Е №454 [населено място], 22.10.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 765 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 433 от 25.01.2010г. на Х. окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 455/2009г., в частта му, с която са осъдени М. Н. Ш., Б. Х. Ш., Б. Х. Д., Н. Х. А., всички от[населено място] да заплатят на [фирма] -[населено място] сумата 93 673 лв., представляваща подобрения, извършени в поземлен имот с идентификатор 77195.744.237 по кадастралната карта на[населено място]. С необжалваната част на решението е оставено в сила решение на Х. районен съд по гр.д. № 158/2008г. в частта му, с която е отхвърлено възражението за право на задържане върху имота по чл. 72, ал.3 ЗС. Касационната жалба е подадена от ищците М. Н. Ш., Б. Х. Ш., Б. Х. Д. и Н. Х. А., чрез пълномощника им адв. Д.. Те намират обжалваното решение за неправилно поради съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Сочат, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като е приел за разглеждане пред въззивната инстанция възражение за присъждане на подобрения по чл. 74, ал.1 ЗС. Иска се отмяна на решението и отхвърляне като недопустимо на възражението за подобрения. Ответникът по касационната жалба [фирма][населено място] взема становище, че жалбата е неоснователна. С определение № 704 от 30.06.2010г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване служебно поради съществуващо съмнение относно допустимостта на решението, обусловена от приемането за разглеждане на възражение за заплащане на подобрения, заявено за първи път във въззивната инстанция. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството пред първата инстанция е по иск по чл. 108 ЗС за собственост на масивна едноетажна сграда – автосервиз с идентификатор 77195.744.237.1 по кадастралната карта на [населено място], предявен от Х. М. Ш., заместен по време на процеса от наследниците си – касатори в настоящето производство, против [фирма]. С решението на Х. районен съд искът за собственост е уважен и е постановена отмяна по чл. 431, ал.2 ГПК/отм./ на констативен нотариален акт за собственост. Съдът е отхвърлил заявеното от [фирма] възражение по чл. 72, ал.3 ЗС за задържане на имота до заплащане на подобренията и разноските. Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника „К. „ЕООД само в частта, с която е отхвърлено възражението за задържане, с изтъкване на съображения, че в действителност дружеството искало да претендира заплащане на подобренията в имота като недобросъвестен владелец. С въззивната жалба е предявено възражение за заплащане на подобренията на стойност 116 829 лв. Съдът е приел, че няма пречка да разгледа това възражение за първи път като се е позовал на ТРОСГК № 1/2001г. по т.гр. д. № 1/2000г. и след като е обсъдил събраните доказателства е уважил възражението за сумата 93 673лв., представляваща стойността на вложените от [фирма] средства за изграждане на сградата. С оглед основанието за допускане на касационно обжалване следва да се даде отговор на въпроса допустимо ли е предявяване на възражение за заплащане на подобрения за първи път пред въззивната инстанция и допустимо ли е решението, постановено по такова възражение. Разрешение на въпроса се съдържа в Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, т.6, където е прието, че искането за плащане стойността на извършени подобрения в ревандикиран имот, подлежи на двуинстанционно разглеждане по същество и не може за пръв път да се заяви пред въззивния съд. Аргументацията на това схващане произтича от разпоредбата на чл. 221, ал. 2 ГПК/отм./, според която решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за подобрения и прихващания, т. е. по изключение и за тези заявени чрез възражение, а не чрез насрещен иск, права на ответника се формира сила на присъдено нещо. Именно поради това вземането за подобрения, може да се упражни от ответника срещу предявен ревандикационен иск чрез възражение, което обаче следва да се предяви пред първата инстанция, за да не бъдат лишени страните от една инстанция при разглеждане на това възражение, по което се формира сила на присъдено нещо. В тълкувателното решение е направено разграничение относно правото на задържане върху имота, като е прието, че тази претенция е акцесорна към вземането за подобрения и може се заяви за първи път пред въззивния съд. Вследствие на изложеното се налага извод, че решение, постановено по възражение за подобрения, предявено пред въззивната инстанция, се явява недопустимо като постановено по ненадлежно предявена претенция. По основателността на касационната жалба. С оглед на възприетото по-горе разрешение постановеното решение по претенцията за подобрения се явява недопустимо. Производството пред първата и въззивната инстанция се развива по реда на отменения ГПК - § 2, ал.1 ПЗР на ГПК, поради което разрешенията на процесуалноправни въпроси, дадени в тълкувателните решения, постановени при действието на ГПК от 1952г. са не само приложими, но и са задължителни за съдилищата. За да приеме за разглеждане възражението за заплащане стойността на подобренията Х. окръжен съд се е позовал в мотивите си на Тълкувателно решение № 1/2001г. по т.гр.д. № 1/2000г. на ОСГК, но неправилно го е приложил. Вероятно съдът е бил подведен от това, че в случая е имал за разглеждане две възражения – едното за подобрения, другото за право на задържане върху имота до заплащане на подобренията, като само второто от тях е допустимо да бъде заявено за първи път пред въззивната инстанция. Възражението за заплащане стойността на подобренията в имота съдът не е имал право да разглежда, тъй като то е предявено едва във въззивната жалба. В първоинстанционото производство в съдебно заседание на 17.03.2008г. ответникът по иска [фирма] е предявил насрещен иск за направените от дружеството разходи по строителството на сградата „а.”, който обаче не е бил приет за съвместно разглеждане. В същото заседание, след неприемането на насрещния иск, пълномощникът на ответника е заявил възражение за задържане на имота до заплащане на подобренията, но не е предявил за разглеждане вземането за подобрния под формата на възражение. С първоинстанционното решение съдът се е произнесъл по възражението за право на задържане, като е посочил, че с възражение за подобрения не е бил сезиран. Затова с въззивната си жалба [фирма] е формулирало възражението си по чл. 74, ал.1 ЗС по пера и размер. По това възражение въззивния съд се е произнесъл в обжалваното решение като го е приел за основателно до размер на 93 673 лв. В рамките на правомощията си да извършва контрол върху допустимостта на решението и съгласно приетото по-горе, настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че разгледаната претенция е била недопустима и постановеното по нея решение се явява също недопустимо. При тези изводи постановеното въззивно решение следва да бъде обезсилено на основание чл. 292, ал.4 във вр. с чл. 270, ал.3, пр.1 ГПК и производството по възражението за подобрения да бъде прекратено. При този изход ответникът по жалбата дължи на касаторите направените разноски в касационното производство в размер на 1903,50 лв. за държавни такси. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 433 от 25.01.2010г. на Х. окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 455/2009г., в частта му, с която са осъдени М. Н. Ш., Б. Х. Ш., Б. Х. Д., Н. Х. А., всички от[населено място] да заплатят на [фирма] -[населено място] сумата 93 673 лв., представляваща подобрения, извършени в поземлен имот с идентификатор 77195.744.237 по кадастралната карта на[населено място]. ПРЕКРАТЯВА производството по предявеното от [фирма] възражение за заплащане стойността на направени подобрения в имота, заявено пред въззивната инстанция. ОСЪЖДА [фирма], Е. 126149721, със седалище и адрес на управление[населено място], [улица] да заплати на М. Н. Ш., Б. Х. Ш., Б. Х. Д., Н. Х. А., всички от[населено място], [община], обл. К. сумата 1903,50/хиляда деветстотин и три цяло и петдесет стотни/ лв. разноски за касационното производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: