Р Е Ш Е Н И Е № 608 София, 20.12.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Теодора Стамболова при участието на секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора Д.Генчев изслуша докладваното от съдията E. Авдева наказателно дело № 592/ 2010 г. Производството по делото е образувано на основание чл.424, ал.1 от НПК по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на производството по чнд № 3173/2010 г. на Варненския районен съд. В искането се сочи, че Варненският районен съд е допуснал съществено нарушение на чл.60 от ЗИНЗС, постановявайки определение, с което определил наказанието , наложено на подсъдимия Н. М. М. по нохд № №65/2006 г. на Районния съд в гр.Царево, да се изтърпи при общ първоначален режим в открит тип затворническо общежитие вместо при законосъобразните закрит тип и строг режим. С тези съображения се пледира за отмяна на атакуваното определение в частта му за начина и мястото на изтърпяване на наказанието и връщане на делото за ново разглеждане и правилно прилагане на материалния закон. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд представителят на прокуратурата поддържа искането. Служебният защитник на осъдения оспорва неговата основателност . Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното: Районният съд в гр.Варна с протоколно определение от 05.07.2010 г. по чнд № 3173 по описа за 2010 г. на основание чл. 68, ал.1 от НК постановил подсъдимият Н. М. М. да изтърпи определеното му по нохд № 65/2006 г. на Районния съд в гр.Царево наказание шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип . Определението не е обжалвано и влязло в сила на 21.07.2010 г. Искането за възобновяване на производството по делото е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна и е допустимо. Разгледано по същество е основателно поради допуснато от районния съд съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348 , ал.1, т.1 от НПК. Първоинстанционният съд е приложил неправилно чл.61, т.3 във връзка с чл. 59, ал.1 от ЗИНЗС .Той очевидно е счел , че Н. М. М. е осъден за първи път по нохд № 65/2006 г. на лишаване от свобода за умишлено престъпление, което разкрива възможността той да търпи наказанието в затворническо общежитие от открит тип при общ режим. Тази позиция не държи сметка за обстоятелството, че с одобреното споразумение по нохд № 65/2006 г. Районният съд в гр.Царево е осъдил подсъдимия М. за престъпление по чл. 195, ал.1,т.4 пр.1 и т.5 вр. с чл. 194, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК на шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години. Тази санкция е “активирана “ с атакуваното определение съгласно чл. 68, ал.1 от НК след като Н. М. е осъден по нохд № 1889/2010 г.на Варненския районен съд т.е. лицето вече не може да се счита за наказано за първи път с лишавано от свобода. Видът на затворническото общежитие и корелативно свързаният с него режим за изтърпяване на наказанието се определят с оглед наказателния статус на осъдения към момента, когато пред него възниква перспективата реално да попадне в пенитенциарно заведение. Тогава , а не по-рано , съдът решава задачата къде да настани осъденото лице и при какъв режим. Отнасянето на тази преценка към момента на постановяване на условното наказание е в противоречие с логическото тълкуване на чл.59, ал.1 от ЗИНЗС , тъй като този текст е относим само при реално изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Задействането на процедурата по чл. 68 , ал. 1 от НК предполага осъждане на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, което изключва квалифициране на отложеното наказание като първо осъждане. С други думи, хипотезата на чл. 59 ,ал.1 от ЗИНЗС има място само в случаите на ефективно осъждане на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления, но не и в случаите на привеждане в изпълнение на отложени по реда на чр. 66 , ал.1 от НК наказания. Допуснатото нарушение на чл.61,т.3, във вр. с чл. 59, ал.1 от ЗИНЗС подлежи на отстраняване по пътя на отмяна на атакуваното определение след възобновяване на производството пред районния съд, постановил обсъжданото определение. При новото разглеждане на делото съдът следва да приложи правилно материалния закон, съобразявайки установените осъждания на Н. М. М.. Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1 , т.1 във връзка с чл. 422, ал.1, т.5 във вр. с чл. 348,ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по чнд № 3173/2010 г. по описа на Варненския районен съд и отменява постановеното по него определение № 1505 от 05.07.2010 г.в частта му относно режима и институцията на изтърпяване на наложеното на подсъдимия Н. М. М. наказание по нохд № 65/2006 г.на Районния съд гр.Царево , като връща делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.