Р Е Ш Е Н И Е №914       София,26.11.2009 година     В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А       ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети ноември  две хиляди и девета година в състав:                                                  Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА                                                       Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                                           АЛБЕНА БОНЕВА             при секретаря  Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията  Цачева гр.д. № 4336 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 209 от 30.12.2008 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК касационно обжалване на решение от 10.07.2008 година по гр. д. № 1727/2007 г. на Варненски окръжен съд. С решението на Варненски окръжен съд по гр.д. № 1727/2007 година е уважен иск с правно основание чл. 357 КТ, предявен от А. Д. А. от гр. В. против Предприятие за експлоатация и поддържане на железопътна инфраструктура, гр. В. за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, наложено от работодателя със заповед № Л* от 10.07.2006 г. Прието е, че дисциплинарното наказание е било наложено на служителката А. А. поради отсъствието и от работа на 13.06.2006 г. от 09 до 15 часа; че в този период служителката е била ангажирана в качеството на страна по гр.д. № 2522/2006 г. на Варненски районен съд, за което е уведомила ръководителя си устно, поради което неявяването и на работа не съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал.1, т.1 КТ. Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 175, ал. 1, т.4 КТ, а именно: следва ли молбата за ползване на отпуск по чл. 157, ал.1, т.4 КТ да бъде подадена в писмена форма; в молбата да се посочи точното време, през което ще се ползва отпуска, както и да се приложи призовката от съответния орган – съд, прокуратура, следствие или молбата за отпуск може да бъде отправена устно до ръководителя на работника или служителя. В решение № 325 от 25.06.1998 г. по гр.д. № 1254/1997 година на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието, че по арг. от чл. 173, ал.1 КТ, ползването на отпуските по чл. 157 КТ се извършва с писмено разрешение от работодателя. Прието е, че за да възникне правото на отпуск са необходими насрещни съвпадащи се писмени волеизявления на страните по трудовото правоотношение, както по отношение основанието на платения отпуск, така и за времето, през което ще бъде ползван, като съгласието на работодателя се обективира в писмена заповед, въз основа на която може да започне ползването на отпуска. В обжалваното въззивно решение на Варненски окръжен съд е прието, че изискването за писмена форма е относимо само към молбата за ползване на платен годишен отпуск по чл. 173, ал.1 КТ; че отпуск по чл. 157, ал.1, т.4 КТ за изпълнение на задължението за явяване пред съд може да бъде поискан от служителя и в устна форма. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно първото становище. Изискването за ред при ползването на отпуск следва от характера на трудовото правоотношение – от основната престация, която е предоставянето на работна сила за определено време, през което време работникът следва да е на разположение на работодателя. Поради необходимостта работодателят да съобрази нуждите на работния процес с правото на работника на платен годишен отпуск, както и необходимостта по времетраене на трудовото правоотношение работодателят да разполага с точна представа за наличните работни ресурси, законодателят въвежда ред за ползването на отпуските, включващ изискване за писмена молба на работника и заповед на работодателя, въз основа на която може да започне ползването на отпуска – чл. 172, ал.1 КТ. В чл. 157 КТ е уредено ползването на отпуск извън платения годишен, наложен от обстоятелства, свързани с личния живот на работника (встъпване в брак, бременност, смърт на близък), както и с изпълнението на граждански и обществени задължения (кръводаряване, призоваване пред съд или друг орган на съдебната система, участие в заседания на държавен орган или като съдебен заседател, обучение и участие в доброволните формирования за реагиране при кризи). Текстът урежда правото на работника да ползва отпуск при възникване на изброените обстоятелства, без да определя ред за разрешаване на ползването му, различен от установения за ползването на платен годишен отпуск. Независимо, че отпускът по чл. 157 КТ е с кратък период на продължителност в рамките на няколко работни дни или само за определени часове, изискването този отпуск да бъде ползван след писмено разрешение на работодателя не отпада – обстоятелствата, поради които се разрешава ползването му и продължителността на отпуска нямат отношение към изискването за ползването му след писмено разрешаване, което предполага работникът да е отправил писмена молба, в която изрично да е посочил причините и времето, през които ще ползва отпуск по чл. 157 КТ, както и да е удостоверил необходимостта от ползването му със съответен документ в зависимост от основанието, което налага ползването на отпуска. В касационната жалба против решение от 10.07.2008 година по гр. д. № 1727/2007 г. на Варненски окръжен съд, подадена от Н. “Ж. инфраструктура, ЖП секция гр. В. се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 157 КТ. Поддържа се, че служителката не е изпълнила законоустановените изисквания за ползване на отпуск, поради което изводите на съда, че дисциплинарното наказание е наложено при липса на предпоставките по чл. 187, г.1 КТ са неправилни. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания основателни. По делото е безспорно установено, че ищцата А. Д. А., изпълняваща длъжността “инспектор ИСК/ДУС” при ЖП секция гр. В. на Н. “Ж. инфраструктура, е отсъствувала от работа на 13.06.2006 година за времето от девет до десет часа и петнадесет минутиq без да и е разрешено ползването на отпуск за това време.становено е по безсъмнен начин, че ищцата не е подала молба до ръководството на предприятието. Не е установено и твърдението, че служителката е уведомила прекия си ръководител, че отсъствието и е наложително поради необходимостта да се яви като страна по гражданско дело, за което е призована по надлежния ред, нито, че е представила съобщението от съда – обстоятелства, имащи отношение към преценката на работодателя по чл. 189 КТ, доказването на които е в тежест на ищцата – чл. 154, ал.1 ГПК (чл. 127, ал.1 ГПК отм.). Предвид изложените мотиви по приложението на чл. 157, ал.1, т.4 КТ, отсъствието и от работа съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т.1 КТ, поради което наложеното дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” е законосъобразно. С оглед изложеното, формираните от въззивния съд изводи по приложението на чл. 157, ал.1, т.4 КТ и чл. 187, ал. 1, т.1 КТ са неправилни, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск за отмяна на дисциплинарното наказание “предупреждение за уволнение” се отхвърли като неоснователен. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.2 ГПК, на касатора Н. “Ж. инфраструктура, ЖП секция гр. В., защитаван от юрисконсулт, следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на полагаемото се адвокатско възнаграждение от 150 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 10.07.2008 година по гр. д. № 1727/2007 г. на Варненски окръжен съд. ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. Д. А. от гр. В., ЕГН ********** против Предприятие за експлоатация и поддържане на железопътна инфраструктура, гр. В., ЖП С. , гр. В. иск с правно основание чл. 357 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, наложено от работодателя със заповед № Л* от 10.07.2006 г. ОСЪЖДА А. Д. А. от гр. В., ЕГН ********** да заплати на Предприятие за експлоатация и поддържане на железопътна инфраструктура, гр. В., ЖП С. , гр. В. сумата 150 (сто и петдесет) лева съдебни разноски. Решението не подлежи на обжалване.           ПРЕДСДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: