Ключови фрази


5


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 411

София, 14.05.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г.о.в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 591 по описа за 2020 год. за да се произнесе,взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Обединена млечна компания“ЕАД [населено място] против решение № 1344 от 20.11.19г. по в.гр.дело № 1888/19г.на Пловдивския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 2516 от 17.06.19г.по гр.дело № 1498/19г.на Пловдивския районен съд в осъдителната част.С него жалбоподателят е осъден да заплати на К. О. Т. сумата от 35 134.64 лв- обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания вследствие трудова злополука,станала на 16.05.18г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 16.05.18г. до окончателното изплащане.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят счита,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол по следните въпроси: въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните правни въпроси :1. Има ли право въззивният съд да присъди обезщетение по чл.200 КТ за вреди, които са причинени, както от трудова злополука,така и от общо заболяване на работника; 2. Има ли право въззивният съд да присъди обезщетение по чл.200 КТ,без да отчете допринасянето на общото заболяване на работника за причинените от трудовата злополука увреждане на здравето и неработоспособност и без да намали размера на обезщетението; 3.Длъжен ли е въззивният съд да намали степента /процента/, с който общото заболяване и трудовата длополука допринасят като съпричиняващи фактори за претърпените от работника вреди,и да намали размера на обезщетението по чл.200 КТ със съответната степен /процент/; 4.Има ли право въззивният съд да определи обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, без да се съобрази и без да отчете всички обективни критерии;5.Има ли право въззивният съд да определя размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост,като игнорира обективни факти като : вида и продължителността на причинената временна неработоспособност; наличието или липсата на трайни увреждания; наличието или липсата на трайно намаляване на функционалността на засегнатите органи; наличието или липсата на трайно нарушаване на функционалността на органите и възможност за пълно възстановяване на работоспособността. Поддържа се и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.
Постъпила е касационна жалба и от ищеца К. О. срещу въззивното решение в частта,с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата 4500 лв, поради прието съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 10% и за сумата 4503.74 лв- изплатено му от ДОО обезщетение,което съдът е приспаднал от определеното обезщетение.
В изложението към касационната жалба се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните правни въпроси: 1.Допустимо ли е да се намалява обезщетението при трудова злополука поради груба небрежност на работника при условие,че работодателят не е осигурил безопасни условия на труд; 2. Следва ли обезщетението за неимуществени вреди,като целящо да репарира претърпени болки и страдания, да се намалява с обезщетения,получени от държавното обществено осигуряване, целящо заместване на неполучено от работника възнаграждение.
Върховният касационен съд, като прецени наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол, намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът К. Т. е работил като „складов работник“.На 16.05.18г.е претърпял трудова злополука, призната за такава с разпореждане № 5104-15-159/1.06.18г.на ТП на НОИ – П.. Установено е,че когато е изваждал от склад палет с готова продукция посредством транспалетна количка,е бил блъснат и ударен по десния крак от движещ се на заден ход електрокар,управляван от електрокарист Н. Гърков.Ищецът бил незабавно приет в болнично заведение,където е бил опериран,било е извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с метален винт,поставена била остеосинтеза,тибия и фибула, както и гипсова имобилизация,като в болничното заведение ищецът е пролежал 17 дни. От съдебно-медицинската експертиза било установено,че е настъпило счупване на вътрешния израстък на дясната голямопищялна кост в областта на глезенната става, разкъсно –контузна рана по задната повърхност на дясна подбедрица и дясно ходило,след хирургичната обработка на разкъсно-контузните рани и поставяне на гипсова ботушна шина била проведена антибиотична,антитромботична и болкоуспокояваща терапия,изписан на 1.06.18г.с указание за ходене с две патерици,без да стъпва на оперирания крак ; на два пъти – на 9.08.18г.и на 9.10.18г.е хоспитализиран отново поради продължаващи оплаквания; бил е в отпуск по болест 180 дни.След преглед от вещото лице на 22.03.19г. било констатирано,че лицето се придвижва самостоятелно, без помощни средства, без накуцваща походка,като при изследване движението на двете глезенни стави се установява единствено намалена дорзална флексия /естенция – движение нагоре/ на дясната глезенна става, с оплаквания на пострадалия при болка от продължително стоене прав и ходене в дясна глезенна става.
При тези данни по делото съдът е намерил, че са налице предпоставките на чл.200 КТ за успешното провеждане на предявения иск.Обсъдил е възражението на ответната страна за съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат, като го е определил в степен 10%.При определяне на общия размер на обезщетението за доказаните неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид възрастта на ищеца -32 години, силната степен на физическите болки и страдания в резултат на травматичното увреждане,както и настъпилите последващи психо-емоционални негативни преживявания и е преценил,че сумата от 45 000 лв е справедлив размер по критериите, заложени в чл.52 ЗЗД.При така определения размер съдът не е включил удължения, извън обичайния от 6-7 месеца период на възстановяване, предвид наличното у ищеца вродено заболяване, което е допринесло и за допълнителната хипотрофия в областта на подбедриците на двата крака.От тази сума е приспаднал 4500 лв с оглед приетото съпричиняване и 4503.74 лв – изплатено на ищеца обезщетение от ДОО и като краен резултат е присъдена сумата 35 134.64 лв.
По касационната жалба на „Обединена млечна компания“ЕАД :
Настоящият съдебен състав намира,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол по въпроса за критериите за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука, като намира, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС / решение № 302/4.10.11г.по гр.д.№ 78/11г.на 3-то г.о.; решение № 434/2.11.11г.по гр.д.№ 1235/10г.на 4-то г.о.; решение № 67/16.03.12г.по гр.д.№ 1101/11г.на 3-то г.о.; решение № 158/4.0612г.по гр.д.№ 798/11г.на 4-то г.о. и др./
Въпросите във връзка с наличието на предходно общо заболяване на пострадалия не се относими, тъй като при определяне размера на обезщетението въззивният съд не е взел предвид усложненията във връзка с вроденото заболяване на ищеца, а е съобразил обичайния възстановителен период от 6-7 месеца.
По касационната жалба на К. Т.:
На основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне и по поставения от касатора К. Т. въпрос: Допустимо ли е да се намалява обезщетението при трудова злополука поради груба небрежност от страна на работника,при условие,че работодателят не е осигурил безопасни условия на труд,като разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 977 от 14.01.10г.по гр.дело № 298/09г.на 4-то г.о.; решение № 60 от 5.03.14г.по гр.дело № 5074/13г.на 4-то г.о./
Не следва да се допуска касационно обжалване по въпроса: Следва ли обезщетението за неимуществени вреди,като целящо да репарира претърпени болки и страдания,да се намалява с обезщетения,получени от държавното обществено осигуряване,тъй като е разрешен в съответствие с практиката на ВКС.
Отговор на този въпрос е даден в решение № 77 от 13.04.18г.по гр.дело № 2735/17г.на състав на 4-то г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е посочено,че дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука се определя от сбора на претърпените имуществени вреди /претърпени загуби и пропуснати ползи/ и неимуществени вреди.Имуществените вреди се установяват по вид и размер и се кумулират, неимуществените вреди се определят по справедливост,и от получената обща сума се намалява полученото обезщетение и /или пенсията по общественото осигуряване,съгласно разпоредбата на чл.200 ал.3 КТ.
Когато разпорежда,че по посочения начин се намалява дължимото обезщетение законът не предвижда намаляването да се извършва само в случаите на предявени претенции само или и за имуществени вреди – решение № 227 от 25.10.16г.по гр.дело № 1405816г.на 4-го г.о. на ВКС.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение по посочените по-горе въпроси.
Касаторът „Обединена млечна компания“ЕАД следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 702.70 лв.
Касаторът К. Т. не дължи заплащане на държавна такса, тъй като е ищец по трудов спор.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1344 от 20.11.19г.по в.гр.дело № 1888/19г.на Пловдивския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора „Обединена млечна компания“ЕАД [населено място] да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 702.70 лв по сметка на ВКС и да представи вносен документ в едноседмичен срок от съобщението.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на Трето г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.