2 Р Е Ш Е Н И Е № 637 София, 27 февруари 2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на деветнадесети декември две хиляди и дванадесета година и в състав: Председател: Иван М.Недев Членове: Евелина Стоянова Ружена Керанова при секретар Даниела Околийска ........................... с участието на прокурора Юлиана Петкова….........изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ....................................... наказателно дело № 2192/2012 год. Производството е по Глава ХХХІІІ от НПК – Възобновяване на наказателни дела, по искане на осъдения И. Х. К. за възобновяване на нохд № 708/2009г. на РС-Сандански с доводи за касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК. Съображенията са, че той няма участие при причиняване на средната телесна повреда напострадалия К., че действията му не са по хулигански подбуди, а за помощ на приятеля му В.Д., другия подсъдим по делото. Искането е да се отмени въззивното решение. Поверениците на частните обвинители Ст.К. и К.А. са на становище, че искането е неоснователно, поради което и следва да остане без уважение. Прокурорът поддържа същото – не са налице основания за възобновяване на делото. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на материалите по делото ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: С влязлата в сила на 2.Х.2012г. присъда № 1545/ 17.VІ.2011г. по нохд 708/2009г. на РС-Сандански И. Х. К. е признат за виновен и осъден по чл. 131, ал.1, т.4 и т.12 във вр. с чл. 129, ал.2, чл. 130, ал.1, чл. 20, ал.1 и 2 , чл. 54 и чл. 2 от НК (ред. ДВ, бр. 92/2002г.) на 1(една) година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 от НК 3(три) години за това, че на 6.ІХ.2008г., към 3:30 часа, в [населено място], в съучастие като извършители с другия подсъдим В.А. Д., по хулигански подбуди и с особена жестокост за Д., са причинили телесни повреди на повече от едно лице – средна телесна повреда на С.Д. К. и лека телесна повреда на К.С. А.; осъден е солидарно с Д. да заплати на К. 3000лв., а на А. 1000лв., обезщетения за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законните последици. С въззивно решение № 357/2.Х.2012г. по внохд 123/2012г. на ОС-Благоевград посочената присъда е изменена, като размерът на обезщетенията е увеличен, съответно – 8000лв. и 3000лв., а в наказателната част е потвърдена. Искането за възобновяване на делото е постъпило в РС-Сандански на 29.Х.2012г., така че срокът по чл. 421, ал.1 от НПК е спазен. Допустимо е, но неоснователно. Твърденията на осъдения и защитата му за наличие на касационните основания по чл. 348, ал.1 от НПК не намират опора в материалите по делото. Решенията на първата и втората инстанция – присъда и въззивно решение, са взети по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства (признато и в искането за възобновяване), които имат значение за правилното решаване на делото. Изводите на съда по фактите са логични, последователни и се потвърждават от събраните по делото доказателства. Няма нарушения на правилата за събиране и проверка на доказателствата. Анализът им е задълбочен и е довел до правилно и обосновано решение. Изяснени са противоречията на двете страни в инцидента – подсъдимите и пострадалите от тях, като е посочено и защо съдът възприема за достоверни свидетелските показания, а не обясненията. При приетите факти законът е приложен в съответствие с вложения в него смисъл и практиката по приложението му, поради което и няма нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал.2 от НПК. Касае се до осъществяване признаците на престъплението по чл. 131, ал.1, т.4 и т.12 във вр. с чл. 129, ал.2, чл. 130, ал.1, чл. 20, ал.1 и ал.2 , чл. 54 и чл. 2 от НК (ред. ДВ, бр. 92/2002г.) – квалифицирана телесна повреда. Неоснователни са доводите, че К. не е предприел действията си по хулигански подбуди, а действал в защита на приятеля си, защото агресията, довела до инцидента, е именно на приятеля му, който не се е нуждаел от помощ, а от възпиране. Правилно поведението на двамата подсъдими, сега осъдени, е преценено като демонстративно неуважение на обществото и грубо нарушение на обществения ред. В подкрепа на третото касационно основание – явна несправедливост на наказанието, няма конкретна аргументация, поради което и в тази връзка няма какво да се обсъжда. С оглед изложеното възражението, че „… наложеното на К. наказание и сумите, за които е осъден, явно не са в унисон с вината му и с обществената опасност на дееца.” ВКС, І-во н.а. в настоящия състав приема за негодно да предизвика проверка за справедливост на наказанието и законосъобразност на решението в гражданската част. Липсва позоваване на закон, а и връзка между наложеното наказание за извършеното престъпление и присъденото обезщетение за вредите от същото деяние. По тези съображения и на основание аргумент за обратното на чл. 425, ал.1 от НПК ВКС, І-во н.о. Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения И. Х. К. за възобновяване на нохд № 708/2009г. на РС-Сандански. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: