6 Р Е Ш Е Н И Е №96 София.29.06.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на десети юни две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 2461/2014 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 161 от 31.03.2015 г. по т.д. № 2461/2014 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 838 от 29.04.2014 г. по гр.д. № 827/2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, осми състав, в обжалваните от Д. Василева П. и И. В. П. части за отхвърляне на предявените срещу Гаранционен фонд искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – за разликата над 50 000 лв. до 200 000 лв. за всеки един от тях. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Касаторите Д. Василева П. с ЕГН [ЕГН] и И. В. П. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Петя К., считат въззивното решение за неправилно, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Твърдят, че претендираните неимуществени вреди са доказани по основание, но в нарушение на чл.52 ЗЗД съдът е определил изключително занижени размери. Изразява се и несъгласие с извода на въззивната инстанция за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и то в размер на ½ . Твърди се, че дори и да се приеме, че има данни за някакво съпричиняване, то следва да се съпоставят допуснатите, от осъдения с влязла в сила присъда водач А. С., нарушения и евентуално допуснатото нарушение от страна на пострадалия П. П.. По съображения, изложени подробно в жалбата и в публично съдебно заседание на 10.06.2015 г., се иска касиране на въззивното решение в отхвърлителните части, с присъждане на разноски. Ответникът по касация – Гаранционен фонд, чрез ст.юрисконсулт Д. Ш., счита въззивното решение за правилно. Съображенията са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните и провери правилността на въззивното решение, на основание чл.290 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установени елементите от фактическия състав на чл.288, ал.1, т.2, б.”в” от Кодекса за застраховането/КЗ/ - наличие на увреждане от управляващ на територията на РБългария, намиращо се обичайно на територията на трета държава, МПС, който няма сключена гранична застраховка или сертификат „Зелена карта”, противоправното поведение и вината на който, както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на 18-годишния им син. В тази насока е зачетена влязлата в сила присъда по приложеното НОХД № 628/2009 г. на Окръжен съд – Стара Загора. Решаващият състав на Апелативен съд- София е споделил изводите на първата инстанция относно размера на справедливото обезщетение – по 100 000 лв. за всеки от ищците, преценявайки релевантните факти, както и социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието – м.март 2009 г. С оглед механизма на пътно-транспортното произшествие, въззивният съдебен състав е изразил становище за равен принос на осъдения водач на автобус и на починалия водач/син на ищците/ на л.а. „Фолксваген голф”, тъй като последният не се е съобразил със знак „Стоп” и не е пропуснал движещия се с превишена скорост автобус, макар и последният да е бил на главен път. Прието е, че първопричина за катастрофата от техническа гледна точка е внезапното навлизане по главния път от страна на пострадалия водач. Отчитайки така възприетия размер на съпричиняване на вредоносния резултат, обезщетенията са намалени до 50 000 лв. – за всеки един от ищците. Въззивното решение в отхвърлителните части е частично неправилно поради допуснато нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД и необоснованост на фактическите и правни изводи при произнасяне по надлежно релевираното от ответника защитно възражение за принос на пострадалото лице за настъпване на ПТП, както и поради нарушение на установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размерите на претендираните обезщетения за неимуществени вреди. По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, приема следното: С нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Приложението на това правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, т.е. когато е налице причинна връзка между негови действия или бездействия и вредоносния резултат. При произнасяне по възражението на ответника по прекия иск/застраховател или Гаранционен фонд/ за съпричиняване на вредоносния резултат, от съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. При обективното съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, намаляването на дължимото от деликвента обезщетение не e обусловено от преценката дали е налице виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за настъпване на увреждането. В този смисъл е и задължителната съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963 г., в която е акцентирано върху предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане – допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряка причинната връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат, както и цитираната в определението по чл.288 ГПК практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК. При постановяване на обжалваното решение посочената задължителна практика не е съобразена изцяло, тъй като видно от мотивите към решението, на практика пряко е съпоставяна вината на водача на автобус, на когото с влязла в сила присъда е наложено наказание седем години лишаване от свобода, с вината на пострадалия син на ищците П. И. П., който е управлявал лек автомобил „Фолксваген голф”. Действително, преценявайки писмените доказателства по приложеното наказателно дело, както и заключението на неоспорената в първоинстанционното производство автотехническата експертиза, следва да се приеме, че е налице обективен принос на пострадалия водач на лекия автомобил за настъпване на вредите. Не би могло обаче да се сподели изразеното от въззивния съд становище, че поведението на П. П. е първопричина за настъпването на произшествието. Това становище не е съобразено в пълна степен с възприетото от съда експертно заключение, преценено наред с останалите писмени доказателства по наказателното дело, според които водачът на другия участник в ПТП обективно е създал възможност за настъпване на вредите, управлявайки автобуса в ненадлежна лента за движение и с повече от два пъти по-висока скорост от допустимата за този пътен участък/ около 105 км/ч, вместо с разрешената скорост от 50 км/ч/. Именно затова следва да се приеме, че водачът на автобуса в много по-висока степен е допринесъл обективно за настъпване на деликта. Съобразявайки установения по делото механизъм, при който е настъпило произшествието и в резултат на което са причинени претендираните вреди, следва да се счете, че приносът на пострадалия е в размер на 1/5, а не в размер на ½ , както е приел въззивният съд. Частично основателни са и оплакванията в касационната жалба за несъобразяване в пълна степен на принципа за справедливост при определяне на конкретните размери на обезщетенията за неимуществени вреди. Решаващият въззивен състав не е отчел в достатъчна степен изключително тежките, в психологически и в негативно-емоционален аспект, последици за ищците, настъпили в резултат на внезапната загуба на 18-годишния им син П. П.. Установено е по безспорен начин, че той е бил весело и жизнерадоство дете, с чувство за хумор, много добър ученик, завършващ Гимназия с преподаване на чужди езици „Р. Р.” - [населено място], с проявени интереси към биология и химия, с изявено желание да учи медицина и да се реализира успешно, а в семейството е имало изключително близка връзка между родители и дете и пълно разбирателство между тях. Тези обстоятелства не са преценени изцяло и с оглед на непреодолимата и непрежалима загуба и мъка на ищците по загиналото им при внезапния и жесток инцидент дете, които те винаги ще търпят. Отчитайки всички обстоятелства, релевантни към справедливото обезщетяване на понесените вреди при причиняване на смърт и съобразно общите критерии, посочени в ППВС № 4/1968 г. настоящият състав приема за занижени определените от въззивния съд обезщетения за неимуществени вреди. С оглед на всички конкретни обстоятелства, включително и момента на настъпване на произшествието, съотнесени към критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, паричният еквивалент на болките и страданията на ищците, определени към момента на увреждането, следва да се завиши на по 120 000 лв. Предвид възприетия размер на съпричиняване, обезщетенията трябва да се намалят с по 1/5, при което на всеки от ищците се дължи обезщетение по 96 000 лева, или допълнително/над определения от въззивната инстанция размер/ още по 46 000 лева, ведно със законната лихва от 26.09.2009 г. до окончателното изплащане. Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, след частична отмяна на въззивното решение в отхвърлителните части, ВКС следва да се произнесе по същество, тъй като не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизвоодствени действия. На всеки един от касаторите /ищци/ следва да се присъди допълнително по още 46 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 26.09.2009 г. В останалите части – за отхвърляне на исковете за разликата над 96 000 лв. до 200 000 лева за всеки един от ищците, обжалваното въззивно решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, ответникът по касация следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 3 680 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 838 от 29.04.2014 г. по гр.д. № 827/2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, осми състав в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд, І-16 състав, постановено на 26.04.2013 г. по гр.д. № 13158/2011 г. за отхвърляне на предявените от Д. Василева П. и И. В. П. срещу Гаранционен фонд искове с правно основание чл.288ал.1, т.2, б.”в” КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – за разликата над 50 000 лв. до 96 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва от 26.09.2009 г., вместо което постановява: ОСЪЖДА Гаранционен фонд, [населено място], ул.”Г. И. № 2, ет.4 да заплати на Д. Василева П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], на основание чл.288, ал.1, т.2, б.”в” от КЗ допълнително сумата 46 000/четиридесет и шест хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й П. И. П., настъпила при ПТП на 06.03.2009 г., ведно със законната лихва от 26.09.2009 г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА Гаранционен фонд, [населено място], ул.”Г. И. № 2, ет.4 да заплати на И. В. П. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], на основание чл.288, ал.1, т.2, б.”в” от КЗ допълнително сумата 46 000/четиридесет и шест хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му П. И. П., настъпила при ПТП на 06.03.2009 г., ведно със законната лихва от 26.09.2009 г. до окончателното изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалите обжалвани части. ОСЪЖДА Гаранционен фонд, [населено място], ул.”Г. И. № 2, ет.4 , на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 3 680/три хиляди шестстотин и осемдесет/ лева Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: