Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                       №. 272                                                     София..31.05..2010 г.                                                       В ИМЕТО НА НАРОДА                   Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание  на дванадесети май, две хиляди и десета година в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ПЛАМЕН СТОЕВ                                        ЧЛЕНОВЕ:            ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                                         ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА                                                                                                                                                  при секретаря Т.Кьосева     и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 1260/2009 г.            Производството е по чл.307,ал.2 ГПК. Образувано е по молба на П. Б. Г., гр. В., за отмяна на влязло в сила решение от 04.08.2008г. по гр.д.1949/2006г. на Варненския окръжен съд. Ответниците по молбата Б. Д. Б.ов и Т. Д. С. са депозирали възражения по чл.306,ал.3 ГПК. Останалите ответници по молбата не са изразили становище. Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд на основание разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Прилага като нови писмени доказателства уведомление изх. № УТ-94И-21/30.01.2009г., писмо № 94-426/10.03.2009г.,решение № 57/21.04.1993г.на ПК –Варна. С определение от 19.01.2009г. по гр.д. № 5090/2008г. на ВКС, ІІ г.о. не е допуснато касационно обжалване на атакуваното с настоящата молба въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното : М. за отмяна е процесуално допустима. Молителят иска отмяна на решението с доводи, че са налице нови писмени доказателства, които разкриват друга фактическа обстановка, която е от съществено значение за правилното решаване на правния спор. Твърди, че случайно разбрал,че съставът на П. комисия, постановила решение № 57/21.04.1993г. е бил незаконен към момента на постановяване на решението. В състава не са участвали председател на ликвидационния съвет и представител на частните стопани, а един от членовете, не е бил част от числения състав на ПК В. В тази връзка представя писмо №94-426/10.03.2009г. на МХЗ. Представя и уведомление изх. №УТ-94И-21/30.01.2009г. на Община В. с твърдение, че то установява, че имотът е общински и не подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1,т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. С атакуваното решение на Варненския окръжен съд, постановено по реда на чл.218з ГПК /отм./ е оставено в сила решението на Варненския районен съд по гр.д. №6368/2000г. в частта, с която е осъден П. Б. Г. да предаде на Т. Д. С., М. М. Д. , М. Л. Б., Д. Б. Д. , М. Л. Б., Д. Б. Д. , Б. Д. Б.ов, Б. Д. Д. , Д. Г. Б. и В. Д. Б. владението на 600/950 кв.м. ид.ч. от недвижим имот, представляващ имот пл. № 1* м.”Т”, землището на кв.”В”, гр. В.. П. към молбата писмени доказателства не са нови по смисъла на чл.303, ал.1 т.1 ГПК. Те не установяват нови обстоятелства, релевантни за делото, а няма и никакви данни по делото молителят да не е могъл да ги представи пред инстанциите по същество. Писмо №94-426/10.03.2009г. на МХЗ, към което е приложен отговор на Г. дирекция „З” за дадените през 1992г. указания до органите на поземлената собственост относно определяне персоналния състав на комисиите и информация само за щатните членове на П. комисия –Варна за период 01.01.1993г. - 31.12.1993г. не представлява ново доказателство по смисъла на цитираната разпоредба. Посочените щатни членове съответстват на тези, посочени и в удостоверение от Министерство на земеделието и горите № К002-135/17.03.2005г., което е представено и прието по гр.д. №1949/2006г. /л.41/. В този документ също е посочен щатният състав на ПК- В. към момента на издаване на решението. Ето защо документът, вкл. с посочване специалността на всеки от щатните членове на ПК, не е новооткрито доказателство, с което страната да не е могла да се снабди и да ангажира по делото. Документите във връзка с щатния състав на ПК, вкл. качеството и специалността на всеки от тях, се съхраняват в МЗХ и по време на процеса молителят е могъл да ги представи във връзка с доказване на възраженията си срещу активната материално правна легитимация. Останалите доказателства също не са нови по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК.ведомлението от Община В. по чл.30 АПК изх. №УТ-94И-21/30.01.2009г. относно закупуване на разликата над 600 кв.м. по §4з ЗСПЗЗ също не е ново доказателство, имащо значение за правния спор. Обстоятелството, че община В. счита себе си за собственик, което според молителя се извлича от уведомлението, изпратено до молителя след приключване на делото, е ирелевантно за спора, развил се между реституирания собственик по реда на ЗСПЗЗ и ползувателя относно имот в терен по §4 ЗСПЗЗ. Освен това всички възражения относно материалноправната легитимация, в т.ч., че имотът е общинска собственост, молителят е следвало да направи по вече приключилия спор, а не в производството по отмяна, което е извънинстанционно. Производството по отмяна по реда на чл.303 ГПК не е средство за попълване на делото с непредставени от страните доказателства и невъведени своевременно възражения по време на инстанционното му разглеждане. Няма никакви данни молителят да не е могъл да се снабди с посочените доказателства при проявена от него грижа за защита на интересите си в процеса. Всички доводи, които се отнасят до приетото по съществото на спора в атакуваното решение, в т.ч. дали са изпълнени указанията, дадени с първото решение на ВКС, са доводи по правилността на влязло в сила решение. Те са неотносими в производството по отмяна по чл.303 ГПК. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл.303 ГПК. Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е съдебна инстанция на исковия процес. След като не са налице основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, то молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на молба на П. Б. Г., гр. В., за отмяна на влязло в сила решение от 04.08.2008г. по гр.д.1949/2006г. на Варненския окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: