4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 249 С., 28.03.2012 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 47 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение № 674 от 04.11.2011 г. по ч.гр.д. № 571/2011 г. на Варненски апелативен съд е потвърдено определение № 2742 от 19.09.2011 г на Варненски окръжен съд, с което е върната на основание чл. 129, ал.3 ГПК исковата молба по гр.д. № 1505/2011 г. Срещу определението на Варненски апелативен съд е постъпила частна жалба вх. № 5857 от 07.12.2011 г., подадена от Г. Н. Л. от [населено място]. Поддържа се, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по обуславящите изхода на спора процесуалноправни въпроси (след уточнението им съобразно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г.) кога е налице обективен идентитет между делата и какви са предпоставките за редовност на исковата молба, които са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Обстоятелствата по делото са следните: Гражданско дело № 1505/2011 г. на Варненски окръжен съд е образувано по искова молба, с която Г. Н. Л. от [населено място] е предявил против Ж. Г. Н. обективно съединени искове за сумите 80000 лева, съставляващи стойност на извършени подобрения в имот на ответницата и 5000 лева, съставляващи разходвани средства за издръжката на ненавършили пълнолетие нейни деца. С определение от 02.08.2011 г. съдът е оставил исковата молба без движение с указания до ищеца в седмичен срок да уточни към кой момент е извършено всяко от подобренията, на каква стойност са вложените средства, в какво се изразяват подобренията и били ли са обект на съдебен спор чрез въведено възражение по иск с правно основание чл. 108 ЗС. С молба от 24.08.2011 г. ищецът е уточнил, че подобренията са описани подборно в исковата молба и е приложил съдебните решения по дела между същите страни по искове с правно основание чл. 21, ал.1 СК и чл. 108 ЗС. С определение № 2742 от 19.09.2011 г., Варненски окръжен съд е върнал исковата молба на основание чл. 129, ал.3 ГПК поради неизпълнение на указанията за отстраняване нередовностите. Определението на първоинстанционния съд е потвърдено с определение № 674 от 04.11.2011 г. по ч.гр.д. № 571/2011 г. на Варненски апелативен съд. Въззивният съд е приел, че указанията за конкратизиране на обстоятелствата, на които се основава иска не са изпълнени своевременно, поради което чл. 129, ал. 3 ГПК е приложен законосъобразно. Приел е, че претенцията за заплащане стойност на извършени в чужд имот подобрения е недопустима и тъй като въпросът за дължимостта на стойността на подобренията е разрешен със сила на пресъдено нещо в производство по иск с правно основание чл. 108 ЗС, проведено между същите страни. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставки на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд по обуславящия изхода на делото процесуален въпрос по приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК по въпроса за предпоставките за редовност на исковата молба и в частност предпоставките за редовност на иск срещу неоснователно обогатилия се за връщане на даденото до размера на обедняването. В основанието на иска за неоснователно обогатяване влизат фактите и обстоятелствата, в които се състои неоснователното разместване на блага – обогатяването на ответника и обедняването на ищеца, както и причинната връзка между тези обстоятелства, обединяваща ги в общ фактически състав. Претендираното право е определена парична сума, посочена в петитума на иска. Претенцията за предоставени без основание парични средства за издръжка за определен период е редовно предявена, когато са посочени размера на предоставените средства и периода в който са предоставени, без да е необходимо да се конкретизира каква част от средствата са разходвани за храна, за облекло и пр. такси и разноски. С исковата молба по гр.д. № 1505/2011 г. ищецът е предявил иск за сумата 5000 лева, съставляващи разходвани от него без основание средства за издръжка на непълнолетните деца на ответницата в периода на времетраене на брака им. Претенцията е уточнена по основание и петитум, поради което исковата молба е редовна. Обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно в частта му, с която производството по така предявения иск е прекратено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В останалата му част обжалваното въззивно определение се явява законосъобразно. Въпросът кога е налице обективен идентитет между делата е намерил разрешение в установената практика на съдилищата, съгласно която пълен обективен идентитет следва от предмета на делата; от спорното материално право, въведено чрез твърденията за обстоятелствата, на които основава иска. В съответствие с утвърдената практика по приложението на чл. 298, ал.4 ГПК и чл. 229, ал.1 ГПК са и изводите, че силата на пресъдено нещо се разпростира и върху въведените възражения за право на задържане; спорът, разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван, а повторно заведеното дело се прекратява. В съответствие с така установената практика, въззивния съд е приел, че претенцията за стойността на подобренията, извършени в имот на ответницата е разрешен с влязлото в сила решение по гр.д. № 771 от 02.06.2009 г. по гр.д. № 211/2008 г. на Варненски окръжен съд. С влязлото в сила решение Ж. Г. Н. е осъдена да заплати на Г. Н. Л. по направено възражение за подобрения сумата 483,86 лева, съставляващи стойност на разноски за подобрения в дворно място ПИ 1842 по плана на 21 подрайон, м. „Св. Н.”, [населено място], изразяващи се в поставяне на ограда с метални пана, ограда с бетонни колове и мрежа,метални входни врати, подпорни стени, бетонови и тротоарни настилки, метален асмалък, кладенец, водомерна шахта, външен водопровод, канализационна шахта, външна канализация, външно ел.захранване, метална барака и 24 броя овощни дървета и е отхвърлил претенцията до предявения и размер от 30000 лева, в т.ч. претенцията за подобрения, изразяващи се в построяване на вилна сграда в дворното място. Предмет на претенцията по гр.д. № 1505/2011 г. на Варненски окръжен съд са същите подобрения, въпросът за стойността и дължимостта на които е разрешен с влязлото в сила решение по гр.д. № 211/2008 г. на Варненски окръжен съд, поради което изводите на съда се явяват в съответствие с установената практика по приложението на чл. 299, ал.1 ГПК вр. с чл. 298, ал.4 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 674 от 04.11.2011 г. по ч.гр.д. № 571/2011 г. на Варненски апелативен съд. ОМЕНЯВА определение № 674 от 04.11.2011 г. по ч.гр.д. № 571/2011 г. на Варненски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено определение № 2742 от 19.09.2011 г на Варненски окръжен съд за връщане на основание чл. 129, ал.3 ГПК исковата молба по гр.д. № 1505/2011 г. по иска за неоснователно обогатяване за сумата 5000 лева. Оставя в сила определението в останалата му част. ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения от Г. Н. Л. против Ж. Г. Н. иск за сумата 5000 лева, съставляващи разходи за издръжка. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: