Р Е Ш Е Н И Е № 7 София, 13.02.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :БИЛЯНА ЧОЧЕВА ПЕТЯ ШИШКОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1218 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. И. Г., подадена чрез защитника му адв. С. С. срещу въззивна присъда на Софийския градски съд, постановена на 08.07.2016 г. по внохд № 2055/ 16 г. Твърди се, че присъдата е необоснована, незаконосъобразна и несправедлива и се иска подсъдимият да бъде оправдан. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда от 12.03.2015 г. по нохд № 4094/ 2012 г. Софийският районен съд признал подсъдимия Н. Г. за виновен в това, че на 15.12.2010 г. без надлежно разрешително държал 0.08 гр. хероин на стойност 4 лева, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 354а ал.5, вр. ал.3 от НК го осъдил на глоба в размер на 200 лева. Признал го за невинен за това, че на същата дата държал 62.92. гр. амфетамин на стойност 1887.60 лв. и го оправдал по обвинението по чл. 354а ал.3, вр. чл. 26 ал.1 от НК. По подаден протест от Софийската районна прокуратура, с присъдата по внохд № 2055/16 г. Софийският градски съд отменил изцяло първоинстанционния съдебен акт и признал подсъдимия Г. за виновен в това, че на 15.12.2010 г., при условията на продължавано престъпление: около 18 ч. държал 0.08 гр. хероин на стойност 4 лв., а в 21 ч. държал 62.92 гр. амфетамин на стойност 1887.60 лв. На осн. чл. 354а ал.3 пр.2, т.1, вр. чл. 26 ал.1 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода и глоба в размер на две хиляди лева. На осн. чл. 61 т.2 от ЗИНЗС постановил изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор, при първоначален „строг” режим. В касационната жалба се твърди, че въззивната присъда е необоснована и незаконосъобразна в частта, с която касаторът е признат за виновен за държане на 62.92 гр. амфетамин. От нейното съдържание и от заявеното от защитата в съдебното заседание пред ВКС се установява, че оплакванията се свеждат до необоснованост на приетите от въззивния съд фактически положения. Поддържа се, че обективната истина по делото е установена от първата инстанция, докато Софийският градски съд неправилно е приел фактите, обуславящи авторството на подс. Г., а от там- обективна и субективна съставомерност на деянието. Поддържа се, че съдът е следвало да даде вяра на обясненията на подсъдимия, подкрепени от показанията на свидетелките Д. и С. и да отхвърли като недостоверни свидетелските показания на останалите свидетели. Върховният касационен съд многократно е посочвал в решенията си, че фактическата необоснованост на атакувания съдебен акт не е самостоятелно касационно основание. Касационната инстанция няма правомощия да контролира вътрешното убеждение на решаващия съд относно приетите факти, а следи единствено за това дали това убеждение е формирано при спазване на изискванията за обективно, всестранно и пълно изследване на събраните по реда на НПК доказателства. При извършената в тази насока проверка на въззивната присъда ВКС не установи да са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да са основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Софийският градски съд е направил необходимото за разкриване на обективната истина, като е подложил събраните по делото доказателства на внимателна и пълна проверка. Анализирал е поотделно и във взаимовръзка всички гласни доказателствени източници, съпоставил ги е с писмените доказателства и експертни заключения и е изложил убедителни съображения защо приема за безспорно, че именно касаторът е държал намерените в спалнята на апартамента наркотични вещества. Фактическите изводи на съда не са изградени на база на превратна интерпретация на доказателствата, подценяване или надценяване на едни от тях за сметка на други. Несъгласието на защитата с решението на съда да не кредитира с доверие част от свидетелските показания и обясненията на подсъдимия не е основание за извод за допуснати съществени процесуални нарушения, защото съдът е изпълнил изискването на чл. 305 ал.3 от НПК. Решаващият съд има суверенно право да цени едни доказателствени източници и да отхвърли други, като е длъжен да изложи съображения за това, както е направил в случая градският съд. Изводът за безспорна установеност на авторството на деянието е изведен при спазване на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, поради което липсва основание за отмяна на присъдата. При установените по делото факти, които не подлежат на преоценка, СГС законосъобразно е приел, че на инкриминираната дата подс. Н. Г. е държал без надлежно разрешение високорискови наркотични вещества- 0.08 гр. хероин и 62.92 гр. амфетамин. Неправилно е обаче заключението, че престъплението по чл. 354а ал.3 т.1 от НК е извършено при условията на чл. 26 ал.1 от НК. За да е налице продължавано престъпление е необходимо деецът да е извършил две или повече деяния, осъществяващи поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, като деянията следва да са извършени през непродължителен период от време, при една и също обстановка и при еднородност на вината и последващите да се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. В настоящия казус липсват две или повече деяния. Налице е само едно деяние, а именно държане на наркотични вещества от подсъдимия. Обстоятелството, че фактическата власт върху предмета на престъплението се упражнява на различни места не променя този извод. Доколкото изпълнителното деяние е упражняване на фактическа власт, подсъдимият на 15.12.2010 г. е осъществявал такава върху инкриминираните обекти едновременно, независимо, че те са се намирали на различни места- в джоба на панталона му и в обитаваната от него спалня в апартамента. Като е квалифицирал деянието като продължавано престъпление, както е било повдигнато обвинението от обвинителната власт, съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Това нарушение може да бъде отстранено от касационната инстанция чрез изменение на въззивната присъда, тъй като е в полза на касатора. Възражение в касационната жалба в коментираната посока не е направено, но касационният състав счита, че е длъжен да се произнесе, тъй като има конституционно задължение да следи за правилно приложение на закона от страна на съдилищата. В жалбата декларативно е посочено, че присъдата е несправедлива, но не са изложени никакви съображения за това, нито е направо искане за ревизия на вида и размера на наказанието. Върховният касационен съд не извършва служебна проверка на обжалваните пред него актове и не дължи отговор на бланкетни оплаквания. За да извърши проверка по ангажирано касационно основание ВКС следва да разполага с конкретни съображения на жалбоподателя в негова подкрепа, чиято основателност да прецени и не може да отговоря на обективно липсващи възражения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ присъда от 08.07.2016 г. на Софийския градски съд, постановена по внохд № 2055/16 г., като оправдава подсъдимия Н. И. Г. по обвинението да е извършил престъплението по чл. 354а ал.3, пр.2, алт.1 т.1 от НК при условията на продължавано престъпление по чл. 26 ал.1 от НК. ОСТАВЯ в сила присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: