Р Е Ш Е Н И Е № 433 София 15.06. 2010 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публично заседание на деветнадесети май, две две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА СВЕТЛА ДИМИТРОВА При секретаря Р. Иванова изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 227/2009 г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Иванова Бакалска, [населено място] бани, област П., срещу въззивно решение от 23.04.2008г. по гр.дело № 318/2008г. на Пловдивския окръжен съд. Изложени са оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за отмяна по чл.281, ал.1,т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба „ОСЗГ”-А., не изразява становище по жалбата. Ответникът по касация Държавно лесничейство-А., не изразява становище по жалбата. Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима. С определение № 1072 от 11.08.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за приложението на разпоредбите на чл.3, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗВСГЗГФ и разграничаването на двете хипотези на възстановяване правото на собственост на бившите член-кооператори или на техни наследници върху горите и земите от горския фонд, както и за предпоставките, които следва да са налице, при всяко едно от двете основания за възстановяване собствеността върху горите. По поставения правен въпрос е дадено разрешение в задължителната практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК. В решение № 679 от 24.09.2009 г. по гр.д. № 2738/2008 г. на ВКС, І г.о., решение № 669 от 2.02.2010 г. по гр.д. № 556/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 572 от 5.11.2009 г. по гр.д. № 4899/2008 г. на ВКС,ІІ г.о., решение № 238 от 27.05.2010 г. по гр.д. № 919/2009 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че приложимата материалноправна норма уреждаща възстановяване правото на собственост върху горите и земите от горския фонд на горовладелските и/ или всестранни кооперации, които не са били заличени от регистрите, преобразувани след 9.09.1944 г. на бившите член-кооператори към датата на преобразуването им или на техните наследници, в съсобственост като идеални части от ревира e разпоредбата на чл.3, ал.3 ЗВССГЗГФ. С тази разпоредба е въведен моментът на преобразуването на кооперацията, за да се свърже със съществуващото към същата дата членствено правоотношение. С определяне релевантния момент за реституцията, законодателят очертава правоимащите лица- членовете на преобразуваната кооперация, съобразно обема на дела им в нея, като от значение е единствено членственото правоотношение към момента на преобразуването. Съществено е кои са били член-кооператорите и какъв е бил обема на техния дял в кооперациите, от които се е формирал новият правен субект към датата на преобразуването. От значение е членството към този момент, защото с преобразуването на кооперацията членственото правоотношение не се прекратява, член-кооператорите не губят правото си на собственост и кооперацията не става вместо тях собственик на внесената гора. При този отговор на материалноправният въпрос по касационната жалба на Т. Иванова Бакалска съдът в настоящия състав намира следното: С обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд е оставено в сила решение № 124 от 13.12.2007г. по гр.д.№ 457/2007г. на Асеновградския районен съд, с което е отхвърлен искът, предявен от Т. Иванова Бакалска срещу ОСЗГ-А., с правно основание чл.13, ал.2 ЗВСВГЗГФ за признаване правото в качеството й на наследник на И. Т. Б., поч.1969г., за възстановяване собствеността върху 77.165 дка, като идеални части, равняващи се на 55 дяла в ревир «Бяла вода-Червената стена» в землището на [населено място], [община]. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищцата основава иска си на членството на наследодателя й И. Б. в ТГПК «Съгласие», притежавал като член кооператор 77,165 дка гори в кооперативен ревир «Бяла вода-Червената стена». По делото обаче не е установен статутът на кооперация „Съгласие” относно нейното възникване и прекратяване, както и последващото сливане. Дори да се приеме, че е съществувала, то не е установено кооперация „Съгласие” да е била собственик на процесния ревир към релевантния за реституционния закон момент, тъй като е приложима разпоредбата на чл.3, ал.3 ЗВСГЗГФ. Кооперация „Съгласие” не е била прекратена като правен субект, а напротив след 09.09.1944г. е преобразувана чрез сливане с ГТПК ”Задруга”, а впоследствие през 1951г. чрез сливане към Всестранна кооперация „Солено изворче”. Непосредствено след 09.09.1944г. съгласно Закона за улесняване сливането на кооперативните сдружения /1947г./ новото приемащо кооперативно сдружение е поело актива и пасива на кооперация „Съгласие”, а не обратното. Твърдението на ищеца кооперация „Съгласие” да е прекратена през 1951г., когато се е сляла с ВК „Солено изворче”, е недоказано. В случая е приложима хипотезата на чл.3, ал.3 ЗВСВГЗГФ , а не поддържаната от ищцата ал.2. По делото е било установено, че ищцата е наследник на И. Б., починал на 7.05.1969 г., че наследодателят като член-кооператор в кооперация “Съгласие” [населено място] е притежавал 77.165 дка гори в кооперативния ревир “Бяла вода-Червената стена”- 55 дяла. От стопански план на кооперативен ревир “Зли бряг-Червената стена” на Г. кооперация “Задруга” в землището на [населено място] от 1942 г., одобрен с Указ № 806/1945 г., договор за съставяне на стопански план от 1926 г. на горите в кооперация “Задруга”, въпросници за стопански единици за 1944/1945 г. и 1946/1947 г. е било установено, че ревир “Зли бряг-Червената стена” е бил частна собственост на кооперация “Задруга”. С протокол № 22 от 16.07.1947 г. е извършено сливането на Производителна кооперация “Съгласие” и Г. кооперация “Задруга” въз основа на Закона за улесняване сливането на кооперативните сдружения. Първата е приемаща, а втората присъединяваща се кооперация с наименование след сливането- ТГСК “Съгласие”. През 1949 г. ВК “Съгласие” е декларирала собственост върху ревир “Бяла вода- Червената стена” с площ от 2828.9 дка. През 1951 г. ВК “Съгласие” се е сляла към Г. кооперация “Солено изворче”, като последната е приемаща кооперация. При тези данни изводите на въззивния съд относно недоказаността на статута на кооперация “Съгласие”- възникване, преобразуване и вливането й в кооперация “Солено изворче” са необосновани. Това обаче не се е отразило върху правилността на крайния му извод, че в случая намира приложение разпоредбата на чл.3, ал.3, ЗВСГЗГФ, а не ал.2. Кооперациите са продължили своето съществуване след 9.09.1944 г., в който случай е предвидено възстановяване собствеността на бившите член-кооператори към датата на преобразуване на кооперацията, в която са членували. В случай ревирът безспорно е принадлежал на кооперация “Задруга”. Правата на реституция в съответния дял принадлежат на членовете на “Задруга”, какъвто наследодателят на ищцата не е бил към релевантния момент за реституцията. Той не е придобил права с факта на сливането на кооперация “Задруга” и кооперация “Съгласие” поради членственото си правоотношение с приемащата кооперация “Съгласие”. Сливането не рефлектира върху правата на членовете на вливащата се кооперация спрямо притежаваните към момента на преобразуването гори, както и не създава права върху тези гори на членовете на приемащата кооперация. Последващият момент на одържавяване на горите за настоящата хипотеза също е без значение, защото собствеността е опосредена от членствено правоотношение към предходен момент. Правоимащи лица в случая по отношение на ревира са само член-кооператорите на кооперация “Задруга”. Последващото деклариране от кооперация “Съгласие” на ревира през 1949 г. е неотносимо към настоящата хипотеза на възстановяване правото на собственост по реда на чл.13, ал.2 вр. чл.3, ал.3 ЗВСГЗГФ. Доколкото по делото не е установено наследодателят на ищцата да е имал дялово участие в кооперация “Задруга”, то реституционната й претенция е неоснователна, поради което правилно въззивният съд е отхвърлил предявения иск. В обобщение въззивното решение, с което искът е отхвърлен е правилно и ще следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 23.04.2008г. по гр.дело № 318/2008г. на Пловдивския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: