- 3 -
РЕШЕНИЕ
№ 466
гр. София 09.05.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 09.12.2 015 (девети декември две хиляди и петнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2978 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4 376/15.04.2015 година, подадена от П. на Р. Б. срещу решение № 2112/30.03.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Г състав, постановено по гр. д. № 7907/2014 година.
С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд след частична отмяна на решение № 3188/27.03.2011 година на Софийски районен съд, І-во гражданско отделение, 51-ви състав, постановено по гр. д. № 32 206/2013/2011 година е осъдил П. на Р. Б. да заплати на З. Н. К. по предявен от нея иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ сумата от още 5000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, като е потвърдил първоинстанционното решение, в частта му, с която предявеният иск е бил уважен за сумата от 5000.00 лева обезщетение за същите вреди. С оглед на това общия размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, което е присъдено на З. Н. К. по предявения от нея срещу П. на Р. Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ е 10 000.00 лева. В касационната жалба е посочено, че решението на Софийски градски съд е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано Твърди се, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, че изводът на въззивния съд, че наказателното производство не е приключило в разумен срок. Сочи се, че неправилно предшестващите осъждания на К. не са взети предвид, поради настъпилата реабилитация, тъй като те имали значение за определяне на размера на неимуществените вреди. Поискано е обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново такова, с което размерът на присъденото на З. Н. К. обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ да бъде намален
Ответницата по касационната жалба З. Н. К. е подала отговори на същата с вх. № 67 304/26.05.2015 година, с които е изразила становище, че жалбата е неоснователна и иска същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея решение да бъде потвърдено.
П. на Р. Б. е била уведомена за обжалваното решение на 07.04.2015 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 4 376/15.04.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима
С постановеното по делото определение № 1042/15.09.2015 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса за задължението на съда при определянето на обезщетението за неимуществени вреди да отчете всички конкретно значими обстоятелства, въз основа на които да определи какъв е справедливият размер на дължимото обезщетение като при определяне на този размер с оглед критерия за справедливост, вземе предвид конкретно установените по делото обстоятелства и да ги посочи в решението си, като заедно с това посочи и какво е значението на всяко едно от тези обстоятелства за определянето на размера на обезщетението.
Отговорът на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване се съдържа в т. 11 от диспозитива и раздел ІІ от мотивите на ППВС 4/23.12.1968 година, които са запазили действието си и след приемането на решение № 2/11.07.1995 година, постановено по гр. д. № 1/1995 година на Пленума на ВС. Съгласно тях размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Залегналото в чл. 52 от ЗЗД понятие „справедливост“ обаче не е абстрактно такова, а е свързано с редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, усложненията на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и множество други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на преценката, на които да определи какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди. В случаите, когато се определя обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ следва да се имат предвид и указанията дадени с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС. Посочването в съдебното решение, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, без посочване на обстоятелствата, въз основа на които се определя същото е нарушение на чл. 52 от ЗЗД, което води и до противоречива съдебна практика по отношение на размера на неимуществените вреди и до големи различия между присъдените размери по сходни случаи, които не винаги могат да се коригират от въззивната инстанция. Затова при определяне размера на имуществените вреди съдилищата задължителна трябва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията си трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди.
С оглед на така дадения отговор на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че обжалваното решение е частично неправилно по следните съображения:
С обжалваното решение е прието, че е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ и П. на Р. Б. трябва да отговаря за претърпените от З. Н. К. вследствие на незаконосъобразното обвинение неимуществени вреди. Въззивният съд е посочил, че от изслушаните по делото свидетелски показания се установява вида и обема на причинените на ищцата неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените от К. болки и страдания. Б. установена верността на твърденията й, че продължилото близо пет години наказателно производство срещу нея за обвинение в тежко умишлено престъпление, за което вече е изтърпяла наказание в турски затвор, й е причинило значителни неимуществени вреди-психически стрес, силно притеснение, физическо отслабване и социална изолация. Изложени са твърдения, че правилно първоинстанционният съд е приел за недоказано твърдението на К., че наказателното производство е довело до влошаване на здравословното й състояния - усложнения на дейността на щитовидната жлеза, хипертония, миома. Посочено е, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и че на обезщетяване подлежат тези вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Изложени са съображения, че се отчита предмета на наказателното производство, тежестта на повдигнатото обвинение, общата му продължителност, с какъв интензитет са били действията по разследването с участието на подсъдимата, включително и взетите мерки на процесуална принуда, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Прието е, че в конкретния случай от фактическа страна по делото е установено, че на З. Н. К. е повдигнато обвинение в извършено тежко умишлено престъпление, като наказателното производство е продължило близо пет години, т.е. същото не е приключило в разумния срок по чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС като от друга страна е отчетено, че спрямо ищцата е приложена лека мярка за процесуална принуда – подписка, и няма постановена осъдителна присъда. Не е възприето становището на П. на Р. Б., че при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди трябва да бъде отчетено съдебното минало на З. Н. К.. Накрая е посочено, че с оглед на изложеното въззивният съд намира, че за така установените неимуществени вреди и при липса на доказани данни за увреждания, имащи трайни последици за психическото и физическото състояние, които да са в причинна връзка с проведеното наказателно производство, следва да се приеме, че за обезщетяването на З. Н. К. са необходими 10 000.00 лева, който размер съответства на характера и степента на търпените болки и страдания, както и на вида на упражнената процесуална принуда.
С решение № 1377/15.12.2011 на Софийски градски съд, наказателна колегия, 14-ти въззивен състав, постановено по в. н. о. х. д. № 561/2011 година е потвърдена присъда от 10.12.2010 година на Софийския районен съд, наказателна колегия, 18-ти състав, постановена по н. о. х. д. № 16 206/2007 година. С присъдата З. Н. К. е била призната за невиновна по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, алт. 1 от НК изравняващо се в това, че на 07.11.2003 година на летище „Е.“, окръг А. в Р. Т. без надлежно разрешение е държала високо рискови наркотични вещества-3880.00 грама хероин, като е оправдана по същото. Тъй като решението на Софийски градски съд е окончателно същото е влязло в сила от датата, на която е постановено-15.12.2011 година и затова воденото срещу К. наказателно производство е приключило на тази дата. Същото е било образувано с постановление за образуване на предварително производство от 31.03.2014 година по сл. д. № 96/2004 година по описа на НСлС. По това производство К. е била привлечена като обвиняем с постановление от 24.04.2007 година, като по отношение на нея е взета мярка за неотклонение „подписка“. В качеството си на обвиняем по досъдебното производство К. е била разпитвана съответно на 26.04.2007 година и на 02.05.2007 година, след което в Софийския районен съд е бил внесен обвинителен акт срещу нея за посоченото по-горе престъпление. Въз основа на този обвинителен акт воденото срещу К. наказателно производство е преминало в съдебната си фаза, която е приключила на 15.12.2011 година с влизането в сила на оправдателната присъда по н. о. х. д. № 16 206/2007 година по описа на Софийския районен съд, наказателна колегия, 18-ти състав.
С оглед на горното са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на П. на Р. Б. за претърпените от З. Н. К. вследствие на обвинението неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Тази отговорност възниква не по повод на извършени от ответната страна в производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях между страните в производството отношения, а по силата за законова разпоредба. Същата урежда отговорност на държавата за причинени от нейни органи вреди, поради което има гаранционно обезщетителен характер. Затова предпоставките за възникването й се уредени в закона като същите не може да се допълват с други такива, за да се обоснове наличието или липсата й. Всички предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено като предпоставка наличието на виновно поведение на длъжностните лица от прокуратурата. Това сочи на извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки. Това е така тъй като с окончателен акт е установено, че предприетите срещу лицето действия са били неоснователни. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Без значение е и това какво е било вътрешното убеждение на длъжностните лица, извършили съответното действие или дали същите са действали правомерно. Тези обстоятелства не са предвидени от закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, за разлика от предвидените в чл. 5 от ЗОДОВ основания за отпадане или намаляване на отговорността. Възникването на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ е поставено единствено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството, а в случая той е оправдаване на обвиненото лице. Законът не е предвидил като изискване за възникване на отговорността освен оправдаването и самото обвинение да е било незаконосъобразно при повдигането му. Затова и отговорността е налице дори и от страна на ответника да са спазени всички законови изисквания и повдигнатото обвинение да е отговаряло на събраните до този момент доказателства и на вътрешното убеждение на служителя. Отнася се до специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и съществуването и не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива, които не са предвидени в нормата. За възникване на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ са необходими две предпоставки, а именно:
1) повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и
2) оправдаване на лицето, поради това, че деянието не е престъпление, които в случая са налице.
Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението и да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Именно неизпълнението на това задължение независимо по какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Тази отговорност може да отпадне или на бъде намалена само в случаите по чл. 5 от ЗОДОВ, при които обаче е предвидено определено субективно отношение на пострадалото лице към вредоносния резултат, като такова изискване за субективно отношение не е предвидено в чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Поради това прокуратурата не може да се освободи от отговорност по реда на ЗОДОВ, установявайки, че нейните служители са действали добросъвестно. Крайният акт, с който се определя законосъобразността или не на обвинението е влязлата в сила присъда. Именно с нея се констатира незаконосъобразността на обвинението. Евентуалната незаконосъобразност на обвинението е основание за търсене на обезщетение, доколкото в хода на наказателното производство върху лицата са упражнявани мерки на процесуална принуда и са създавани допълнително стресиращи фактори. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ не може да признае определени действия на прокуратурата за основателни и да изключи нейната отговорност за тях. Субективното отношение на служителите на прокуратурата към извършените от тях действия е от значение за приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗОДОВ, но не и за отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от закона. Единствената възможност за намаляване на отговорността на държавата за вреди е тази по чл. 5 от ЗОДОВ. Като основание за намаляване или изключване на отговорността за вреди не е посочено действие или събитие на длъжностни лица от прокуратурата, като за тях не се предвижда санкция. Поради това отговорността на прокуратурата не може да се изключи поради евентуалната законосъобразност на неговите действия.
Законът предвижда отговорността за държавата за вреди причинени от действията на нейните органи, което означава, че между двете трябва да съществува причинно следствена връзка, а това следва и от разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Същевременно не е въведено предположение за съществуването на такава връзка, поради което по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК същата трябва да бъде доказана от З. Н. К., извън случаите, когато се претендира вреди в рамките на обичайните такива. В случаите, когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение то те трябва да бъдат доказани от ищеца по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
В решение № 480/23.04.2 013 година, постановено по гр. д. № 85/2 012 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди от в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. При това е посочено, че е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. По тях трябва да има възможност да отговори ответника, а съдът при равнопоставеност на страните да събере доказателства. Посоченото решение е постановено по реда на чл. 290 от ГПК и по силата на т. 2 от ТР № 1/19.02.2 010 година, постановено по тълк. д. № 1/2 009 година на ОСГТК на ВКС, представлява задължителна съдебна практика. С оглед на същото съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между него и незаконното уволнение. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. Това означава, че при наличие на хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ съдът може да присъди обезщетение за претърпени вреди в рамките на обичайното и без да са налице други доказателства освен посочените по-горе за установяване на основанието за възникване на отговорността. В този смисъл е и решение № 55/11.03.2 013 година, постановено по гр. д. № 1 107/2 012 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Същевременно в решение № 542/15.01.2 013 година, постановено по гр. д. № 1 568/2 011 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване. При това размерът на обезщетението трябва да бъде определен по справедливост, в какъвто смисъл са и посочените по-горе други две решения на ВКС. В конкретния случай за установяване на преживените от нея негативни емоции З. Н. К. сее позовава на показанията на разпитания по делото свидетел Е. Н. Н.. Същият познава К. от 2007 година, като повод за запознанството им е станало воденото срещу ответницата по касацията наказателно производство. Свидетелят е бил ангажиран като от К. да проучи случая и след като на направил това установил, че не съществува възможност някой друг, освен Република Турция, да иска признаване на постановената от нейния съд присъда на територията на Република България. Затова той е уведомил К., че съществува възможност да бъде осъдена отново за същото престъпление, както в Република Турция и да изтърпи ново наказание за същото. К. не е приела това и в продължение на около десет минути е говорела несвързано. Към този момент свидетелят още не се е бил ангажирал със защитата на ответницата по жалбата по воденото срещу нея наказателно производство. Това е станало впоследствие, когато тя е отишла при него с връчения й от съда обвинителен акт. Тогава К. му е заявила, че в турския затвор е било ужасно и че не знае какво ще прави ако трябва отново да влиза в затвора. Искала е да посети посланикът на Република Турция, тъй като само тази държава е могла да иска да бъде призната постановения от нейния съд присъда на територията на Република България. След началото на съдебната фаза на наказателното производство К. е посещавала кантората на свидетеля поне един път седмично като е търсела някаква подкрепа, която стой не е могъл да й окаже, а също така и не е могъл да я успокои тъй като не виждал правна възможност. К. подробно му разказвала за условията в турския затвор и проблемите си в него. Наред с това съпругът на К. споделял със свидетеля, че стресът ще я убие и че тя няма да изкара втори път процеса. По време на същия К. не е изглеждала добре, винаги е ходела „едвам-едвам”, говорела е много тихо и е споделяла, че няма да изкара до края. Чувствала се е разтревожена и е била под стрес като свидетелят трудно е комуникирал с нея.
С оглед на горното действително са налице претърпени от К. неимуществени вреди от посоченото по-горе наказателно производство, изразяващи се в изразяват в негативни емоционални, психически и психологически преживявания, които подлежат на обезщетение. В тази връзка следва да бъде взето предвид, че общата продължителност на наказателното производство е седем години, осем месеца и петнадесет дни, от началото на образуването му до момента на влизането в сила на оправдателната присъда. К. обаче не е търпяла вреди през целия този период. В момента на образуването на производството тя не е била в Република България, а се е намирала в Република Турция, където срещу нея е било провеждано наказателно производство за същото престъпление. По това наказателно производство К. е била призната за виновна като е била осъдена на определен срок лишаване от свобода. Тя е била освободена от затвора в Република Турция, по здравословни причини, на 11.05.2006 година и се е завърнала в Република България. Едва към този момент тя е узнала за образуваното срещу нея в страната наказателно производство и то е започнало да се отразява на ежедневието й. С оглед на това следва да бъде прието, че К. реално е търпяла вреди от воденото срещу нея наказателно производство за период от около пет години. Не са събрани доказателства, че К. е узнала за воденото срещу нея наказателно производство преди посочения момент, а няма и такива, че същото е станало известно на нейните роднини, приятели, познати или пък на трети лица. Освен периода, през който са търпени вредите, трябва да се има предвид, че престъплението, за което К. е била привлечена като обвиняем е тежко такова по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, което се отразява на степента и тежестта на претърпените от нея негативни емоции, тъй като се създава възможност тя да бъде лишена от свобода за продължителен период от време. При това тези негативни емоции се засилват и от това, че К. е била вече осъждана за същото деяние в Република Турция и е търпяла ефективно наказание лишаване от свобода в затвор в същата страна. След като изтърпяването на наказанието й е било преустановено по здравословни причини и е била освободена от затвора К. не е очаквала предприемането на ново наказателно преследване срещу нея за същото деяние. Наред с това трябва да се прецени и обстоятелството, че през цялото време на наказателното производство по отношение на К. е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“ и тя не е била ограничавана по друг начин. Освен това не са събрани и доказателства воденото срещу нея наказателно производство да е станало известно на широк кръг от хора и е довело до промяна на отношението им към К., нито пък че е довело до значителна промяна на ежедневието й. Също така трябва да бъде взето предвид и това, че посочените от свидетеля притеснения на К. може да се дължат и на здравословното й състояние. Видно от заключението на изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза с вещо лице д-р Д. В. Д., през периода на воденото срещу нея наказателно производство, К. е страдала от следните заболявания, а именно: есениална хипертония І-ІІ стадий, сърдечна форма, състояние след хистеректомия, холециститис акута калкулоза флегмоноза, състояние след холецистектомия, полинодозна струма на щитовидната жлеза кожни васкулити-херпес зостер. Вследствие на тези си заболявания К. е претърпяла две оперативни интервенции, проведени на 10.07.2006 година и на 10.09.2007 година. Не е установено обаче причинно-следствена връзка между воденото срещу К. наказателно производство и възникването на тези заболявания, като повечето от тях датират от преди привличането й като обвиняем и са съществували още при пребиваването и в Република Турция. Липсват доказателства и за това, че наказателното производство е довело до обострянето на тези заболявания. С оглед на това съдебен състав, съобразявайки се със залегналия в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливост, намира че сумата от 3000.00 лева справедливо ще обезщети З. Н. К. за претърпените от нея вреди. При това не трябва да се вземат предвид данните за предшестващото осъждане на К. по н. о. х. д. № 2593/1980 година по описа на Софийски градски съд за престъпление по чл. 250, ал. 2 във връзка с чал. 1, б. „а“ и чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като същото е заличено поради настъпила по право реабилитация-чл. 88а от НК и са настъпили предвидените в чл. 85 от НК последици от същата. Следва обаче да се отчете, че на 22.06.2011 година К. е извършила престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, за което се е признала за виновна със споразумение от 08.07.2011 година, одобрено по н. о. х. д. № 372/2011 година по описа на Районен съд Сливница. Това производство не е основание да се приеме съпричиняване на вредите от К., във вложения в чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ смисъл, но трябва да се отчете при определяне на размера на обезщетението, тъй като също води до неблагоприятни последици, които са общи и за двете производства. Второто производство обаче е продължило за период от около две седмици и не е основание за значително намаляване на определеното по-горе обезщетение за претърпените от К. неимуществени вреди.
Изложеното налага обжалваното решение да бъде отменено в частта му, с която предявеният от З. Н. К. срещу П. на Р. Б. иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ е уважен за сумата от 7 000.00 лева (разликата между присъденото обезщетение от 10 000.00 лева и действително дължащото се такова от 3 000.00 лева) като се постанови друго, с което иска в тази му част бъде отхвърлен.
В останалата му част решението на Софийски градски съд трябва да бъде трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 2112/30.03.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Г състав, постановено по гр. д. № 7907/2014 година, в частта му, с която е уважен предявеният от З. Н. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес], с Е. [ЕГН] срещу П. НА Р. Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за сумата от 7 000.00 лева (разликата между присъденото обезщетение от 10 000.00 лева и действително дължащото се такова от 3 000.00 лева) обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 15.12.2011 година до окончателното изплащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от З. Н. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес], с Е. [ЕГН] срещу П. НА Р. Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за сумата от 7 000.00 лева (разликата между присъденото обезщетение от 10 000.00 лева и действително дължащото се такова от 3 000.00 лева) обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 15.12.2011 година до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2112/30.03.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Г състав, постановено по гр. д. № 7907/2014 година в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2. |