Р Е Ш Е Н И Е № 69 гр. София, 26.05.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Теодора Стамболова 2. Петя Колева при секретаря …… Г. Иванова ………………………………………… в присъствието на прокурора …Близнакова …………………………………. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ……………………………………… наказателно дело № 197 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител чрез повереника против решение № 260000 от 6.01.2022 г. на Софийския градски съд по в. н. ч. х. д. № 1321/2021 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Твърди се, че престъплението по чл. 182, ал. 2 НК не е продължено, а продължавано престъпление; че с тъжбата си частният тъжител е фиксирал времето, за което иска да бъде ангажирана отговорността на подсъдимата, а когато престъпната дейност продължи и след него, ще бъде налице осъществяване на същия престъпен състав, но за друг период от време; че съдът неоснователно е застъпил тезата за невъзможност да се търси отговорност на лице, веднъж осъдено за извършено престъпление по този текст от НК и за последващо неизпълнение на същото съдебно решение. Направено е искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа жалбата с целия обем от доводи, изложени в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 5.10.2020 г. на Софийския районен съд по н. ч. х. д. № 16139/2019 г. подсъдимата Л. М. С. е призната за виновна в това, на 30.09.2019 г. в [населено място] като родител да не е изпълнила влязло в сила съдебно решение, като не е предала детето (А. В. П.) на бащата – В. Л. П., което представлява престъпление по чл. 182, ал. 2 НК. Затова и на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободена от наказателна отговорност и е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. С решение № 260000 от 6.01.2022 г. на Софийския градски съд по в. н. ч. х. д. № 1321/2021 г. присъдата е отменена, а образуваното наказателно производство по тъжбата – прекратено, на основание чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. Жалбата, която релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, е основателна. Софийският градски съд не е изпълнил стриктно процесуалното си задължение да изложи ясни, точни и достатъчно изчерпателни мотиви за присъствието на прекратителното основание по чл. 24, ал. 1, т. 6 НК – незавършено наказателно производство спрямо същото лице за същото престъпление. За да приеме наличието на законовите предпоставки по този тест от НПК, чието съдържание е подробно изяснено в тълкувателната дейност на Върховния касационен съд (ТР № 3/2015 г. и ТР № 4/2017 г. на ОСНК), въззивният съд се е позовал на справка, изпратена на 3.06.2021 г. от Софийския районен съд за образувано на 6.08.2019 г. наказателно дело от частен характер (н. ч. х. д. № 12671/2019 г.) по тъжба на частния тъжител срещу подсъдимата с обвинение за престъпление по чл. 182, ал. 2 НК. Въз основа на тези данни е посочил, че с тъжбата за първи път се инкриминирало неизпълнение от подсъдимата С. на влязлото в сила на 10.06.2019 г. съдебното решение за предоставяне на упражняването на родителските права върху детето от частния тъжител, определяйки местоживеенето при бащата. Достигнал до извода поради правната природа на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК като продължено, което било предмет на обвинение по двете производства (л. 4). Лаконично и обобщено е отбелязал само, че в тъжбите били включени едни и същи фактически обстоятелства (л. 5). Освен че констатацията си за паралелно протичащи наказателни производства е изградил върху информация, получена шест месеца по-рано и без сигурност за резултата от образуваното първо по време от двете, Софийският градски съд не е отразил в какво конкретно се е изразило описаното деяние на подсъдимата С. според съдържанието на първата тъжба, с която съдът очевидно следва и да разполага. Това не позволява да се провери и разрешението, което е дал на въпроса за еднаквост на инкриминираната дейност по отделните наказателни производства („същото престъпление”), изследвана при съпоставка от гледна точка на конкретните условия на време, обстановка, единство на решението за предприетото поведение от дееца (ТР № 3/2015 г. на ОСНК) - аспект засегнат с довода, изтъкнат от страна на жалбоподателя. Поначало деянието по чл. 182, ал. 2 НК може да се състои в неизпълнение или в осуетяване по какъвто и да било начин на изпълнението на съдебното решение относно упражняването на родителските права, респ. на установено задължение от съдебното решение, което деецът е длъжен да съблюдава. Затова съдът не може да се задоволява с общи твърдения, пропускайки да прецизира констатацията си за идентичност на инкриминираните факти по наказателните производства. Софийският градски съд пространно се е спрял на типичната особеност на продълженото престъпление като форма на усложнена престъпна дейност, очертана в чл. 80, ал. 3 НК (престъпление, което трае непрекъснато) и разясненията, залегнали в съдебната практика (напр. ТР № 3/1971 г. на ОСНК, р. VІІ), че продълженото престъпление се осъществява само с едно деяние, което продължава трайно и непрекъснато в определено време, съответно деецът непрекъснато осъществява през този период състава на престъплението. Изрично е подчертал, че престъпното състояние ще трае до извършване на дължимото се действие – реалното предаване на детето, или до настъпване на обстоятелство извън волята на дееца, каквото е започване на наказателно преследване, инициирано в случая с първата депозирана тъжба (л. 5). Въззивният съд не е уточнил разбирането си, че фактът на подаване на тъжба, с която частният тъжител сезира съда, е от естество да прекрати противоправното състояние, създадено от дееца. Ето защо Върховният касационен съд счита, че неясните и непълни мотиви на Софийския градски съд по въпрос с основно значение при решаване на делото, е равносилно на липса на мотиви – съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. Негова единствена и безусловна последица е отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 260000 от 6.01.2022 г. на Софийския градски съд по в. н. ч. х. д. № 1321/2021 г. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд от съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: