Ключови фрази
Потребителски спорове, чл. 113 ГПК * сила на пресъдено нещо

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 52

[населено място], 19.02.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в публичното заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ

при участието на секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдия Цолова т.д.№1674/23г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „Банка ДСК“АД срещу решение №959/11.07.2023г. и срещу постановеното по реда на чл.247 ГПК решение №731/18.03.2024г. по гр.д.№3544/22г. по описа на Софийски апелативен съд.С решенията, след частична отмяна на решение №262140/28.06.22г. по гр.д.№15363/19г. на Софийски градски съд въззивният съд е отхвърлил предявения от банката срещу Г. С. И. иск с правно основание чл.422 от ГПК – за признаване за установено, че последният дължи на „Банка ДСК” ЕАД сумата 23 831,96 лв. – падежирала до 09.01.2019г. главница по договор за ипотечен кредит от 01.07.2007 г., ведно със законната лихва върху нея от 09.01.2019 г. до окончателното плащане; сумата 288 788,87 лв. – възнаградителна лихва по т.7 от договора за периода 15.08.2011 г. до 08.01.2019 г.; сумата 2 612,51 лв. - санкционираща лихва по т.20.1 от ОУ за периода 16.03.2012 г. до 19.12.2018 г.; сумата 10 807,51 лв. - санкционираща лихва по т.20.2 от ОУ за периода 15.10.2010 г. до 10.01.2011 г. и от 20.01.2018 г. до 08.01.2019 г.; сумата 22 684,19 лв. – падежирала в периода 09.01.2019 г. до 02.06.2022 г. главница по договора; 720 лв., представляващи заплатени застрахователни премии и 1 379,64 лв. – такса за подновяване на ипотека, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 25.02.2019 г. и от 16.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 988/2019 г. на СРС 79 състав. С решение №959/11.07.2023г. е потвърдено първоинстанционното решение в останалата му, обжалвана от банката, част – за отхвърляне на претенцията й до пълния, предявен от нея размер.
В касационните жалби се поддържат идентични по съдържание оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Касаторът изразява несъгласие с извода на съда,че вземанията му по кредита са погасени по давност, основан на съображенията, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила с подаването на исковата молба през 2012г. ,въз основа на която е било образувано и протекло предходно съдебно производство по чл.422 ГПК. В оспорване на този извод касаторът излага доводи,че това производство е приключило с влязло в сила решение, с което съдът е отхвърлил иска на банката, поради ненастъпила предсрочна изискуемост и поради това страните са обвързани от сила на пресъдено нещо относно този факт към датата на приключването на устните състезания по това дело, в проведеното през 2017г. открито съдебно заседание. Следователно, според касатора, предсрочната изискуемост не може да се приеме за настъпила през 2012г. , както е приел въззивният съд, а като е сторил това, съставът е нарушил процесуалната норма на чл.299 ГПК, пререшавайки спор,разрешен с влязло в сила решение. Изложени са съображения за последвало от това нарушение неправилно приложение от страна на въззивния съд на материалната норма на чл.114 ЗЗД, с приемането от него,че давността е започнала да тече от 2012г., вместо от връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост на 14.12.2018г. - факт, който е настъпил след влизане в сила на решението по предходното дело и който е следвало да бъде съобразен от съда като новонастъпил такъв, относим към спорното правоотношение, съобразно изложените в исковата молба твърдения за обстоятелства, обуславящи заявената претенция. По тези съображения касаторът е поискал решението на Софийски апелативен съд да бъде отменено като неправилно и искът - уважен. Иска да му бъдат присъдени направените във всички инстанции разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В откритото съдебно заседание страната страната поддържа наведените от нея с касационните жалби оплаквания и искане за касиране на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба Г. С. И., в представен чрез процесуалния му представител писмен отговор, я е оспорил, излагайки доводи за правилност на обжалвания въззивен съдебен акт и правейки искане за оставянето му в сила. В съдебно заседание поддържа така заявеното си становище. Претендира разноски за производството пред ВКС.
С определение №2256/13.08.24г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за обективните предели на силата на пресъдено нещо, като правна последица от влязло в сила решение в случаите, когато между едни и същи страни има няколко спора, основани на общ правопораждащ фактически състав.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. ГПК, приема следното:
Първоинстанционният Софийски градски съд е бил сезиран от „Банка ДСК“ЕАД с установителни искове по чл.422 ал.1 ГПК, предявени срещу Г. С. И. – за установяване на вземания на банката срещу ответника, произтичащи от сключен между тях договор за кредит от 12.12.2007г. в размери: 343 634,65 лв. главница,ведно със законната лихва; 10 807,51 лв. санкционна лихва за периода 08.10.2010-08.01.2019г.; 7 148 лв. държавна такса и 26,05 лв. юрисконсултско възнаграждение; 325 961,99 лв. договорна лихва за периода 24.01.2010г. – 08.10.2019г.;2 612,51 лв. санкционна лихва за периода 16.03.2012г.-19.12.2018., 6571,93 лв. държавна такса и 23,95 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които суми са били издадени на 25.02.2019г. и на 16.05.2019г. в полза на банката по реда на чл.417 ГПК два броя заповеди за изпълнение парични задължения въз основа на документ по ч.гр.д.№988/19г. по описа на СРС. С постановеното от него съдебно решение №262140/28.06.22г. съставът на Софийски градски съд е отказал да приеме тезата на ищеца,че вземането за главница по договора за кредит е обявено от банката за предсрочно изискуемо, като е признал за установено, че ответникът дължи на банката сумата 23 831,96 лв., представляваща падежирали вноски /без капитализация/ към датата на подаване на заявлението – 09.01.2019г., ведно със законната лихва, както и падежирали в периода от 09.01.2019г. до 02.06.2022г. /датата на приключването на устните състезания по делото/ вноски в общ размер 22 684,19 лв.; сумата 288 788,87 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 15.08.2011г. – 08.01.2019г.; сумата 2 612,51 лв. санкционна лихва по т.20.1 от ОУ за периода 16.03.2012г. – 19.12.2018г., сумата 10 807,51 лв. санкционна лихва по т.20.2 от ОУ за периода 15.10.2010г.-10.01.2011г. и за периода 20.01.2018г.-08.01.2019г.; сумата 720 лв. заплатени застрахователни премии и 1379,64 лв. такса за подновяване на ипотека, като е отхвърлил исковете за пълните им предявени размери.
Сезиран с въззивни жалби от двете страни, с обжалваното пред настоящата инстанция решение №959/11.07.2023г., поправено с решение №731/18.03.2024г., съставът на Софийски апелативен съд е приел за установено,че на 01.12.2007 г. между страните е бил сключен договор за ипотечен кредит за предоставянето на парична сума в размер на 359 500 лв., със срок на издължаване на вноски от 360 месеца, с падежна дата 15-то число на месеца, при фиксирана лихва за период от 1 година, считано от датата на усвояване, в размер на 1,50%,а за останалия период на договора - лихва, формираща се от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК уют“. Прието е за установено,че сумата е усвоена от кредитополучателя на 19.12.2007 г.,а последното плащане по кредита е извършено на 13.06.2011 г., както и, че, поради последвалото неизпълнение от страна на кредитополучателя, със заявление по реда на чл.417 във вр. с чл. 422 от ГПК „Банка ДСК“ ЕАД се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр.д. № 60084/12 год. на СРС; след подадено от длъжника възражение по реда на чл.414 ГПК, е протекло исково производство по реда на чл.422 от ГПК, приключило с влязло в сила на 22.09.2017 год. решение на СГС по гр.д.6039/12 год., с което предявеният от „Банка ДСК“ЕАД установителен иск е отхвърлен.
Въз основа на тези факти съдът е развил съображения, изведени от мотивите на т.18 на Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС и мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк.д.№ 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, като е приел, че в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК, във вр. с чл.415 ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо ако са настъпили определени обстоятелства и кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем; че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене, което задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, като бъде съобразено материално- правното положение към деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. Посочил е,че тълкувателните решения не разглеждат хипотезата, когато предсрочната изискуемост е обявена на длъжника в хода на предходно исково производство, какъвто е сметнал,че е разглежданият случай. Поради това се е позовал на последващо постановеното решение № 10/25.02.2020 г. по т.д. № 16/2019 г. по описа на ІІ т.о. на ВКС, в което е прието, че съдът, разглеждащ установителния или осъдителния иск по реда на чл. 415 ал.1 и чл.422 ал.1 от ГПК /след изменението от 2017г. на чл.415 ГПК/, не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, тъй като моментът, към който се установява съществуването на вземането, е моментът на приключване на съдебното дирене в исковия процес и ако в исковото производство по реда на чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1 от ГПК бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането; когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника — кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Въз основа на това съставът е извел, че следва да вземе предвид фактите,свързани с развитото предходно исково производство по реда на чл.422 ГПК по гр.д. № 6039/12 г. Приел е,че в исковата молба, въз основа на която то е било образувано, е инкорпорирано от ищеца уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане, поради което цялото вземане е станало изискуемо от този момент. Тъй като с постановеното по делото решение е отхвърлен предявеният иск, с влизането му в сила на 22.09. 2017 г. всички правни последици са се заличили с обратно действие, като погасителната давност не следва да се счете за прекъсната, съгласно чл.116 т.б от ЗЗД. Приемайки,че цялото вземане по кредита е станало предсрочно изискуемо с подаването на исковата молба през 2012г., по която е било образувано гр.д. № 6039/12 г. на СГС, съдът е направил извод,че от този момент са започнали да текат и давностните срокове по чл.110 ЗЗД - за погасяване на главницата и по чл.111 б.“в“ ЗЗД - за погасяване на лихвите - договорни и наказателни, като към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК /09.01.2019 год./, в продължение на което производство е образувано и разглежданото исково такова, тези срокове са били изтекли. Въз основа на това съдът е заключил,че исковите претенции са погасени по давност и като такива подлежат на отхвърляне изцяло.
Така постановеното въззивно решение е недопустимо в частта, с която съдът се е произнесъл по иск по чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимост на сумата 720 лв. заплатени застрахователни премии и на сумата 1379,64 лв. такса за подновяване на ипотека, тъй като такъв иск не е бил предявен.Поради това в тази му част въззивното решение подлежи на обезсилване.
По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване на така постановеното решение
Според постоянно поддържаната практика на ВКС, в т.ч. решенията по чл.290 ГПК , постановени по гр.д.№4509/21г. на ІV г.о. на ВКС, по т.д.№883/2010г. на І т.о. на ВКС ,по т.д.№561/2010г. обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат искането и основанието на спорното право – чл.298 ал.1 ГПК; със сила на пресъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца право, предмет на делото и на съдебното решение; във времево отношение спорното право е установено за съществуващо или несъществуващо към деня на приключване на устните състезания на съдебната инстанция, чието решение е влязло в сила и е станало необжалваемо; последиците от влязлото в сила решение се изразяват в невъзможността съществуването/несъществуването на правото да се оспорва въз основа на факти, които са възникнали преди този момент; това преклудиращо действие на силата на пресъдено нещо се отнася до фактите, които са релевантни за съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на съдебно признатото или отречено вземане.
По същество
Предявен осъдителен иск относно вземане,чиято изискуемост не е настъпила, е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Отхвърлянето му на това основание не е пречка той да бъде предявен отново с позоваване на новонастъпил /след приключването на устните състезания по делото/ факт /настъпила изискуемост/, доколкото със сила на предсъдено нещо в предходното производство не се отрича спорното право, а неговата изискуемост. В т.см. са разрешенията по т.д.№2195/19г. на І т.о. на ВКС и по т.д.№2278/2019г. на І т.о. на ВКС. Според приетото в решение №60102/06.10.2021г. по т.д.№1922/2020г. на І т.о. на ВКС във всички случаи съдът, при последващото разглеждане на делото, е длъжен, като съобрази силата на пресъдено нещо от предходното производство, с чието влязло в сила съдебно решение е отречено вземането на кредитора по договор за кредит да е обявено за предсрочно изискуемо, да приеме, че изискуемостта не е настъпила преди датата на приключването на устните състезания по него и е недопустимо, с оглед разпоредбата на чл.297 ГПК, при новия иск със същото правно основание и позоваване на обявена след влизане в сила на решението по предходното дело предсрочна изискуемост на същия кредит, последната да се счете за доведена до знанието на длъжника с връчване на препис от подадената по предходното дело искова молба, съдържаща твърдение за отнемане преимуществото на срока.
Приетото от състава на Софийски апелативен съд,че предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит, сключен между страните на 12.12.2007г., е настъпила през 2012г. с връчването на исковата молба по гр.д.№6039/12г. по описа на СГС, с чието влязло в сила на 22.09.2017г. решение е отречено към момента на приключването на устните състезания по делото /19.06.2017г./ кредитът да е бил обявен от банката за предсрочно изискуем, е в противоречие с посочената практика на ВКС по приложението на материалния закон. Този извод е послужил като основание за въззивния състав да приеме,че погасителната давност е започнала да тече от 2012г. и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист – 09.01.2019г. тя е била изтекла.
Установено е по делото,че след влизане в сила на решението по гр.д.№6039/12г. на СГС /22.09.2017г./ банката е отправила покана-уведомление до длъжника си Г. С. И., съдържаща изявление,че обявява кредита за предсрочно изискуем, поради допусната от него забава в погасяване на задълженията му по договора за кредит от 12.12.2007г. с предупреждение,че ще пристъпи към събиране на вземането по съдебен ред. Поканата следва да се счита за редовно връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 ГПК на 14.12.2018г. /с изтичането на двуседмичния срок за получаването й след залепването на уведомлението от ЧСИ/. Към този момент са били настъпили и обективните предпоставки за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем, тъй като последното извършено от длъжника плащане, съгласно заключението на вещото лице, е от 13.06.2011г., поради което предсрочната изискуемост на непадежиралите към 14.12.2018г. вноски по кредита следва да се приеме за настъпила на тази дата. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 09.01.2019г., от която дата следва да се счита предявен и искът по чл.422 ал.1 ГПК.
Тъй като въззивният съд неправилно е определил датата на настъпване на предсрочната изискуемост, неправилно е определил и началната дата, от която е започнал да тече срокът на погасителната давност, с оглед направеното от ответника възражение, неправилно е приел предявения иск за изцяло погасен по давност и не го е разгледал по същество. Поради това решението му /в т.ч. решението за поправка на същото/ подлежи на отмяна, поради допуснато съществено процесуално нарушение /несъобразяване със силата на пресъдено нещо и пререшаване на приключил с влязло в сила решение съдебен спор/.
След отмяната му, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново произнасяне по същество при съобразяване приетото с Тълкувателно решение №3/21.11.2024г. по тълк.д.№3/2023г. на ОСГТК на ВКС при определяне момента на настъпване на погасителната давност за отделните погасителни вноски по кредита. При решаването му следва да бъде назначена служебно счетоводна експертиза, която да установи размера на непогасените към 09.01.2019г. месечни вноски в частите им за главница и договорна лихва, падежирали според правилата на чл.110 ЗЗД и чл.111 б.в ЗЗД.
При повторното разглеждане на делото, с оглед изхода му, въззивният съд следва да се произнесе по разноските, направени в настоящото производство пред ВКС.
Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение


Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №959/11.07.2023г., поправено с решение №731/18.03.2024г. по гр.д.№3544/22г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на решение №262140/28.06.22г. по гр.д.№15363/19г. по описа на Софийски градски съд,е отхвърлен иск по чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимост на сумата 720 лв. заплатени застрахователни премии и на сумата 1379,64 лв. такса за подновяване на ипотека.
ОТМЕНЯ решение №959/11.07.2023г., поправено с решение №731/18.03.2024г. по гр.д.№3544/22г. по описа на Софийски апелативен съд в останалата му част.
Връща делото на Софийски апелативен съд в отменената му част за ново разглеждане от друг състав на съда при изпълнение на дадените указания.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: