7 Р Е Ш Е Н И Е № 259 С., 14.12. 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА Д. СТОЯНОВА при участието на секретаря РАЙНА СТОИМЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Д. СТОЯНОВА гр. дело № 4636/2016година Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ М. И. Б., рег.№838 в К. на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/, с район на действие – Софийски градски съд /СГС/, подадена чрез адв. М. М. от САК, за отмяна на основание чл.303, ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение от 25.02.2016г. по гр.д. № 13938 по описа за 2015г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 17.07.2015г. по гр.д.№ 35478/2014г. на Софийски районен съд /СРС/ и вместо това е постановено друго, с което е осъден настоящият молител, на основание чл.74 от ЗЧСИ, да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 8 356.63лв. имуществени вреди и 1 051.53лв. лихва за забава за периода 4.04.2013г.- 29.06.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2014г. до окончателното изплащане. С молбата за отмяна се поддържа основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК с твърдението, че след постановяване на определението на ВКС, с което не е допуснато касационното обжалване на решение от 25.02.2016г. по гр.д. № 13938 по описа за 2015г. на СГС, са налице нови доказателства и нови обстоятелства, от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни, а поради това и да се представят по време на производството. Като ново обстоятелство сочи това, че титуляр на сметката, от която е преведена процесната сума за участие в публичната продан и евентуално е претърпяло вреда е друго юридическо лице, различно от ищеца в производството. Като ново доказателство, удостоверяващо новото обстоятелство, се сочи удостоверение изх. № 2908 от 26.05.2016г., издадено от Корпоративна търговска банка /К./, съгласно което титуляр на сметка с IBAN: BG 58 K. 9220 10 29472701 е J. E.-G.. По делото, по реда на чл. 306 ал.3 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна – [фирма] [населено място], подаден чрез адв. Б.. Както в отговора, така и в съдебно заседание процесуалният представител на ответника по молбата оспорва наличието на основания за отмяна на съдебното решение. Претендира присъждането на разноски. Настоящият състав на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото, намира следното: Молбата за отмяна е подадена в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Горното, наред с обстоятелството, че същата е заявена от надлежно конституирана страна в процеса, имаща правен интерес от предприетото процесуално действие, обосновават правен извод за процесуалната й допустимост. За да се произнесе по същество на молбата за отмяна съдът съобрази следното: С решението, предмет на молбата за отмяна, въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е осъдил М. Б., в качеството му на частен съдебен изпълнител, да заплати на [фирма] на осн. чл.74 от ЗЧСИ, сумата в размер на 8 356,63 лв., представляваща неправомерно невъзстановена от ЧСИ разлика между преведената от ищеца сума в размер на 38 100 лева като задатък за участие в публична продан по изп. дело № 20098380405629 и възстановената от ответника сума в размер на 29 743, 37 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 30.06.2014 г. до окончателното й изплащане, както и по чл.86, ал.1 ЗЗД лихва за забава за периода от 04.04.2013 г. до 29.06.2014 г. в размер на 1051,53 лв. За да постанови този резултат съдът е счел за установено по делото, че дружеството е внесло по сметка на съдебния изпълнител 38 100 лева задатък за участие в публична продан на недвижим имот на лицата А. и М. Й., както и, че за купувач в същата публична продан е обявен И. Г. М.. Съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.493, т.2 ГПК внесеният задатък се връща на наддавачите, които не са обявени за купувачи. Приел е за установено също, че в конкретния случай сумата по задатъка е възстановена на едно трето лице- П. К., въпреки подадената от дружеството молба за това на 01.04.2013г. Констатирано е, че едва на 21.05.2013г. е възстановена част от сумата на дружеството, а остатък в размер на 8 356,63лева не е възстановен. Сумата от задатъка е преведена на трето лице, което е подало молба за това на 29.03.2013г., но същото не представлява дружеството, а и е посочило сметка, различна от посечената в самото изпълнително делото сметка на дружеството. От изслушаната по делото съдебно-почеркова експертиза, която съдът също е кредитирал като обективна и обоснована, се е установило, че молбата, подадена по пощата до ответника на 29.03.2012 г., не е подписана от А. Й.- единствен представител на ищцовото дружество. Съдът е констатирал, че ЧСИ е бил в известност на действителната сметка на ищцовото дружество с оглед констатираното от вещото лице, че сметката от която е разпоредено плащането на задатъка и тази по-която впоследствие на 21.05.2013 г. е възстановена част от него, са една и съща. При тези данни съдът е приел, че имуществените вреди, които ищецът-дружеството, е претърпял в следствие на тези незаконосъобразни действия, е излизането от патримониума му на сумата, депозирана като задатък по процесната публична продан и превеждането им по сметка на едно трето за изпълнителното производство лице. Съдът е счел, че причинната връзка е налице, тъй като вредата е пряка последица от неправомерните действия на ЧСИ и не би настъпила без тях. Посочил е, че частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Приел е също, че действията на ЧСИ по приложението на чл. 493, ал. 1 ГПК във връзка с превеждане на сумата по сметка на трето лице са неправомерно предприети от него в качеството му на частен съдебен изпълнител, като увреждането на ищеца се явява пряка и непосредствена последица от тях. В конкретния случай с оглед изложените мотиви съдът е счел, че искът по чл.74 ЗЧСИ е основателен, поради което на дружеството следва да бъде присъдена сумата в размер на 8 356,63 лв., представляваща неправомерно невъзстановена от ЧСИ разлика между преведената от ищеца сума в размер на 38 100 лева като задатък за участие в публична продан и възстановената част в размер 29743,37лв. Приел е и това, че разпоредбата на чл.75 ЗЗД не намира приложение в случая, тъй като се касае за настъпили вреди от правнорегламентирана дейност. След преценка на данните по делото, доводите и становищата на молителя и на процесуалния представител на ответника, настоящият състав на ВКС намира молбата за отмяна, подържана на основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, за неоснователна. Съображенията за това са следните: Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания. В случая молителят се позовава на чл.303 ал.1 т.1 пр.1 и пр.2 ГПК. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото или макар да са й известни, да не е била в състояние да се снабди с документа или позове на факта по обективни причини. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание. Новото обстоятелство, като основание за отмяна на влязло в сила решение по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.1 ГПК, касае правно-релевантен за приключилото делото факт. Под обстоятелства законът разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти, които трябва да са новооткрити, т.е. такива обстоятелства, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но които молителят не е могъл да посочи на съда по същество поради обективна невъзможност да узнае за тяхното съществуване или да удостовери същите и те да са от съществено значение за изхода на спора, в смисъл, че ако бяха известни на решаващия съд, биха променили извода му за основателността на иска. Тези факти следва да бъдат нови - да не са били вече включени във фактическия материал на делото, докато то е било висящо, макар да са съществували в обективната действителност, но не и да са нововъзникнали (да са възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязлото в сила атакувано решение). Същото разрешение е дадено и с ТР 138/67 г. на ОСГК на ВС , което не е загубило силата си. За да е осъществен състава на чл. 303, ал. 1, т. 1 пр.2 ГПК е необходимо, писмените доказателства да притежават характеристиката на новооткрити доказателства - да удостоверяват факти, които спрямо спорното правоотношение да имат значението на юридически или доказателствени факти, да са съществували към деня на приключване на устните състезания, но молителят да не е могъл да ги представи, поради обективна невъзможност, въпреки положена грижа за добро водене на делото и да са от съществено значение за делото в смисъл, че ако са били известни на решаващия съд би се променил извода му за основателност на иска. В случая соченото от молителя обстоятелство няма характеристиката на „ново обстоятелство” по смисъла на закона. То е факт от действителността, съществувал по време висящността на спора, но непопълването на фактическия и доказателствен материал с него не се дължи на обективни причини. На първо място няма доказателства това ново обстоятелство да не е било известно на молителя, като същевременно не е посочено наличието на обективна причина, препятствала възможността му да приобщи този факт и съответните доказателства в негова подкрепа през времетраенето на процеса. Нещо повече, дори самият молител не поддържа в молбата си за отмяна, че не е знаел този нов факт – ново обстоятелство, на което основава искането си, а е подчертал, че същото не е било установено по време на процеса, поради допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в промяна на дадената от първата инстанция правна квалификация на заявения иск без указване на подлежащите на доказване правнорелевантни факти, както и възможността за ангажиране на съответни доказателства пред въззивния съд. Не може да се приеме, че в случая е налице извинителна причина за проявеното от молителя процесуално бездействие при доказване на изгодните за него факти в процеса поради неизпълнение на задължението на въззивния съд да му даде съответни указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК. Такива указания са били дадени от първоинстанционния съд с доклада в първото по делото заседание, като в същото заседание на ответника е била предоставена възможността да ангажира доказателства в подкрепа на възраженията си по иска. Въззивният съд не е дължал на страните даване на нови указания по реда на чл. 146 ГПК, доколкото нито въззивната жалба, нито отговорът по нея, са съдържали обосновано оплакване за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, нито дадените от първоинстанционния съд указания относно подлежащите на доказване факти са били неточни поради възприета неправилна квалификация на предявените за разглеждане искове /т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/13 г. на ОСГТК на ВКС/. В крайна сметка това, че ответната страна не е успяла да проведе пълно доказване на правнорелевантен факт, чието доказване съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е в нейна тежест, поради което въззивният съд е приел, че фактическият състав на отговорността по чл. 74 ЗЧСИ е налице, по никакъв начин не обосновава възможността посредством проявена след приключване на делото процесуална активност от страната, в чиято вреда е постановено съдебното решение, да се предизвика неговата отмяна чрез представяне на доказателства, които са могли да бъдат ангажирани своевременно до края на съдебното дирене пред въззивната инстанция. Молителят като частен съдебен изпълнител по процесното изпълнително дело е запознат с всички материали по последното, в това число и със сметката, от която е наредено превеждането на задатъка и по която е заявено искането за връщането му. Всички тези данни са му били не само известни, но и достъпни както в изпълнителното производство, така и през времетраенето на процеса. За същия не е съществувала пречка да приобщи сега поддържаното обстоятелство и да се снабди с доказателство за него преди постановяване на решението по същество на спора. С оглед на това е очевидно, че при проявена добра грижа по водене на процеса е могъл да установи фактите, на които се позовава сега, и да попълни делото с необходимия доказателствен материал, но не е сторил това. Така със собственото си процесуално поведение молителят е препятствал възможността в хода на процеса да установи това обстоятелство, което в настоящото производство сочи като основание за отмяна на влязлото в сила решение. Не е ново по смисъла на закона и представеното с молбата писмено доказателство. По вече изложените съображения неприобщаването на това доказателство към доказателствения материал в хода на инстанционното производство се дължи единствено на процесуалното бездействие на самия молител. Същото не е и достатъчно да обоснове изводи, различни от приетите в решението. Предвид изложеното се обосновава извод, че в процесния случай непълнотата на фактическия и доказателствения материал е пряка последица от неполагане на дължимата грижа по водене на процеса от страна на самия молител, поради което не може да се обоснове извод за основателност на молбата за отмяна. Предвид изхода разноски на молителя не се следват, но същият следва да заплати на ответника по молбата сторените и надлежно удостоверени такива в настоящото производство в размер 1000лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на частен съдебен изпълнител М. И. Б., рег.№838 в К. на частните съдебни изпълнители, с район на действие – Софийски градски съд, подадена чрез адв. М. М. от САК, за отмяна на основание чл.303, ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение от 25.02.2016г. по гр.д. № 13938 по описа за 2015г. на Софийски градски съд. ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител М. И. Б., рег.№838 в К. на частните съдебни изпълнители, с район на действие – Софийски градски съд, да заплати на [фирма] [населено място],ЕИК:[ЕИК], деловодни разноски в размер 1000лв. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: