Р Е Ш Е Н И Е № 217 София, 07.11.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: Теодора Стамболова Петя Шишкова при участието на секретар Ил.Рангелова и в присъствието на прокурора П.Долапчиев изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 781/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.2 от НПК по жалба на Ц. А. Т. против присъда № 7 от 25.02.2016 г. по внохд № 503/2015 г. по описа на Окръжен съд-гр. Враца. В жалбата и допълнителното писмено изложение към нея се сочат всички касационни основания по чл. 348 , ал. 1, т.1-3 от НПК. Жалбоподателят изразява несъгласие с фактическите изводи на предходната инстанция, които атакува основно с аргументи за тяхното несъответствие с действителното съдържание на събраните доказателствени средства. Намира присъдата за неправилна, тъй като не са налице безспорни доказателства относно виновно поведение на подсъдимия. Алтернативно поддържа оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание с искане за намаляването му при условията на чл. 55 от НК. По тези съображения настоява за оправдаване или за изменение на присъдата чрез смекчаване на наложената санкция. В съдебното заседание пред касационния съд жалбоподателят и неговият адвокат поддържат жалбата по изложените съображения. Защитникът на подсъдимия Д. А. Т., който няма качеството на жалбоподател, се присъединява към така изразената позиция на касатора и неговата защита. Гражданският ищец и частен обвинител М. И. заявява, че няма претенции към подсъдимите, тъй като са се сдобрили и той им е простил стореното . Прокурорът пледира присъдата да бъде оставена в сила, тъй като оплакванията срещу нея са неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 , ал. 1 от НПК, установи следното : Районният съд в гр. Бяла Слатина с присъда № 25 от 03.08.2015 г. признал подсъдимите по нохд № 531/2015 г. за невинни и ги оправдал по повдигнатите им обвинения по чл. 131, ал. 1 , т. 7 вр. с чл. 129, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 1 , вр. с чл. 28, ал. 1 от НК за подсъдимия Д. Т. и по чл. 131а, вр. с чл. 129,ал.1, вр. с чл. 20, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”б” от НК за подсъдимия Ц. Т.. С присъдата бил отхвърлен и предявеният от пострадалия М. И. граждански иск. Окръжният съд в гр. Враца, с присъда № 7 от 25.02.2016 г., отменил изцяло първоинстанционната присъда и вместо нея постановил друга, с която признал Ц. А. Т. за виновен в това, че на 04.09.2014 г., в съучастие като съизвършител с Д. А. Т., причинил средна телесна повреда на М. Д. И., като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 131а, вр. с чл. 129, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 29 , ал.1 ,б.”б” и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, търпимо при строг режим в затвор. Производството било прекратено относно гражданския иск поради оттеглянето му. Със същата присъда подсъдимият Д. А. Т. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 129, ал. 1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с чл. 28, ал. 1, и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и наказан с една година и шест месеца лишаване от свобода при строг режим в затвор. Жалбата на подсъдимия Ц. А. Т. срещу така постановения въззивен акт е неоснователна. Преди всичко се налага уточняване на параметрите на касационната проверка, тъй като в жалбата и допълнението към нея, както и в пледоарията пред настоящата инстанция, защитникът на подсъдимия релевира съображения за необоснованост, която не е касационно основание и не подлежи на коментар в текущата процедура. Останалите доводи за съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото се аргументират с нарушаване на принципни разпоредби относно формиране на вътрешното убеждение на въззивния съдебен състав по фактите, са допустими, но неприемливи. Окръжният съд е обсъдил цялата доказателствена съвкупност, без да игнорира нито едно доказателствено средство. Показанията на свидетелите М. И., И. И., С. Р., М. Т., Т. Т. и Д. А., върху които акцентира жалбоподателя, не са тълкувани превратно. Напротив, съобщените от тях данни относно заявлението на пострадалия за лицата , които са го нападнали , са ценени според точния им смисъл. Не е вярно твърдението, че свидетелите А., Т. и А. са опровергали информацията, съобщена от пострадалия, тъй като в показанията им се цитират същите имена на побойници/„Д. и Ц.”/ . Правилно въззивният съд е отклонил опитите да бъде дискредитиран свидетелят И. поради противоречия в показанията му относно начина, по който завел брат си /пострадалия/ до дома – сам, или с помощта на свидетелите М. Т. и съпругата му Т. Т.. В мотивите на присъдата е отбелязано, че съпрузите Т. не са най-надеждния източник на сведения относно детайлите на инцидента, тъй като по време на извършването му са се суетели, търсейки юздата на коня си, при това след продължително веселие, свързано с употреба на алкохол. Много внимателно съдът е изследвал обстоятелствата, при които свидетелят И. е възприел нападението над пострадалия. От тях са извлечени разумни обяснения за известни противоречия в показанията, които са установени чрез прочитане на протоколите за разпит от досъдебното производство. Въззивният съд е отчел момента, в който свидетелят е описал преживяното и свързаното с него състоянието на шок и умора, както и интелектуалното ниво на разпитвания и възможностите му за пресъздаване на сложна и динамична ситуация. Най-сетне показанията на И. са кредитирани и заради подкрепата, която са намерили в данните, съобщени от други лица – свидетелите Р., А., Д., и съдържащи се в справката за първия сигнал за побоя на тел.112 и фоноскопското му изследване. От съществено значение в казуса е, че противоречията, върху които защитата гради касационните си оплаквания, правилно са преценени за несъществени, тъй като по основния факт - възприемането на пребития М. И. и изявлението му, че са го нападнали подсъдимите, показанията на коментираните свидетели са еднопосочни. Те не се разколебават и от цитираните в жалбата показания на свидетеля М. А., които са намерили подробен анализ на стр.19 от присъдата. Там убедително е отхвърлен варианта за обосновани съмнения относно идентифициране на нападателите от пострадалия и участието в побоя на друго лице, т.нар.„Д.”. Свидетелят А. признава , че е дал тази невярна информация на тел.112, за да отклони отмъщение на роднините на пострадалия по отношение на подсъдимия Ц. Т.. Обжалваната присъда не страда и от изтъкваните от жалбоподателя едностранчивост и липса на всестранност в изследване на релевантните обстоятелства относно версията за алиби на касатора. Всички доказателства, които се изтъкват пред настоящата инстанция, са били подложени на задълбочен коментар от предходната. Много прецизно са съпоставени обективните данни за проведени разговори и присъствие на жалбоподателя в социалните мрежи по време на инцидента. Показанията на свидетелите относно часа, когато пострадалият напуснал тържеството, са съпоставени с точния час на позвъняванията на тел.112 и експертното проследяване на контактите на Т. във Ф.. На базата на този комплексен подход към събраните доказателства е констатирано, че Т. е имал възможност да участва в нападението над пострадалия М. И.. Това заключение не се опровергава от цитираните в жалбата твърдения на свидетелите П. Т. /съпруга на подсъдимия Ц. Т./, Т. О. / съпруга на подсъдимия Д. Т. / и Д. П.. Съобщените от тях данни, макар и синхронизирани помежду си, правилно са преценени като недостоверни, тъй като са оборени от останалите многобройни свидетелски показания на незаинтересовани лица, а освен това свидетелката О. не е била в селото на местопрестъплението, а на гости в друго населено място. Обобщено, в атакуваната присъда са намерили законосъобразен отговор всички, повторени пред настоящия съд, възражения на подсъдимия. Установената фактическа обстановка по несъмнен начин разкрива виновното поведение на Ц. Т.. Изложените от въззивния съд аргументи, с които се верифицират данните за нападателите, съобщени от основния очевидец- пострадалия М. И. , не търпят упрек от процесуално и логично естество. Те са базирани на детайлна съпоставка с фактите, установени от други доказателствени източници – свидетелски показания, писмени доказателства и експертната им интерпретация . Фактическата база на въззивната присъда напълно изключва възражението на касатора, че тя почива на предположения. Доказателствената съвкупност еднозначно ангажира обстоятелства, сочещи на съставомерна съучастническа дейност на двамата подсъдими по повдигнатото обвинение. В конкретния казус причинно-следствената логика категорично води до направените от съда изводи относно деянието и неговото авторство. Оплакването на касатора за неправилно приложение на материалния закон също подлежи на отхвърляне, тъй като се обосновава единствено като релация на съществените процесуални нарушения, чиято несъстоятелност вече бе коментирана. Несподелимо е и алтернативно поддържаното искане за смекчаване на наложената на подсъдимия Ц. Т. санкция. Липсва несъответствие между степента на обществена опасност на деянието и дееца и тежестта на отмерения обем наказателна принуда. Окръжният съд не е пренебрегнал смекчаващите отговорността на подсъдимия Т. обстоятелства и най-вече настъпилото помирение и прошка от страна на пострадалия, което е ценено като изключително смекчаващо обстоятелство, дало основание наказанието да бъде определено под предвидения легален минимум от пет години лишаване от свобода. Всяко следващо намаляване на санкцията ще я отдалечи от целите на чл. 36 от НК , тъй като ще ограничи превъзпитателния и възпиращ потенциал на наказателната репресия . Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 7 от 25.02.2016 г. по внохд № 503/2015 г. по описа на Окръжен съд - гр. Враца. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.