7 Р Е Ш Е Н И Е № 70 гр. София, 28 април 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……...….Аврора Караджова….......……и в присъствието на прокурора….....….........Антони ЛАКОВ.......….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1967 по описа за 2014 г. Производството е образувано по касационна жалба на адв. Н. Б. – защитник на подсъдимия П. Т. П. срещу въззивно решение № 149 от 31.10.2014 г., постановено по внохд № 164/14г. на Варненски апелативен съд. В жалбата се сочат всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Като съществено нарушение на процесуалните правила се изтъква недостатъчната аргументация по възраженията на защитата относно ясното и точно формулиране на обвинението, което сочи на допуснато нарушение на правото на защита в досъдебното производство. Твърди се също, че фактическите положения, приети от съдилищата, не съответстват на наличните доказателства по делото, а начинът на причиняване на вредите останал неустановен, тъй като било отказано назначаването на поисканата от защитата комплексна съдебно - медицинска и ситуационна експертиза, която да установи посоката, в която е бил насочен ударът. Отказът да се назначи такава експертиза, съдебно - психиатрична експертиза на пострадалия и да се допусне свидетел, според защитата е довел до нарушаване правото на защита на подсъдимия. Оспорва се наличието на пряк умисъл у П. да умъртви пострадалия, което се извежда от обстоятелството, че е нанесен само един удар. Това според защитника сочи на правна квалификация по чл.132 от НК, с оглед и на състоянието в което се е намирал П. към момента на извършване на деянието, а осъждането на подсъдимия за престъпление по чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 от НК е в нарушение на закона. Като явно несправедливо се счита и наложеното наказание, което не съответства на тежестта на извършеното и на ниската степен на обществена опасност на дееца. Настоява се алтернативно за изменение на решението с прилагането на закон за по- леко наказуемо престъпление по чл.132 от НК и отлагане изпълнението на наказанието по чл.66, ал.1 от НК или връщане на делото за допълнително разследване на прокурора. Пред касационния съд жалбата се поддържа от адв. Б. със същите аргументи. Срещу въззивния съдебен акт е подадена и касационна жалба от частния обвинител и граждански ищец Ф. Г. в гражданската част на присъдата. В жалбата се излагат доводи, че присъденото обезщетение е в занижен размер, който не е съобразен с причинените увреждания и актуалното здравословно състояние на пострадалия. Предлага се решението на апелативния съд да се измени, като обезщетението за неимуществени вреди се присъди до пълния предявен размер. Пред касационния съд се представя писмено изложение, в което се излагат конкретни аргументи относно неоснователността на касационната жалба на подсъдимия. Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадените жалби. Счита, че решението на апелативния съд следва да се остави в сила. В последната си дума подсъдимият П. моли за справедливо решение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 26 от 26.03.2014г., постановена по нохд № 594/13г. по описа на Варненски окръжен съд, подсъдимият П. Т. П. бил признат за виновен в това, че на 16.06.2011 г. в [населено място], направил опит умишлено да умъртви Ф. Н. Г., като деянието е останало недовършено поради независещи от волята му причини, поради което и на основание чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от осем години при първоначален „строг режим” в затвор. Със същата присъда подсъдимият П. бил осъден да заплати на Ф. Н. Г. обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на деянието в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането - 16.06.2011 год., до окончателното изплащане на главницата, както и направените по делото разноски в размер на 1100 лв., като предявеният граждански иск бил отхвърлен за разликата до 103 000 лв., като неоснователен. С присъдата съдът се разпоредил с веществените доказателства. В тежест на П. било възложено заплащането на направените разноски по делото. Срещу присъдата бил подаден протест от прокурор от окръжната прокуратура [населено място] срещу определяне на наказанието по реда на чл.55 от НК; била подадена жалба от частния обвинител и граждански ищец с искане за увеличаване на размера на присъденото обезщетение и жалба от подсъдимия за преквалификация на деянието по чл.132 от НК, намаляване на наказанието с прилагане на чл.66, ал.1 от НК и намаляване размера на присъденото обезщетение. По подадените протест и жалби било образувано внохд № 164/14г. на Варненски апелативен съд. С решение № 149 от 31.10.2014г. въззивният съд потвърдил изцяло присъдата. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: По жалбата на защитника на подсъдимия П. Т. П. Жалбата е подадена в законния срок за обжалване и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Доводите, поддържани и пред настоящата инстанция, относно допуснати нарушения на процесуалните правила при повдигане на обвинението, довели до нарушаване правото на защита, са идентични с изложените във въззивната жалба. В мотивите на въззивното решение са изложени съображения за тяхната неоснователност, които касационният съд споделя. Постановлението за привличане на П. в качеството на обвиняем от 14.02.2013г. съдържа всички реквизити, изисквани от нормата на чл.219, ал.3 от НПК. В протокола за разпит от същата дата П. е заявил, че разбира обвинението и са му разяснени правата, които има в качеството на обвиняем. В диспозитива на обвинителния акт е възпроизведен този на постановлението за привличане, а в обстоятелствената му част са описани фактите, относими към повдигнатото обвинение, включително и начина на осъществяване на деянието. С това в достатъчна степен са удовлетворени изискванията на процесуалния закон, както и на предписанията, дадени с ТР № 2 от 07.10.2002г. на ОСНК на ВКС в посока гарантиране на процесуалните права на обвиняемото лице, включително и на правото на защита. Неоснователен е упрекът към инстанционните съдилища за игнориране на доказателства и извеждане на произволни заключения относно фактите. В мотивите на постановените съдебни актове обясненията на подсъдимия за неколкократно влизане и излизане на пострадалия във и извън заведението; за замахването с пепелник и хвърлянето на брошури от Г. към П.; казаните от пострадалия думи на подсъдимия и местонахождението на ножа преди извършване на деянието, са били обсъдени, като са изложени и съображения защо тези обяснения и кореспондиращите им обяснения на св. А. относно нападението с пепелник не са били кредитирани, а именно поради противоречието им с показанията на останалите присъствали в заведението свидетели (л.232 – л.235 от мотивите на присъдата и л.77 от мотивите на решението). В този смисъл при установяването на фактическите положения и при анализа на доказателствения материал не са допуснати нарушения на правилата на чл.13 и чл.14 от НПК. Съображенията в жалбата, че неправилно са били кредитирани едни или други гласни доказателства се отнасят до обосноваността на въззивния съдебен акт и не могат да бъдат предмет на касационна проверка тъй като необосноваността не е касационно основание. Не може да се приеме на следващо място, че с отказа да допусне исканите от защитата на подсъдимия доказателства, апелативният съд е нарушил правото на защита на П.. Съдът по принцип не е задължен да събира всякакви доказателства, поискани от страните, а само тези, които биха допринесли за изясняването на предмета на доказване. По делото липсват доказателства пострадалият да се е намирал в състояние, което да е повлияло на психиатрично - психологическия му статус, което лишава от основание назначаването на психологична експертиза с цел установяване на субективните причини, поради които Г. не е усетил нараняването в сърдечната област в момента на нанасяне на удара. Попълването на доказателствената съвкупност с производни доказателства, при наличието на преки такива за същите обстоятелства е недопустимо, поради което касационният съд намира, че правилно въззивният съд не е допуснал до разпит в качеството на свидетел Й. И.. Последният следвало да даде показания относно инцидента, базирани на разказаното му от подсъдимия и пострадалия, както и за предходните отношения между двамата. По отношение на второто обстоятелство по делото също има събрани доказателства. На последно място основателно е било отклонено и искането за назначаването на допълнителна съдебно - медицинска експертиза доколкото поставените въпроси от значение за установяване на обстоятелствата по делото са били изяснени от заключението на назначената СМЕ. В мотивите на въззивното решение (л.79 и л.80 от внохд) са изложени подробни съображения, поради които съдът е отхвърлил тезата, че причиненото нараняване в гръдния кош на пострадалия е получено в резултат на приплъзване на ножа, а целеният от подсъдимия резултат бил причиняването на телесно увреждане. Наличната медицинска документация относно лечението на Г. в МБАЛ „Св.А.” в [населено място] – епикризи и история на заболяването е приложена по делото. Видът и локализацията на получените увреждания са интерпретирани в заключението на назначената СМЕ. В мотивите на въззивното решение съдът е отхвърлил тезата за приплъзване на ножа като несъответна на обективните находки, констатирани в медицинската документация, на заключението на съдебно- медицинската експертиза и на събраните гласни доказателства, които не сочат пострадалият да е отбил или избил оръжието от ръката на подсъдимия. Изводите на апелативния съд по фактите са основани на събрания доказателствен материал, оценката на който не страда от пороци, поради което касационният съд не счита, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение при анализа на доказателствения материал. Приетата от съдилищата правна квалификация е съответна на установената фактическа обстановка. Насочеността на удара, нанесен от подсъдимия, към жизнено важна част от тялото на пострадалия – лявата гръдна половина на ниво VІ междуребрие, преценен наред с неговата сила – причинено срязване на сърдечната обвивка и сърдечния мускул с канал, който обхваща кожа, подкожие, подлежаща мускулатура, външен плеврален лист, сърдечна обвивка (перикард) и сърдечния мускул (миокард), сочи на наличието на пряк умисъл за умъртвяването на Г., а не за нанасянето на телесно увреждане. По делото не е спорно, че без оказването на квалифицирана медицинска помощ това получено от Г. увреждане неизбежно би довело до смъртта му. Д. в жалбата, че подсъдимият не е имал умисъл за умъртвяване на пострадалия, защото не е нанесъл повече удари, е несъстоятелен. Според приетите за установени факти, П. е бил лишен от такава възможност предвид непосредствената намеса на свидетелите К. и А. (л.76 от мотивите на АС). С нанасянето на увреждане, годно да доведе до смъртен изход, опитът за умишлено убийство е бил довършен, а предотвратяването на престъпния резултат е настъпило по причини, стоящи извън волята на дееца – преустановяването на конфликта от страна на посочените по- горе свидетели и оказването на своевременна медицинска помощ. В мотивите на въззивното решение са изложени съображения, че подсъдимият не е действал при условията на силно раздразнено състояние, което да е било предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или друго противозаконно действие, които аргументи касационният съд споделя. Съгласно заключението на комплексната съдебно- психиатрична и психологична експертиза (л.174 от съд. дело на І инст.), по време на инкриминираното деяние подсъдимият е бил в силен афект – късосъединителна реакция, като поведението му е било провокирано от продължаваща във времето афективна стимулация, но няма данни поведението му да се диагностицира като физиологичен афект. В светлината на изложеното липсват предпоставки за квалифициране на деянието като престъпление по чл.132 от НК, поради което жалбата на подсъдимия относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НК следва да се приеме за неоснователна. При определяне на наказанието първоинстанционният съд е констатирал наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – младата му възраст, добри характеристични данни, трудова ангажираност, чисто съдебно минало, критично отношение към извършеното, състоянието на афект при осъществяване на деянието и приноса на пострадалия към възникването на конфликта. Това е мотивирало съда да наложи наказание на П. под предвидения законов минимум на престъплението по чл. 115 от НК, в размер на осем години „лишаване от свобода”. Присъдата в частта относно наказанието е била потвърдена от въззивната инстанция, въпреки, че в мотивите на решението съдът е отчел, че отправената реплика от пострадалия към подсъдимия „да си купи успокоителни” е в генезиса на събитието и е прекият отключващ афекта на П. фактор за проявената агресия. В този смисъл провокираният от думите на пострадалия афект, в който се е намирал подсъдимият, представлява изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Това, наред с констатираните от инстанционните съдилища многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства обуславят допълнително намаляване на размера на наложеното по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК наказание. Като намери жалбата за основателна относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, настоящият съдебен състав намери, че следва да измени въззивното решение, като намали наложеното на П. П. наказание на шест години „лишаване от свобода”. По жалбата на Ф. Н. Г. и защитника му адв. Ж. Ж. Въззивният съдебен акт се обжалва единствено в гражданската част с оплакване за нисък размер на присъденото обезщетение, което не съответства на действително претърпените от гражданския ищец неимуществени вреди. Жалбата е неоснователна. При определяне размера на обезщетението са били съобразени нанесените физически травми, наличният риск за живота на пострадалия и продължителното лечение. В мотивите на въззивното решение е било обсъдено представеното като доказателство заключение на ТЕЛК за Ф. Г. с прогноза до 01.10.2015г. На база така представеното доказателство съдът е констатирал, че пострадалият в значителна степен е подобрил физическото си състояние, като процентът на нетрудоспособността е намалял от 54% на 34%, а прогнозите при последващо освидетелстване са благоприятни. Твърденията за продължаваща във времето психична травма, проявяваща се в трудно заспиване, безсъние и кошмарни сънища не е подкрепена с доказателства. Всички относими към определяне на основателността и размера на обезщетението доказателства са били преценени от съдилищата, поради което не е налице основание за ревизиране на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.2, т.1 и чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 149 от 31.10.2014 г., постановено по внохд № 164/14г. на Варненски апелативен съд, като намалява наложеното наказание на подсъдимия П. Т. П. на шест години „лишаване от свобода”. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: