1 4 Р Е Ш Е Н И Е № 250 София, 22.11.2016 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при секретаря Аврора Караджова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 908/2016 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Т. К. и Т. К. К., двамата от [населено място], подадена от назначения им служебен адвокат Г. М., срещу въззивно решение №195 от 09.11.2015 г. по гр. дело №462/2015 г. на Пловдивския апелативен съд. С него е потвърдено решение №941 от 27.05.2015 г. по гр. дело №1219/2014 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. Т. К. срещу В. П. П. иск за прогласяване за нищожен поради липса на съгласие от страна на продавача на договор за покупко-продажба, сключен с н.а. №., т. ., н.д. № . на нотариус С. З., в частта с която К. Т. К., представляван от пълномощника му В. П. П., упълномощен с пълномощно с рег. № 11536/21.11.2008 г., е продал на В. П. П. своята 1/3 ид.ч. от апартамент №69, находящ се на десети етаж в блок №8, вх.А, в [населено място], комплекс “Г.”, [улица], ведно с избено помещение №13, таванско помещение №2 и 1,24% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, както и в частта с която са отхвърлени предявените от К. Т. К. и Т. К. К. в качеството им на наследници по закон на С. Г. К., и предявеният лично от К. Т. К. иск срещу В. П. П. за прогласяване за нищожен поради липса на съгласие от страна на прехвърлителите на договор за дарение, сключен с н.а. № ., т. .I, н.д. № . г. на нотариус С. З., с който К. Т. К. и С. Г. К. са дарили на В. П. П. за 1/3 ид.ч. от описания по-горе недвижим имот. Въззивният съд е приел, че като основание за нищожност на договорите не са въведени твърдения за наличие на тяхна привидност /абсолютна или относителна/, в който случай би имало значение наличието на несъответствие между формираната воля на страните и нейното външно изразяване, а това е самостоятелно предвидено в закона основание за недействителност на договорите по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, което се различава от това по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД /липса на съгласие/ и по него съдът не дължи произнасяне. Доколкото ищците изрично са посочили като единствено основание за нищожност на договорите липса на съгласие и при приложение на принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, съдът може да се произнесе само по така очертания предмет на спора. При двустранните договори този порок във волята е налице, когато няма съвпадение между извършените от насрещните страни волеизявления относно съществените елементи на договора. В настоящия случай е безспорно установено, че при сключване на договора за дарение К. Т. К. е присъствал лично при нотариалното изповядване на сделката, било му е прочетено съдържанието на договора и са му били разяснени правните последици от сключването му, което е отразено в самия нотариален акт, той се е съгласил с тях и е подписал договора. В същата сделка К. е участвал и като пълномощник на съпругата си С. К., за което е било съставено изрично пълномощно в изискуемата от закона форма с право той да я представлява пред нотариус и да дари полагащата и се идеална част от гореописания недвижим имот, подробно индивидуализиран в пълномощното, както и да подпише нотариалния акт за дарение. По тази причина следва да се приеме, че представителната му власт е била учредена в съответствие с всички изисквания на закона и действайки в нейните предели, той е изразил правновалидна воля от името на упълномощителката и е прехвърлил притежаваната от нея идеална част от имота. Договорът за дарение е действителен и е породил правно действие. Що се отнася до договора за покупко-продажба, К. е упълномощил с изрично пълномощно П., като в него не само е посочил конкретното разпоредително действие, което ответникът има право да извърши от негово име /покупко-продажба/, вещта /недвижимият имот е подробно описан/ и продажната цена /25 000 лв./, но и ясно и недвусмислено му е предоставил възможност да договаря сам със себе си и да се разпорежда от името на упълномощителя в своя полза. Сключеният договор за покупко-продажба в тази част не надхвърля обема на предоставената на пълномощника представителна власт и не може да се приеме като нищожен поради липса на съгласие по реда на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. Предвид заявеното от ищците основание за нищожност на договорите, предмет на настоящето производство, а именно липса на съгласие, не следва да бъдат обсъждани възраженията на жалбоподателите, касаещи противоречието на сключените договори на закона или на морала, които са самостоятелни основания за нищожност на договорите по реда на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и могат да бъдат предмет на отделно производство. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба В. П. П., [населено място], не е заявил становище. С определение №374 от 13.04.2016 г. е допуснато касационно обжалване на решение №195 от 09.11.2015 г. по гр. дело №462/2015 г. на Пловдивския апелативен съд на основание т.1 от ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС поради вероятната му недопустимост. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице основанията за недопустимост на обжалваното въззивно решение. То е постановено по нередовна искова молба. К. Т. К. и Т. К. К. са изложили твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, че по повод на преговори за отпускане на кредит с обезпечение - договорна ипотека първият от тях и С. Г. К., наследодателка на двамата, са били въведени в заблуждение, като същевременно са заявили петитум за прогласяване нищожност на договорите поради липса на съгласие. В последвалите уточнения това несъответствие между обстоятелствената част и петитума не е било отстранено като при същия петитум са изложени отново обстоятелства за това, че договорите са опорочени от измама. Според ищците те са сключени поради създадена умишлено у тях невярна представа за предмета на сделките, съдържанието на насрещните права и задължения и правните последици на договорите. Според ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. ОСГТК на ВКС, т.5 след като нередовността на исковата молба не е свързана с конституирането на страните и не са налице пороци, даващи основание за обезсилване и на двете решения и връщане на делото на първоинстанционния съд, то обвалваното въззивно решение трябва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд. В правомощията на въззивния съд е да остави без движение отново нередовната искова молба и даде указания на ищците да конкретизират петитума си по отношение на обстоятелствата, на които се основават исковете. Евентуалното уточнение (или липсата на такова) е определящо за последващите му процесуални действия, съобразно разясненията в т.5 на посоченото тълкувателно решение. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение №195 от 09.11.2015 г. по гр. дело №462/2015 г. на Пловдивския апелативен съд. ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.