Ключови фрази
Неустойка * предварителен договор * неизпълнение на договорни отношения * тълкуване на договор * невиновна невъзможност за изпълнение


4



Р Е Ш Е Н И Е

№ 169

София, 08,11, 2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в съдебно заседание на 28 октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова

при участието на секретаря Н. Т.
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 682/ 2012 година

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Хр. Н. и Ж. Ив. Н. от София против решение № 158/15.06.2012 г. по в.гр.д. № 58/2012 г. на ВТАС, с което по същество касаторите са осъдени да заплатят на Н.-М Е.-София сумата 100 000 евро неустойка за неизпълнение на предварителен договор от 8.10.2007 г. ведно със законната лихва и разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1.Дължи ли се неустойка, когато не е налице виновно неизпълнение от длъжника?, 2. Относно тълкуването на чл.33 от договора за неустойка, /където няма конкретно задължение/, в съответствие с установените в чл.20 ЗЗД критерии., 3. Дали само изправната страна може да претендира неустойка?, 4.Дали длъжниковото неизпълнение трябва да е последица единствено на негово виновно неизпълнение?, 5. Дължи ли се неустойка след прекратяване на договора или изправната страна има право само на обезщетение за вреди от прекратяване на договора? Всички въпроси били решени в противоречие с практиката на ВКС.
Твърдяното противоречие с практиката на ВКС е налице и затова с определение № 474/28.05.2013 г. е допуснато касационно обжалване.
С обжалваното решение е прието следното: Уличната регулация не е проведена докрай, тъй като не е установен собственик на един от имотите. Затова били виновни ответниците, които не оказали необходимото съдействие по чл.21 и не проявили активност по образуваната от тях преписка в С. община, а с нот.покана прекратили договора на основание чл.29. Това “разваляне” било неправилно. Затова, следвало да се присъди договорената неустойка в пълен размер 100 000 евро.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
На 8.10.2007 г. между П. Хр. Н. и Ж. Ив. Н., като собственици-учредители, и Н.-М Е., наречено приемател-строител, е сключен предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на жилищна сграда с гаражи и магазини. С нот.покана от 14.03.2008 г. Н. едностранно са прекратили договора на основание чл.29 от същия, поради незавършено проектиране на сградата, не получено разрешение за строеж и незапочнати СМР.
Решението е неправилно.
Въпросът за тълкуването на договора в съответствие с установените в чл.20 ЗЗД критерии, е разрешен от въззивния съд, /ако е приложил чл. 33 в който е визирано единствено отказ да се подпише окончателния договор, тъй като съдът не е определил дали има предвид неустойката по чл.32 или по чл.33, която е посочена в исковата молба/, в противоречие със задължителна практика на ВКС. С оглед конкретиката на всеки казус, съдът тълкува договора, изследвайки и обстоятелствата при които е сключен, поведението на страните преди и след сключването му и как са изпълнявани задълженията по него-Р 546/23.07.2010 по гр.д. 856/2009 на ІV г.о.
Претенцията на ищеца е за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение да се прояви активност при прилагане на уличната регулация за района в който се намира имота по предварителния договор. Но такова задължение в договора няма, както няма и уговорена неустойка за такова неизпълнение. В договора са уговорени обезщетения/неустойки само когато правото на строеж не бъде учредено в предвидените срокове-чл.32, и при отказ от подписване на окончателен договор-чл.33. За да е налице неизпълнение от собствениците на имота, което ще доведе до тяхната отговорност по чл.32 от договора, е необходимо кумулативно наличие на следните предпоставки: а/неизпълнение на задължението да учредят право на строеж, б/това задължение да е възникнало, т.е. да е налице одобрен арх.проект на сградата и да е изпратена покана от Е. до собствениците на имота за сключване на окончателен договор, в/да са изтекли 30 дни от одобряване на проекта и получаване на поканата. Към предявяване на иска нито едно от посочените обстоятелства не е било налице.
Изразеното становище от решаващия съд не държи сметка за двустранния характер на процесния договор и неговия специфичен вид в разглежданата усложнена хипотеза на изработка, съчетана с предварителна продажба. За решаването на въпрос от административен орган, /в случая уличната регулация от СО/, конкретната продължителност на всеки отделен случай, е прерогатива на административния орган, и страната нито е била длъжна, нито е могла да предвиди тази продължителност.
Следва да се има предвид, че в чл.21 на договора въобще няма задължение на собствениците-учредители за улична регулация, а и няма как да имат задължение за прилагането на уличната регулация. Независимо от това ответниците са съдействали, като са упълномощили лице за това, чието пълномощно е оттеглено при прекратяване на договора. Но дори да е липсвало съдействие от кредитора по смисъла на чл.95 ЗЗД, тогава възможностите на длъжника са посочени в чл.98 ЗЗД, когато не е изрично уговорено друго.
За да бъде ангажирана пълната отговорност на длъжника за заплащане на договорената между страните неустойка за неизпълнение на договора, е необходимо длъжниковото неизпълнение да е последица единствено на неговото виновно поведение. Когато такова не е налице, а изпълнението е станало невъзможно по причина, която не може да му се вмени във вина, длъжникът се освобождава от отговорност. Затова, не е налице основание за присъждане на неустойка.
Не са установени твърдяните от ищеца факти, че ответниците без основание, като неизправна страна, са прекратили договора от 8.10.2007 г., а същевременно ищцовото дружество било изправно по отношение на задълженията си. Не са събрани доказателства, че неизпълнението се дължи на виновно поведение на ответниците. Точно обратното. От доказателствата по делото следва, че незапочването на строителни действия от ищеца се дължи на липса на одобрен архитектурен проект от трето лице на което той е възложил проектирането. Всъщност ищецът не е изпълнил задълженията си по договора да изготви идеен проект-чл.20, да се снабди с актуална виза за строителство и проектиране-чл.22, и др. Няма данни ответниците да са отказвали съдействие.
По изложението съображения, касационната жалба е основателна. Обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, като вместо него да се постанови друго, с което искът да се отхвърли, като неоснователен, със законите последици по чл.78 ГПК, съобразно представения списък на разноските по чл.80 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.293 ГПК, ВКС-І т.о.
Р Е Ш И :

Отменя решение № 158/15.06.2012 г. по в.гр.д. № 58/2012 г. на Великотърновски АС в частта, с която по същество искът е уважен, и вместо него постановява:
Отхвърля предявеният от Н.-М Е.-София против П. Хр. Н. и Ж. Ив. Н. от София иск по чл.92,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 100 000 евро, неустойка за неизпълнение на предварителен договор от 8.10.2007 г., ведно със законната лихва и разноски, като неоснователен.
Осъжда Н.-М Е.-София да заплати на
П. Хр. Н. и Ж. Ив. Н. от София общо сумата 17 132 лв. разноски за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: