Р Е Ш Е Н И Е № 216 София, 8 май 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети април 2012 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при секретаря ............Ив. ИЛИЕВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........М. МИХАЙЛОВА................, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 507/2012 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на частния тъжител и гражданския ищец А. Я. М. срещу въззивно решение № 15, постановено от Пловдивски окръжен съд на 26.01.2011 г. по ВНЧХД №1317/2011 г. в частта му, с която е отменена изцяло присъда №41/15.04.2011 г. на Елховския районен съд и е било прекратено производството по гражданския иск. В жалбата на гражданския ищец се сочи наличие на касационно основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК с твърдение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила предвид прекратяването на производството по гражданския иск, с което са нарушени процесуалните му права да получи произнасяне по гражданския иск. С първоинстанционна присъда № 41/15.04.2011 г., постановена от Елховски районен съд по НЧХД № 46/2009 г., подсъдимият Д. С. П. е бил признат за невиновен по обвинението за това през м. юни 2008 г. да е разпространил позорни за честта и достойнството на частния тъжител А. Я. М. обстоятелства, като му е преписал престъпления и да е разпространил неверни и позорни обстоятелства за него, поради което и на осн. чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението, повдигнато с тъжбата от тъжителя М. за престъпление по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.2 пр.2 вр. чл. 147 от НК. С присъдата е бил отхвърлен предявеният от частния тъжител и граждански ищец А. М. граждански иск срещу подс. Д. П. за сумата от 10 000 /десет хиляди/лева, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от деянието. С атакуваното въззивно решение на осн. чл. 334 т.4 вр. чл. 24 ал.1 т.3 от НПК поради изтеклата абсолютна давност за наказателно преследване за престъплението по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.2 пр.2 вр. чл. 147 от НК е била отменена изцяло присъдата, било е прекратено наказателното производство по делото за това престъпление, водено срещу подс. П.,0 и е прекратено производството и в гражданската му част. Пред касационната инстанция частният тъжител и повереникът му не се явяват. Преди даване ход на делото са депозирали писмени бележки, с които по същество поддържат жалбата. Подсъдимият и защитата му не се явяват пред ВКС и не взимат отношение по жалбата. Представителят на ВКП изразява становище за основателност на същата, като счита, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно в гражданската му част, тъй като въззивният съд е бил длъжен да се произнесе по предявения граждански иск. Счита, че решението следва да се отмени в гражданската му част и делото да се върне на окръжен съд – П. за произнасяне. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, намери следното: Жалбата на гражданския ищец е основателна. С атакуваното решение въззивният съд е предприел действия, предвидени в разпоредбата на чл. 334 т.4 вр. чл. 24 ал.1 т.3 от НПК, и напълно аргументирано при направено искане от подс. П. е приложил института на абсолютната давност за наказателно преследване за престъплението по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.2 пр.2 вр. чл. 147 от НК, водено срещу него. За целта съдът е отменил изцяло присъдата, постановена от първоинстанционния съд и е прекратил наказателното производство по делото. С изричен диспозитив на съдебния акт съдът е прекратил и производството в гражданската му част, като е приел, че с прекратяване на производството в наказателната част е отпаднало и основанието за продължаване на производството и по гражданския иск, приет за съвместно разглеждане, поради което то също следва да се прекрати, като правата на гражданския ищец остават защитими, тъй като искът би могъл отново да се предяви по реда на ГПК. ВКС намира, че с тези процеуални действия въззивният съд е ограничил съществено правата на гражданския ищец в наказателния процес по смисъла на чл. 348 ал.3 т.1 от НПК, поради което решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и е налице касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. При произнасянето си въззивният съд се е позовал на практика на ВКС относно допустимостта и разглеждането на гражданския иск в наказателното производство, независимо от настъпването в хода на процеса на основанията за погасяване на наказателната отговорност за подсъдимия, каквото е изтичане на срока на абсолютната давност за наказателно преследване. Тя обаче е претърпяла развитие във времето и по-новата такава, както и практиката на Европейския съд за правата на човека /ЕСПЧ/ по въпроси, касаещи съдбата на гражданския иск в наказателния процес при настъпване на погасителна давност за престъплението, сочат на друго виждане по предмета на настоящето дело. Изходен момент при решаване на въпроса следва да бъде фактът, че се касае до вече постановена първоинстанционна присъда, в която е налице произнасяне както по наказателната, така и по гражданската отговорност на подсъдимия. Последната има за свое основание деянието, което в случая е признато с присъдата, че е или не е престъпление по НК /В т. см. ПП № 9/1961 г. на ВС – п.І/. В Глава ХХІ на НПК - „Въззивно производство”, липсва изрична разпоредба, която да урежда съдбата на приетия за съвместно разглеждане граждански иск в случаите на възникване на основанието по чл. 24 ал.1 т.3 от НПК. Законът изрично предвижда в тези случаи, че съдът може да отмени присъдата и прекрати наказателното производство - чл. 334 т.4 от НПК. Прекратяването на наказателното производство обаче в тези случаи няма да доведе и до прекратяване на производството по приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск. Последният, макар и да е функция от наказателното производство, има и своя самостоятелност. Тя се проявява в това, че веднъж приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, този иск следва да получи произнасяне в този процес, освен ако съдебното производство не бъде прекратено /чл. 88 ал.3 от НПК/. Съдебно производство може да бъде прекратено на осн. чл. 249 и чл. 288 от НПК – хипотези, в които все още липсва постановена присъда. Настъпването на давност след постановяване на първоинстанционната присъда, може да доведе до прекратяването на наказателното производство и отмяната на присъдата само в нейната наказателна част, като в гражданската й част, съдържаща произнасяне по гражданския иск, същата не може и не следва да се отменя поради факта, че този юридически факт не води и до погасяване на гражданската отговорност на дееца. Частта от присъдата , която е единство от мотиви и диспозитив, касаеща гражданския иск /по който вече има произнасяне на първата инстанция/ не може да бъде заличена по искане на дееца, тъй като този юридически факт /давността/ не води до погасяване на неговата гражданска отговорност, тъй като тя се подчинява на други правни норми. Чл. 79 , намиращ се в Глава ІХ – „Погасяване на наказателно преследване и на наложено наказание”, изрично предвижда три юридически факта, при които наказателното преследване се изключва – смърт на дееца, изтичане на предвидената в закона давност и последвала амнистия. Съгласно тази норма се погасява единствено и само наказателното преследване. При давността то се изключва поради изтичане на определен, предвиден в закона срок, след който законодателят приема, че поради твърде закъсняло във времето наказателно преследване, се губи смисъла на неговото предупредително и възпитателно въздействие върху дееца и върху останалите граждани на обществото. Следователно в наказателния процес се заличават само наказателноправните последици от деянието, докато гражданскоправните такива остават, тъй като деянието остава да съществува в правния мир, поради което остава и въпросът за отговорността за обезщетение за вредите, причинени с деянието. В същото време с първоинстанционната присъда е налице вече произнасяне на съд по въпроса за това има ли извършено деяние, извършено ли е от дееца и виновно ли е то, като е ангажирана или не неговата отговорност. Неотменената /гражданската/ част от присъдата позволява проверката й с оглед на тези обстоятелства само по отношение на гражданския иск, по който производството може и следва да продължи пред въззивната /и касационна/ инстанция, които следва да го разгледат по същество. С оглед даденото тълкувание в ПП№ 9/1961 г. на ВС, че основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, а не престъплението, то дори и съдът /въззивен или касационен/ да не може да се произнесе повече по въпроса дали деянието е престъпление, остава неговото задължение за произнасяне по въпроса дали то не е деликт, от който произтича гражданската отговорност на дееца. Тази дейност е улеснена предвид наличното вече произнасяне от първоинстанционен съд /евентуално и въззивен/, който е извършил цялостна доказателствена дейност, както по отношение на наказателната, така и на гражданската отговорност на дееца /която съществува и по която той вече се е произнесъл дори и да е приел, че деецът не носи наказателна отговорност. По този начин „съществува процесуална възможност да се изяснят и всички обстоятелства, които определят основанието и размера на гражданската отговорност, вследствие на което съдът може и е длъжен да се произнесе и по гражданския иск”. / вж. акад. П., Ст. „Наказателен процес на НРБ”, учебник , стр. 256/. Дори и да се налага във въззивната инстанция да се съберат нови доказателства само по отношение на гражданската отговорност, то това тя би могла да стори предвид характера й на втора първа инстанция и възможността й да установява нови фактически положения. Ето защо съществува право на въззивният съд да се произнесе и само по отношение на гражданския иск в процеса / чл. 337 ал. 3 от НПК/, която хипотеза на произнасяне ще е налице не само когато присъдата на първата инстанция е предмет на проверка по жалба на страните само по отношение на гражданския иск, но и когато се прекратява наказателното производство срещу дееца. Тези изводи следват и от безспорния факт, че всяка присъда може да бъде обект на последващ контрол само в гражданската й част и процесът да продължи своето развитие само по отношение на гражданския иск. Щом това е така, то не съществува разумно обяснение при вече установени от първата инстанция факти относно гражданската отговорност на дееца, следващите инстанции да не могат да се произнасят по същата, дори и да са налице основания за прекратяване на наказателната отговорност на подсъдимия. По този начин се използва цялата доказателствена дейност на съдебните инстанции и не се обезсмисля тя с прекратяване и на производството по гражданския иск, която доказателствена дейност впоследствие да извърши друг /граждански/ съд. Предимствата са и процесуалната икономия и икономия на разноските, както на гражданите, така и на съда. Институтът на гражданския иск в наказателния процес дава възможност на лицето, което е пострадало от престъплението, да се възползва от възможностите, които му предоставя наказателния процес, като получи удовлетворение на своята гражданска претенция, без да е необходимо да води друг /втори/ граждански процес. По този начин пострадалият спестява време, разноски /внасяне на държавна такса/, а съдебната институция – спестява ресурси /човешки и материални/ за два процеса, третиращи едно и също увреждащо деяние, когато наказателния процес е достигнал в своето развитие въззивен /касационен/ стадий. Това разрешение на съдбата на гражданския иск държи сметка и за факта, че граждански ищец в наказателното производство е лицето, което е претърпяло вреди от престъплението, а то винаги е деликт. Конституирайки се като страна в наказателния процес, това лице се ползва от доказателствената дейност, извършена не само от него, но и от останалите страни, изпълняващи функция по обвинението в процеса, което е и неговото доказателствено улеснение. Прекратяването и на производството по гражданския иск в случаите на прекратяване на наказателното производство от въззивния съд ще доведе до необходимост от употребяването на нови доказателствени усилия от страна на гражданския ищец, които той вече е направил пред една /две/ инстанции на наказателния съд, а понякога и до невъзможност от представянето на доказателства пред гражданския съд. Не следва да се игнорира и фактът, че съгл. чл. 6 пар.1 от ЕКЗПЧОС изискването за „разумна” продължителност на производството касае не само наказателното, но и гражданското производство, т.е. – произнасянето по гражданския иск. Ако разглеждан в наказателния процес граждански иск бъде прекратен и впоследствие предявен пред граждански съд, то твърде вероятна е възможността този иск да не получи произнасяне в „разумен срок”. Вина за това при всички случаи ще бъде намерена в действията на националните правосъдни органи, които не са гарантирали това право на гражданския ищец, който сезирайки съда наред с наказателното обвинение и с претенция за обезвреда на претърпени от деянието имуществени или неимуществени вреди, е имал легитимното очакване, че искът му ще бъде разгледан в обозрим срок в рамките на производството, в което е предявен. В решението си по делото „А. срещу България” / жалба № 72001/01, в сила от 02.01.2009 г./ съдът по правата на човека е приел: „когато вътрешният правен ред предоставя възможност за депозиране на жалба и конституиране на граждански ищец, държавата е длъжна да следи той да се ползва от основните гаранции на чл.6”. В противен случай се повдига сериозен проблем за гарантиране правото на ефективен достъп до съд на пострадалия от престъплението и това може да доведе до нарушение на чл. 6 пар.1 от Конвенцията /в същия смисъл и решение по дело „Д.” срещу България - жалба № 23057/03, решение от 22.01.2009 г./ Затова продължаване на производството по гражданския иск пред въззивната и касационна инстанции при прекратяване на производството в наказателната му част ще гарантират разглеждането на иска в разумен срок и необоснованата продължителност на наказателното производство в случаите на прекратяване поради давност няма да увреди интересите на пострадалия в едно от качествата му – това на граждански ищец. Прекратявайки производството и в гражданската му част при прекратяване на наказателното производство поради изтекла давност, въззивният съд съществено е ограничил правата на гражданския ищец М. да получи произнасяне по гражданската си претенция, приета за съвместно разглеждане в наказателния процес. Допуснато е съществено нарушаване на процесуалните правила по смисъла на чл. 348 ал.1 т.2 от НПК./ В този смисъл са: решение №94/27.02.2001г. на І н.о., решение №583/06.12.2001г. на ІІ н.о., решение №631/08.01.2003г. на І н.о., решение №635/03.06.2003г. на ІІІ н.о., решение № 384/01.07.2003г. на І н.о., решение № 694/15.12.2003г. на ІІІ н.о., решение № 23/29.01.2008г. на ІІІ н.о., решение №377/19.10.2009г. на ІІ н.о., решение №5/28.01.2010г. на ІІІ н.о., решение №114/06.04.2010г. на І н.о., решение от 14.05.2010г. на ІІ н.о., решение №385/21.09.2010г. на ІІ н.о., решение №75/04.02.2011г. на ІІІ н.о., решение №217/17.05.2011г. на ІІІ н.о. / То е отстранимо чрез отмяна на въззивното решение само в частите й, с които е отменена присъдата в гражданската й част и в частта, с която прекратено производството по гражданския иск. Делото следва да се върне на въззивния съд за разглеждане от друг състав, който изрично да се произнесе по същество на гражданския иск, предявен от А. М. срещу Д. П., като прецени предпоставките за това съобразно дадените указания в Тълкувателно решение № 5 от 05.04.2006г. по ТД № 5/2006 г. на ОСТК и ОСГК на ВКС. Предвид изхода на делото въззивният съд следва да се произнесе по направените разноски от частния тъжител и граждански ищец и в настоящето производство. Ето защо и на основание чл. 354 ал.1 т.4 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІІ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 15 от 26.01.2012 г., постановено по ВНЧХД № 1317/2011 г. по описа на Пловдивски окръжен съд в частта му, с която е отменена първоинстанционна присъда № 4/2011 г. на Елховски районен съд в гражданската й част и е прекратено производството по гражданския иск. ВРЪЩА делото за ново разглеждане само в гражданската му част от друг съдебен състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: