5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 76
С., 10,07,2012 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети юни хиляди и десета дванадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
Е. МАРКОВ
При участието на секретаря: К.А.
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 490/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
М. В. от [населено място], Г. е подал касационна жалба срещу решение №1001 от 20.12.2010г. по гр.д.248/10г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 11.01.2010г. по гр.д. 04337/06г. на СГС, в частта му, с която е отхвърлен иска на М. В. за заплащане на сумата 5477.69 евро – съставляваща имуществена вреда– разлика между трудовото възнаграждение, което би получил и обезщетението за временна нетрудоспособност.
Касаторът е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно е изложил разбирането си за неправилност на решението в обжалваната му част, поради приетото от съда за това, че представените доказателства не установяват твърдяните от страната факти въпреки, че те съставляват официални документи, неоспорени от противната страна и съдържат всички данни необходими да се приеме наличие на имуществена вреда.
Ответникът по касация – З. „ Д. „ – [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 250 от 29.03.2011г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С решението в частта, предмет на касационно обжалване, състав на Софийски апелативен съд е приел, че сумата, претендирана като разлика между трудовото възнаграждение, което би получил ищеца, ако не е осъществено увреждането и платеното обезщетение за временна нетрудоспособност,съставлява щета, чието възмездяване е дължимо от застрахователя при риска „ гражданска отговорност”. Съдът е разгледал единствено представеното от ищеца удостоверение на Общинската управа – [населено място], като е посочил, че и експертизата се базира на това удостоверение, поради което не се установявали релевантните факти, касаещи процесния период- 20.02.2004г.-31.12.2004г., без да бъдат уточнени тези факти, тъй като е прието, че бил удостоверен дохода на ищеца към м.02.2004г. и това, че към същия момент е бил в трудово правоотношение. Така е мотивирано разбирането, че иска е останал недоказан.
С оглед основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е поставен като материалноправен въпрос, обусловил обжалвания резултат, въпросът свързан с приложението на чл. 179 ГПК, с оглед преценката на релевантните за спора доказателства, изведена от фактите, които те обективират и съответно установяват, след като не са били оспорени и не е осъществено обратно доказване.
Върховният касационен съд, с оглед така поставения въпрос приема следното:
Доказването, като съществена част от исковия процес дефинитивно се определя като съвкупност от процесуални действия, които чрез изрично регламентираните доказателствени средства установяват твърдяните факти, релевантни за разрешаване на спора- т.е създават установеност за съответствието между поддържаното и действителното фактическо положение. Доказателствените средства са изрично посочени от процесуалния закон източници, обективиращи релевантните за спора факти, а въздействието, което може да бъде квалифицирано като установяващо съществуването на факта, определя доказателствената им сила. В тази връзка чл.178 ГПК изрично регламентира ред, по който се извършва преценка за доказателствената сила на документите, във връзка с материализираното с тях изявление. По принцип материалната доказателствена сила е присъща на свидетелстващите документи, а когато те са и официални, т.е. такива издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форми/ чл.179, ал.1ГПК/, с тях валидно се осъществява доказване на обективираните с тях факти, което съдът е длъжен да зачете при формиране на решението му по спора.Този извод произтича от определената от закона доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, които ако са автентични, доказват че материализираните в тях изявления са били направени. Следователно, след като не е проведено производство по оспорване на представения пред съда документ и не е осъществено доказване, опровергаващо неговата доказателствена сила, то официалния свидетелстващ документ обвързва решаващият съдебен състав с установеност за това, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа в рамките на своята удостоверителна компетентност са се осъществили така както е указано в него.
По касационната жалба на М. В.:
Касаторът В. е подал жалба срещу решението на Софийски апелативен съд, само в частта, с която е оставено в сила решение от 11.01.2010г. по гр.д. 04337/06г. на СГС, в частта му, с която е отхвърлен иска на В. за заплащане на сумата 5477.69 евро – съставляваща имуществена вреда – разлика между трудовото възнаграждение, което би получил и обезщетението за временна нетрудоспособност. Като основен касационен довод е развито оплакване свързано с основателност на предявения иск, третиращ дължимост на обезщетение за причинена имуществена вреда – изразяваща се в разликата между трудовото възнаграждение, което ищеца е следвало да получи и полученото обезщетение за временната нетрудоспособност, произтичаща от деликта. Тези доводи са основателни, с оглед приетото във връзка с разрешаване на поставения релевантен въпрос и съобразно доказателствената сила на представеното удостоверение от Общинската управа в [населено място] от 02.06.2004г., досежно обективираните с него релевантни за спора факти. Обезщетяването на претърпяна имуществена вреда се свързва с конкретно настъпили юридически факти, обуславящи намаляване на материалния патримониум на пострадалия в резултат от увреждането. Съгласно чл.45 ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди в пряка причинна връзка с вредоностния резултат- както имуществени, така и неимуществени. В тази връзка съобразно изричното разрешение дадено с т. 2 на ППВС №4/68г. при определяне размера на имуществените вреди на увредения работник или служител изразени в това, че той поради увреждането не може да работи, докато се намира в състояние на временна нетрудоспособност, следва да се изхожда от разликата между действително получаваното възнаграждение към датата на увреждането и паричното обезщетение за временна нетрудоспособност. Или обстоятелствата, свързани с основателност на претенцията са били установени в производството и възприети, съответно мотивирани от въззивния съд, но същият не е зачел доказателствената сила на представените официални документи, от което е достигнал до неправилния извод за недоказаност на иска. Пред първостепенния съд ищецът е представил удостоверение на А. – З. в Х. от 16.12.2004г., удостоверяващо размера на получените парични помощи за периода от 20.02.-31.12.2004г. / както и самото им получаване/ във връзка с нетрудоспособност на М. В. от 09.01.2004г. и удостоверение от Общинската управа в [населено място],установяващо наличие на трудово правоотношение между управата и ищеца, заемащ длъжността „ работник в градската електростанция” от 10.06.1996г.. Посочен е и размера на последното трудово възнаграждение преди злополуката, като изрично е отбелязано, че след това, той е получил парично обезщетение за болест от З. в Х.. Тези документи са официални, удостоверяващи описаните конкретно факти и съответно доказващи ги, тъй като не е проведено обратно доказване. А тези факти са и всички релевантни факти, очертаващи наличие на имуществената вреда, а оттам и основателност на иска. В тази връзка, неправилно въззивния съд е приел, че удостоверението на Градската управа в [населено място] не установява факти свързани с процесния период/ без да посочи конкретно тези факти/ тъй като в него изрично се съдържат данни за получено трудово възнаграждение преди ПТП и е посочено, че след това / за останалата част от процесния период/ работника е получавал обезщетение за временна нетрудоспособност, удостоверено и с представеното удостоверение от З. в Х.. Още повече, че трудовия статус на пострадалия се потвърждава и от приложената медицинска документация – напр. невропсихологичен доклад / стр.28 на гр.д. 04337/06г. на СГС/. По спора е изслушана и съдебно счетоводна експертиза, определила разликата между трудовото възнаграждение и полученото обезщетение по болест като същата е в размер на 5227.19 евро. Тази експертиза в разглежданата й част не е оспорена от ответника / вж. протокол от с.з. от 02.12.2008г. на СГС по гр.д. 04337/06г. /. Ето защо, след като е установена основателността на претенцията, и неправилността на мотивите на Софийски апелативен съд относно недоказаност на същата, решението следва да бъде отменено, а иска в този размер уважен, като в останалата част до пълният предявен размер от 5477.69евро, решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.
На ищеца по спора – сега касатор следва да бъдат присъдени разноски за всички съдебни инстанции, съобразно уважената част на иска в размер на 1431.21лв.
По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №1001от 20.12.2010г. по гр.д.248/10г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 11.01.2010г. по гр.д. 04337/06г. на СГС, в частта му, с която е отхвърлен иска на М. В. против [фирма] – [населено място] за сумата 5227.19 евро.– съставляваща имуществена вреда – разлика между трудовото възнаграждение, което би получил и обезщетението за временна нетрудоспособност за периода 20.02.2004г- - 31.12.2004г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на М. В. от [населено място], Г. сумата 5227.19 евро.– съставляваща имуществена вреда от претърпяно ПТП на 09.01.2004г. съставляващи разлика между трудовото възнаграждение, което би получил и обезщетението за временна нетрудоспособност за периода 20.02.2004г. – 31.12.2004г. .
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1001от 20.12.2010г. по гр.д.248/10г. на Софийски апелативен съд в останалата му обжалвана част, с която е оставено в сила решение от 11.01.2010г. по гр.д. 04337/06г. на СГС, в частта му, с която е отхвърлен същият иск на М. В. против [фирма] – [населено място] над сумата 5227.19 евро до пълният му предявен размер от 5477.19 евро.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на М. В. от [населено място], Г. сумата 1431.21 лв. –разноски за всички съдебни инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|