Р Е Ш Е Н И Е № 183 гр. София, 19 май 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори април двехиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 289 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1 - 3 от НПК. Образувано е по саморъчно искане на осъдения Я. С. П. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 4781/2013 на РС – Бургас и ВНОХД № 839/2014 г. по описа на Окръжен съд – Бургас и отмяна на влезлия в сила съдебен акт. В искането първоначално са изложени доводи единствено относно наличието на явна несправедливост на наложеното наказание, като в допълнението са посочени и съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон. Според осъдения депозираните от него обяснения на досъдебното производство са били дадени под натиск, осъществен от началника на РУП на МВР – [населено място], като не било доказано авторството на деянието, а определеното му наказание от три години лишаване от свобода е изключително завишено, още повече, че на съучастника му е наложено наказание от една година и половина пробация. Претендира се делото да бъде върнато за ново разглеждане или алтернативно да бъде намален размера на наложеното наказание. В съдебно заседание осъденият Я. П. лично и чрез назначения му служебен защитник за нуждите на настоящото производство адв. Х. Ч. поддържат депозираното искане и молят то да бъде уважено по изложените в него доводи. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е подадено в срока, предвиден в чл.421 ал.3 от НПК, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. С Присъда № 85/26.03.2014 г. по НОХД № 4781/2013 г. Районен съд – Бургас е признал подсъдимият Я. С. П. за виновен в извършването на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.с чл.195 ал.1 т.4 и т.5 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.„А” и „Б” и вр. с чл.54 от НК го е осъдил на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС е постановил да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор. Със същата присъда е осъден и съучастникът на П. – Н. П., на когото е наложено наказание пробация. В тежест на двамата са възложени направените по делото разноски, като всеки един от тях е осъден да заплати сумата от 22,50 лв. По жалба на П. единствено относно размера на наложеното му наказание е образувано ВНОХД № 839/2014 г. по описа на ОС – Бургас. С решение № 276/17.11.2014 г. по същото дело присъдата е изцяло потвърдена. Настоящият касационен състав не констатира на досъдебното производство да са допуснати визираните в искането съществени процесуални нарушения. От материалите по делото не се установява упражняването на какъвто и да било натиск от страна на началника на РПУ на МВР – [населено място] спрямо П.. След като същия е привлечен в качеството му на обвиняем от водещия разследването старши разследващ полицай, в съответствие с разпоредбата на чл.221 от НПК органът на досъдебното производство го е разпитал в присъствието на назначения му служебен защитник адв.Н., определена от АК – Бургас. Следва да се посочи, че заявеното от всеки един от двамата обвиняеми през месец септември 2013 г. е не само в съответствие с обясненията на другия, но и с отразеното в протокола за оглед от 27.04.2013 г. и приложения към него фотоалбум. Ето защо касационният състав счита, че в случая не е допуснато нарушение на процесуалните правила, а още по-малко такова от категорията на съществените, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на П.. Касационната инстанция не намира да е допуснато и нарушение на материалноправните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от двете инстанции по фактите правилно са били подведени под нормата на чл.196 от НК. Чрез установените в НПК доказателствени способи са установени всички елементи от обективната и субективна страна на деянието. Изразеното от осъдения несъгласие с тези обстоятелства не сочи на неправилно приложение на материалния закон, след като доказателствените средства, приети за достоверни от двете предходни инстанции са установили факти, които не биха могли повече да бъдат оспорени от страните пред касационната инстанция. При така установените фактически обстоятелства ВКС не намира основания да приеме, че деянието, вменено във вина на П. не е престъпно и не съставлява престъпление. В случая не само обясненията на другия съучастник – Н. П., но и останалите гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите К., Г., Я. и П. П. установяват приетата фактическа обстановка, поради което правилно и двете предходни инстанции са поставили резултатите от тях в основата на своите осъдителни изводи. С оглед на гореизложеното касационният състав приема за напълно обоснован изводът на двете предходните съдебни инстанции, че са налице достатъчни по обем и категоричност доказателства, водещи до единствения възможен и необорим извод относно авторството на престъплението в лицето на осъдения Я. П.. Изложените в искането доводи за намаляване на размера на наложеното наказание са идентични с тези от въззивната жалба и на тях окръжният съд е дал изчерпателен отговор, който се споделя изцяло и от касационния състав. Определеното на П. - при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съобразно разпоредбата на чл.54 от НК наказание, в минималния предвиден в закона размер от три години лишаване от свобода, съответства на тежестта на извършеното и на обществената му опасност. Въпреки, че стойността на отнетия 300 метра меден проводник, възлизаща на 150 лв. е възстановена от съучастника на П. – Н. П., следва да се има предвид, че за възстановяването на електрическите съоръжения и нормалната работа по електроснабдяването са били изразходвани 865 лв.. В случая от наличието на повече от един квалифициращ признак на извършеното престъпление, както и на двете форми на опасен рецидив по б. „А” и „Б” на чл.29 от НК произтича завишената обществена опасност на деянието и на дееца. При тези обстоятелства искането за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК се явява неоснователно, тъй като и най-лекото предвидено в закона наказание не е несъразмерно тежко с оглед извършеното престъпление, а и не са налице изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Ето защо намаляване размера на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия ще бъде несъответно на тежестта на извършеното и няма да съдейства за постигане на предупредителната, превъзпитателната и възпираща функции на наказанието, както за личната, така и за генералната превенция. При така определения размер на наказанието, предвид предходните осъждания на П. на лишаване от свобода не са налице и обективните предпоставки за отлагане на изпълнението му по чл.66 от НК. В този смисъл искането на защитата и на подсъдимия за намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода се явява неоснователно. С оглед на гореизложеното и на основание чл.426 вр. с чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения Я. С. П. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 4781/2013 на РС – Бургас и ВНОХД № 839/2014 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: